Синдромът на пещерния човек: Защо продължаваме да живеем в социална изолация дори след ваксинация

След година на живот по време на пандемия за повечето от нас социалната изолация придоби особено важен смисъл. Оказа се, че връщането към „нормалността“ е много по-трудно, отколкото сме си представяли. Дори в случаите, когато вече сме се ваксинирали срещу коронавирус. Учените нарекоха интересния феномен синдром на пещерния човек.

Андреа Колиър е сред хората, които също страдат от синдрома. През ноември 2020 г. е диагностицирана с COVID-19. Тъй като обаче не вярва, че изградените от организма й антитела могат да я предпазят ефективно от повторна коронавирусна инфекция, тя е твърдо решена да се ваксинира, при това възможно най-скоро. Жената е сред първите записали се след стартиране на масовата ваксинационна кампания. До 21.02.2021 г. Андреа получава и двете си дози от препарата на „Pfizer“.

Когато обаче на 08.03. Центровете за контрол и превенция на заболяванията официално разрешават на всички ваксинирани граждани да свалят маските по време на групови събирания на закрито, тя не изпитва облекчение. Напротив, жената е още по-уплашена от евентуална инфекция. Свободата не й носи удовлетворение и спокойствие, както е очаквала. Вече може да се храни в ресторант и да се вижда с всички свои приятели извън непосредственото й обкръжение, които до този момент е избягвала. „Балонът“, в който е живяла, е спукан. Няма ограничения и забрани. Ако преди пандемията Колиър е била запалена по пътешествията, то сега тя не може да си представи как ще пътува със самолет.

Почти половината ваксинирани граждани се страхуват от социални контакти

Специалисти предупреждават, че за много хора подобен преход е голямо предизвикателство. Връщането към обичайните занимания след едногодишна пауза невинаги се случва гладко. Според Жаклин Голън, професор по психиатрия и поведенчески науки към университета „Northwestern“, „промените, които пандемията предизвика, създават усещане за страх и тревожност, тъй като са свързани с риска от разболяване и дори смърт. Те имат отражение върху много аспекти от живота ни. Дори когато човек е ваксиниран, той може да продължава да изпитва страх и да не е способен да направи трезва преценка на вероятността от заразяване.“

Ново проучване на Американската психологична асоциация разкрива, че 49% от анкетираните възрастни участници признават, че се страхуват да възобновят контактите си след края на пандемията. Резултатите сочат, че 48% от ваксинираните срещу COVID-19 се чувстват по същия начин.

Дългосрочните психологически ефекти не са изненада за експертите. През май 2020 г. екип от университета на Британска Колумбия публикува изследване в списание „Anxiety“, в което твърди, че 10% от населението ще развие стресов синдром в резултат на COVID-19 или ще се сблъска с проблеми като посттравматично стресово разстройство (PTSD), тревожност или разстройство на настроението.

Алън Тео, доцент по психиатрия към Орегонския университет за здравни науки, отдава синдрома на пещерния човек на три фактора: навик, възприятие за риск и социални взаимодействия. Той допълва: „Първо трябваше да свикнем да носим маски, да спазваме физическа дистанция и да избягваме големите събирания. Наложи ни се да спрем да каним гости и да ходим у приятели. Много е трудно да се отучим от вече придобит навик. Също така има разминаване между реалния риск от заразяване и възприятието на човека за заплахата. Бих искал да обърна внимание на още един сериозен проблем: фокусът пада върху риска, свързан с COVID-19, и възможните фатални последици, без да се обсъждат негативните последици за здравето ни от самотата и липсата на социални контакти.“

Защо хората се страхуват да се върнат към нормалния живот след поставена ваксина?

Причините могат да бъдат най-различни. Някои изпитват непреодолим страх от болестта, а други не искат да се лишат от положителните ефекти от наложената изолация.

Генезис Гутиерез от Калифорнийския университет в Лос Анджелис споделя, че в един момент е започнал да харесва повече живота си по време на пандемията, защото благодарение на дистанционното обучение е успял да спести много пари. Студентът разказва: „Ако се върна към предишния си живот, това означава, че отново трябва да заживея в Лос Анджелис и да плащам висок наем, за да посещавам лекциите, които до този момент се провеждаха онлайн. През последната година работех от вкъщи, учех, вършех неща, които не бяха свързани с обучението ми, и опознах самия себе си.“

Според доц. Тео технологичният напредък поставя хората в сериозен риск от хикикомори – тежка форма на социално отдръпване и изолация, която продължава поне 6 месеца. По своя характер хикикомори наподобява агорафобия – страх от открити пространства и пренаселени места. „Най-важният въпрос всъщност е дали състоянието се влошава и се среща още по-често, особено при младите и подрастващите, където обикновено наблюдаваме социална изолация.“

Как да си помогнем, ако се страхуваме да излезем?

Според Жаклин Голън какви мерки ще се предприемат зависи от сериозността на състоянието. Ако човек проявява симптоми на тежка умора, депресия или тревожност, съветът й е да избере занимание, което внася смисъл в живота: медитация, молитви, танци или слушане на музика.

Ако степента на тревожност е твърде висока, тогава е добре да проведе психотерапия с професионалист. Той ще му предложи когнитивни или други методи, благодарение на които пациентът ще преодолее страха си чрез постепенно излагане на неговото въздействие. Възможно е да се наложи и медикаментозно лечение.

Психиатърът Алън Тео смята, че е много вредно за здравето ни схващането, че съвсем скоро ни чака по-добро бъдеще, защото научните факти, свързани с имунитета и възможната поява на още нови варианти на коронавируса, подкрепят точно обратното.