Схема на социална изолация – как да я разпознаете и деактивирате

Някои хора са израснали с твърдото убеждение, че не са на подходящото място. Сякаш да бъдат себе си е проблем. Години по-късно те са се научили да избягват околните, защото намират отношенията с тях за лицемерни и изтощителни. Могат да се отпуснат само когато са сами.

Причини за съзнателна социална изолация

Усещането, че не се вписват никъде и проблемът е в самите тях, може да е резултат от два типа преживявания в детството:

• Родителите са им внушавали, че не са достатъчно добри или не толкова добри колкото братчето/ сестричето или пък, че не отговарят на техните очаквания. Не е задължително да го изричат с думи, а да го заявяват с поведението, отношението и тона си по време на разговори. Езикът на тялото им разкрива тяхното разочарование от детето.
• Когато тръгнат на училище, тези хора обикновено са жертва на тормоз от страна на съучениците си. Отношението към тях е грубо и унизително. Изключват ги от социалния кръг, заплашват ги, като причините могат да бъдат различни. Същото се случва и в социалните мрежи. Етикетите, които им се лепят, са безброй. Различен. Тромав. Глупав. Зубър. Странна птица. Загубеняк. Бедняк. Смотаняк. Женчо. Част от упреците може да са свързани със стила им на обличане, с произхода им или пък със сексуалната им ориентация. Възможно е да бъдат подигравани заради своята националност дори. Или заради формата на тялото. За съжаление, наборът от класификации е огромен. Всички те имат за цел да отхвърлят и да изтласкат някого извън групата. Склонността на децата да заплашват отразява наложените в обществото стереотипи и засилващата се роля на насилието в личните отношения.

>>> Когнитивните схеми и ролята им в психологията

Ако и вие сте попадали в ситуациите, описани по-горе, вероятно също сте активирали схема на социална изолация в живота си. Останали сте с чувството, че сте парченце пъзел, което не пасва на общата картина. А е възможно и да не искате да паснете там. Затова се отдръпвате от света. По този начин бягате от стреса, но и потъвате още повече в самотата си. Зоната ви на комфорт се превръща в затвор. Нужно ли е да продължавате да живеете така?

6 признака за активирана схема на социална изолация

За активирана схема на социална изолация може да се говори, ако:

• Общуването с хора и ангажиментите към тях ви изтощават. Мероприятията и събитията, на които ходите, изцеждат силите ви, дори когато сте в компанията на приятели. За вас е наистина непосилно да бъдете с други хора и да се държите по „правилния“ начин.
• Вярвате, че трябва да прикривате истинската си същност.
• Дълбоко в себе си смятате, че, ако околните видят истинското ви лице, ще ви отхвърлят.
• Сравнявате се с другите и ги намирате за по-добри от вас.
• Измъчва ви много критичен вътрешен глас.
• Внушавате си, че предпочитате уединението, но истината е, че често се чувствате самотни и изоставени.

Как можете да деактивирате схемата на социална изолация?

Също като личностното израстване и промяна, процесът по деактивация ще отнеме време. Той е поетапен и следва определена последователност. Заредете се с търпение и бъдете готови да положите наистина сериозни усилия. Помнете, че всяка малка крачка, която правите, ви отдалечава от зоната ви на комфорт.

• Анализирайте миналото. Опитайте се да си спомните какво ви се е случвало през годините, особено в детството. Потърсете източници и причини, които може би са ви карали да се чувствате системно отхвърлени или са ви навявали мисълта, че „нещо с вас не е както трябва“. Как се отнасяха с вас родителите ви? Играли ли сте роля на изкупителна жертва в семейството? Заплашвали ли са ви често в училище?
• Променете гледната си точка. Опитайте да погледнете на живота си обективно, сякаш сте просто страничен наблюдател. Можете да си представите, че това е животът на ваш приятел или пък, че става въпрос за герой от книга. Задайте си въпроса дали отношението към главния герой (който не сте вие) е справедливо. Ако не е, направете списък с всички моменти, случки или постъпки, които го доказват.
• Направете равносметка. Проведете напълно откровен разговор със самите себе си. Ако има качества, които смятате, че ви пречат да общувате и да живеете пълноценно, опитайте да ги промените. Не забравяйте обаче, че е напълно възможно да са се отнасяли към вас несправедливо, без да имате вина.
• Погледнете трезво на случващото се. Запитайте се: „Ами ако проблемът не е в мен?“ Може би хората, с които прекарвате времето си не са ваши съюзници, доброжелатели или приятели.
• Отвърнете на вътрешния си критичен глас с позитивизъм. Повтаряйте си, че сте способни, можещи и имате своето място под слънцето.

• Предприемете действия. Ако вярвате, че можете да се промените в положителна посока, потърсете съмишленици, които имат същите цели и биха ви подкрепили по пътя ви. Ако грубото отношение към вас е било резултат от невежество или омраза, намерете хора, които ви разбират и уважават. Не се срамувайте да поискате помощ. Има групи в социалните мрежи, които знаят през какво преминавате и ще ви дадат съвети и кураж.
• Упражнявайте се. Ако вече работите по повишаване на самооценката си, започнете да се сближавате с хората, които харесвате. Направете го внимателно и постепенно. Отидете на едно събитие, след това на второ… Възможно е някои сбирки да ви натоварват повече от други, но не се отказвайте. Продължавайте, стъпка по стъпка.

>>> Схема на изоставяне – какво представлява и защо ви вреди

Веднъж преборили вътрешното си убеждение, че хората няма да ви харесат, ще можете да докажете на самите себе си, че сте важни и невинаги другите ви превъзхождат.

Най-голямото предизвикателство при деактивиране на схемата на социална изолация е добре развитото умение да се изолирате от света и желанието да бъдете сами. Може би, до известна степен, всеки от нас трябва да приеме факта, че взаимоотношенията с околните са сложни. И да помисли какво е готов да инвестира и дали ще получи онова, което очаква в замяна – приятелство, подкрепа и любов.