Страх от загуба на контрол

Вероятно никой няма да е изненадан да узнае, че това е един от най-разпространените страхове, които хората изпитват. Например онези, изправени пред постоянно изтощение на работното място, започват да се страхуват, че във всеки един момент цялото мълчаливо напрежение, което са натрупали, в крайна сметка ще се излее по най-лошия начин.

Друг пример са родителите, които носят много отговорности на раменете си, и понякога се чувстват като кълбо от безкрайни проблеми и тревоги. Това са ситуации, в които човек живее в страх, че може да загуби контрол във всеки един момент и да направи или каже нещо наистина недобро на близките, които обича най-много.

Тази реалност не е чужда на никого. Но докато е нормално страхът да присъства до известна степен в нашето ежедневие, то ние не можем да му дадем цялата власт. Това би било като да живеем с друг човек вътре в себе си, който изважда най-лошото от вас.

Когато оставиш целия контрол на тревожността си

Пример:

Иван преминава през много интензивини възходи и падения, което води до много висока тревожност. Вследствие на това, че е безработен в продължение на почти една година той се чувства зле във всяка област от живота си. Родителите му, загрижени за положението му, се опитват да го насърчат и го канят на вечеря всяка вечер. Въпреки това, след последната вечер, прекарана с тях, Робърт започва да изпитва страх, че може да изгуби контрол във всеки един момент.

По време на вечерята миналия уикенд брат му прави малък коментар за положението му, а той го интерпретира по най-лошия възможен начин. Иван реагира прекалено емоционално — ядосва се, повишава глас и казва много неща, за които съжалява по-късно. Вечерята приключва с това, че майка му плаче, а брат му блъска с юмрук по масата. Иван знае, че има проблем, но му липсват ресурси, с които да се справи по правилния начин.

Тази ситуация може да ви изглежда позната. Ако е така, важно е да започнете, като се запознаете с всички начини, по които тревожността променя поведението, мислите и отговорите ни на определени стимули.

Демонът на тревожността

Когато хората имат у себе си твърде много тревоги, страхове и несигурности, мозъкът прави почти спартанска интерпретация — бъди внимателен, всичко наоколо е заплаха. С това заключение той решава, че единственият изход е да се защитавате от всичко и всички.

Преценката ви престава да бъде рационална и вие отстъпвате контрола на най-инстинктивния си, най-малко рефлективен, най-малко логичен автопилот. Имате дискомфортно усещане за реалността. Сякаш всичко, което се случва, не е реално и е непознато за вас. Това явление се нарича деперсонализация.

Изпадате в състояние на непрекъсната свръхбдителност. Винаги сте на отбранителна позиция, реагирайки преувеличено на незначителни неща, формирайки обсесивни и негативни мисли, очаквайки неща, които все още не са се случили.

Как да управлявате страха от загуба на контрол

Книгите за самопомощ често проповядват идеята, че "във всяка ситуация всеки има възможност да избере как да реагира т.е. ваша отговорност е да изберете най-правилния начин." Е, това послание е доста вдъхновяващо, но когато страдаме от тревожност, е много трудно да различим кой е правилният начин.

Сега нека да разгледаме някои стратегии, които са ефективни за намаляване на страха от загуба на контрол.

Стъпки за предотвратяване на тревожността от поемането на контрол

Опитайте да не се контролирате. Помислете върху това за минута — прекарвате по-голямата част от времето си, контролирайки чувството си на неудовлетвореност, скривайки мислите си, преглъщайки емоциите си, преструвайки се за настроението си. В крайна сметка държите толкова много у себе си, че трябва да направите нещо катартично и освободително. Можете да поставите всичко, което задържате у себе си на масата, и да кажете как се чувствате на висок глас, без страх.

Говорете за вашия страх и разсъждавайте за него. Един от начините да вземете властта от ръцете страха е да му дадете име и да поговорите за него. "Страхувам се да не загубя семейството си, защото съм наясно, че губя контрол над емоциите си и казвам неща, за които съжалявам по-късно ".

Контролирайте мислите си, за да контролирате емоциите си. Това е, което прави когнитивно-поведенческата терапия една от най-добрите терапии за хората, които се страхуват от загубата на контрол над себе си.

Последната стъпка изисква да освободите тялото си, за да освободите ума си. Това може да се направи по различни начини, включително прогресивната мускулна релаксация, упражняването на пълноосъзнатост, йога или каквото и да е друго физическо упражнение. Тези стратегии ще ви помогнат да освободите физическото напрежение в тялото си и да позволите на ума си да предприеме по-спокоен подход.

Възможно е да си възвърнете контрола върху самите себе си, просто трябва да работите върху това.