Дерматиломанията (чоплене на кожата) като форма на ОКР – причини и лечение

Ани чопли кожата си от ученическа възраст. Прави го, когато е на работа и се притеснява. Пръстите й неусетно започват да шарят по лицето и врата и, ако усети неравност, не може да удържи на импулса да я разчопли. Тя има и друг ритуал. Всяка вечер преди лягане застава пред огледалото и оглежда тялото си. Забележи ли нещо, веднага започва да го разчесва. В резултат на този свой вреден навик, днес кожата й е покрита с белези, които самата тя вижда и не харесва. Освен външните белези обаче, Ани има и други, по-опасни – вътрешни, и те са свързани с неспособността й да контролира импулса си.

Какво представлява дерматиломанията?

Дерматиломания – така се нарича състоянието, от което жената страда. То е форма на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и засяга 1,4% от населението, 75% от които са жени. Като всяко друго ОКР – твърде често миене на ръце, проверяване дали електроуредите са изключени и маниакално чистене/ подреждане, и чопленето на кожата е начин за потискане на тревожността. При дерматиломанията човек е обзет от натрапчиви мисли за петънце или пъпка, които го карат непрекъснато да опипва и чеше лицето си, защото само така изпитва облекчение.

Защо дерматиломанията се лекува трудно?

Според експертите има две основни причини, поради които е много трудно да се избегне компулсивното поведение. Първата е, че ръцете са близо до лицето, което улеснява достъпа. Ако Ани е напрегната на работното си място, а ръцете й не са заети, първото, което ще направи, е да докосне кожата на лицето или врата си. Нейният навик е сходен с този при хората, които си играят с кичур коса или си гризат ноктите. Много често тя дори не осъзнава, че го прави.

Втората причина за трудното справяне с дерматиломанията е, че действията на страдащия, макар и да са сигнал за психологически проблем, все пак облекчават чувството му на тревожност. Мозъкът на Ани например вече е изградил здрава връзка между стреса, чопленето на кожата и оглеждането в огледалото всяка вечер. Преди да влезе в банята младата жена е напрегната. Когато съзре малко несъвършенство, напрежението нараства още повече. В мига, в който почеше или разчопли пъпката, тревожността отстъпва място на облекчението. По същия начин се успокоява и човекът, който се страхува от вируси и мие ръцете си няколко пъти поред.

Мисията е изпълнена. Временно проблемът е решен. За съжаление всеки ритуал подклажда симптомите.

Как да се справите с дерматиломанията?

Три са етапите на лечение на дерматиломания.

1. Първа помощ

Целта е да сложите край на компулсивното поведение, което можете да постигнете чрез проактивност и подобряване на осъзнатостта.

Експертите препоръчват на хора като Ани да се научат да измерват нивото си на стрес/ тревожност всяка сутрин. Ако то е твърде високо, тя едва ли ще успее да го контролира. Затова е добре, когато се събуди например, да си задава въпроса: „Чувствам ли се изнервена и уязвима, защото не съм спала добре или поради някаква друга причина? Ако да, днес трябва да бъда предпазлива и да следя какво правя.

>>> Намалете стреса с повишена асертивност

След като си направите оценка, идва ред на плана за действие. Да вземем за пример отново Ани. Добре е тя да има готово решение за случаите, когато се чувства напрегната, било то на работа или пък вечер пред огледалото. Важно е да проследи какво прави с ръцете си или къде ги поставя, когато изпитва силен стрес. Може да сложи лепенка на раничката и в момента, в който усети импулс да я разчопли или потърка, да ангажира съзнанието си с друго занимание като дълбоко дишане, кратка разходка, леко похапване или пък разговор с колега. Така тя ще прекъсне веригата и ще понижи стреса.

Същите стъпки Ани би трябвало да следва и вечер, когато оглежда кожата си в банята. Един от вариантите е да избягва да застава срещу него или дори да го покрие за известно време. В такива моменти, особено в началото, ще й бъде трудно и ще се чувства неспокойна, защото е нарушила рутината и мозъкът й подава сигнал, че нещо не е както трябва. Личният й дискомфорт обаче е добър знак. Това означава, че е събрала сили да поеме риска. Като награда би могла да почете любима книга или да се срещне с приятел.

2. Ежедневни усилия за потискане на тревожността

След като изработите план за действие в спешните случаи, е време да помислите за лечение на основния проблем. Потърсете професионална помощ от специалист, който да ви предпише подходящи медикаменти за понижаване нивото на тревожност (SSRI, селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин), а, ако не желаете да се лекувате по този начин, можете да практикувате йога или медитация. Здравословните навици ще ви направят по-устойчиви на стрес, което от своя страна ще разреди моментите, когато изпитвате силна тревожност и се поддавате на компулсивното поведение.

3. Преодоляване на самокритичността и перфекционизма

Хората, които са склонни да страдат от тревожност, обикновено са твърде самокритични, понякога перфекционисти. Те не обичат конфронтациите и често интернализират, вместо да изразяват, собствените си чувства. Всъщност основната цел е да променят всичко гореизброено – да заглушат вътрешния си критичен глас, да занижат очакванията си, да се научат да приемат силните емоции на околните и в същото време да бъдат асертивни.

Следващи стъпки

Процесът по отучване от вредните навици и справяне с тревожността, на която повечето от тях се дължат, отнема време и изисква сериозни усилия. Ето какво препоръчват експертите в дългосрочен план.

Изберете терапия

Когнитивно-поведенческата терапия е доказано ефективна при хора с ОКР и други подобни психични разстройства. Добрият терапевт ще ви предложи подходящ план за промяна в поведението, ще повиши самооценката ви и ще ви предостави различни инструменти за овладяване на стреса. С негова помощ ще усвоите техники за изразяване на чувствата и за потискане на стремежа към перфекционизъм.

Помислете за медикаментозно лечение

Повечето лични лекари биха могли да ви предпишат лекарства за понижаване на тревожността или за лечение на обсесивно-компулсивното разстройство. В повечето случаи няколко месеца са достатъчни, за да усетите промяната в поведението си.

Не спирайте да се стараете

Терапията и медикаментите са временни мерки за регулиране на стреса и тревожността. За да задържите постигнатия резултат и след това, е важно да разберете кои са тригерите (обстоятелствата, които ви напрягат) и да изберете занимание, което да ви разсейва от тях. Първата, и най-важна, крачка е да вземете решение, че искате промяна. Желанието да се отучите от вредните си навици и предприемането на конкретни стъпки е в основата на успеха.