Строгите родители могат да превърнат тийнейджъра в необуздан и сприхав зрял човек

Следващия път, когато крещите на непокорния тийнейджър у дома, помислете дали не вредите повече, отколкото да помагате, съветват учени от университета в Джорджия.

Експертите търсят да открият връзка между родителското поведение по време на конфликт с детето и неговата способност за справяне със стреса и решаване на проблемите в бъдеще. Те са единодушни, че няма универсален подход за овладяването на подобни ситуации. И вероятно повечето родители вече са стигнали до този извод.

В семействата, в които децата лесно се превъзбуждат и стресират по време на конфронтация, вероятно е по-разумно родителите да не бъдат твърде строги. Тяхната строгост може да изиграе лоша шега и да превърне детето в агресивен и необуздан зрял човек.

Водещ автор на проведеното изследване е Асаф Ошри, доцент в Колежа по семейни и консуматорски науки към университета в Джорджия и директор на Института за развитие на младежите. Според него всичко зависи от характера на детето. В някои случаи строгото родителство има положителен ефект. Той дава пример със своите две деца и споделя: „Знам, че едното дете ще направи това, което се изисква от него, в мига, в който съпругата ми повиши тон. Другото обаче ще избухне.“

Родителите, включени в проекта, са привърженици на строгия подход. Те държат на правилата, не се усмихват често и настояват нещата да се правят по начин, по който те очакват. Те са склонни да налагат незабавно наказания при неприемливо поведение. 

Има животозастрашаващи ситуации, когато подобно поведение може да помогне на детето, ако то е замесено в банда или дружи с приятели, които са склонни да проявяват насилие и агресия.

Но за децата, които се напрягат при конфликтни ситуации с родителите си, подобна строгост може да се окаже неблагоприятна и да ги тласне към поведенчески проблеми след години. У дома децата имат ясни граници, определени от техните родители, които им показват какво и как трябва да се направи. Когато навлязат в юношеството и станат по-независими, голяма част от тях все още не са се научили как да регулират емоциите си и сами да вземат решения.

Измерване на синусова аритмия и спонтанна реакция на кожата

Екипът на Ошри решава да изчисли реактивността като предлага горещи теми за дискусия между родителите и децата. Теми, които преди са създавали напрежение между тях. По време на разговорите помежду им, те измерват синусовата аритмия при дишане на възрастния и на детето. Тя обикновено се нарушава при промени в цикъла на дишане, който е психобиологичен маркер за саморегулация. Екипът проследява също спонтанната реакция на кожата – обилно потене например. (Спонтанна реакция на кожата е метод, който се използва широко при провеждане на тестове за лъжа. Чрез нея се откриват почти незабележими промени по нея, резултат от емоционалния стрес.) Синусовата аритмия и спонтанната кожна реакция са двата ключови фактори за измерване на стрес.

Година по-късно учените отново изследват децата, за да разберат дали поведението им е претърпяло промени. Така те откриват връзката между строгото родителство и склонността на децата да са емоционално нестабилни и необуздани.

Променете подхода си според характера на детето

Ошри се обръща към родителите: „Когато се чудите как да се държите с детето си, не очаквайте да получите еднозначен и универсален отговор. Всеки от нас иска да бъде добър родител. Отговорът винаги е сложен. Не зависи само от средата, в която живеете, а и от характера на детето и как то реагира на стрес.“

Няма начин да бъдете съвършени родители, но можете да промените начина, по който общувате с детето си. Ако то реагира зле в стресови ситуации, вероятно няма да е никак ефективно да крещите или да го заплашвате. Би било добре да преосмислите подхода си към него, за да разговаряте пълноценно и постигате компромиси.

За всички нас, като родители, е важно е да разберем кое решение е работещо в нашия случай и с нашето дете. Да намерим такъв подход, че да заобиколим без драми противопоставянето му и да му помогнем да се развива в положителна посока. Ние сме тези, които трябва да нагодят своя родителски подход към ситуацията и темперамента на детето.