Съвети за възстановяване от емоционално пренебрегване в детството

Емоционалното пренебрегване в детството е до голяма степен пренебрегван феномен в психологията заради тихия си и "невидим" характер. Много психолози го определят като коварно и пренебрегвано, защото уврежда живота, но го прави подмолно и мълчаливо.

Израстването в семейство, което не отговаря на вашите емоционални потребности, оставя своя белег върху вас. Това блокира най-богатия ви вътрешен ресурс: вашите чувства. Ако сте израснали по този начин, едва ли ще помните в подробности случаите на емоционално пренебрегване, но вие все пак ще живеете с последиците от него.

Емоционалното пренебрегване често е причина за вярването, че чувствата ни нямат никакво значение, което с годините става все по-ясно и категорично. По думите на терапевта д-р Джонис Уеб нашият мозък започва автоматично да пренебрегва емоциите ни, за да може да се адаптира по-лесно.

Най-важната ни задача е да осъзнаем, че трябва да можем да изпитваме емоциите си и да им се отдаваме напълно, защото те са горивото на живота ни. Те са лепилото, което ни свързва с околните, силата, която ни мотивира.

Представете си дете, отгледано по начин, който го е накарало да повярва, че няма право да иска нищо, от който и да е член на семейството си. Ако това дете многократно е опитвало да създаде контакт и всеки път е било игнорирано в отговор, то ще израсне с мисълта, че когато и да помоли за внимание, ще бъде игнорирано.

Представете си, че детето е наясно, че в никакъв случай не бива да си позволява да показва емоциите, бушуващи в него. Представете си, че всеки път, когато не успее да овладее емоцията си, детето получава послания (директни или индиректни), гласящи "не пипай", "не си желан", "не си нужен", "млъкни", "не изразявай емоции", "не чувствай".

Това са характеристиките на емоционалното пренебрегване в периода на детството.

Не е случайно, че специалистите посочват точно тях, за да опишат пренебрежението към подрастващата личност. Никое от тях не е непознато за нас, но взети заедно, като семейна тенденция, са плашещи, нали?

Част от хората, с които общуваме, са изживели детството си по този начин. Някои от тях са израснали с дори по-строги правила за емоционалността. Те идват от семейство, в което никой не е отговарял на въпросите им, не се е интересувал дали са доволни, или не, нито как се чувстват, та „нали са здрави, значи всичко е наред“. 

Какво се случва с детето, което си представихме

Подобно отношение отрано приучава личността, че не трябва да има претенции за свое място на този свят, че не е добре да натоварва другите с нуждите и чувствата си, или с вътрешните си дилеми.

Детето пораства и вместо да добива нормалната емоционална зрялост, която повечето притежават, защото са имали време да упражняват и да работят над вътрешния си мир, с еднаква енергичност се бори с вярването, че „тези неща са без значение“.

Съвети за възстановяване от емоционално пренебрегване в детството

Да живееш, без да си способен да чувстваш и да използваш емоциите си, означава да се лишиш от радостта на живота. Д-р Джонис Уеб посочва, че можем да се освободим от следите, които оставя емоционалното пренебрегване в живота ни.

Ето как:

Наблюдавайте емоциите си и се научете да ги групирате

Хора, които вярват, че чувствата им нямат никаква стойност, на първо място трябва да се научат да ги приемат и идентифицират като положителни и отрицателни. Ако сте израснали в дом, в който никой не е споделял емоциите си, е важно да се научите да говорите затова как се чувствате – дори и да е само пред себе си.

Определете нуждите и предприемете стъпки, за да ги задоволите

Много от хората, които са били емоционално пренебрегвани в детството, в зряла възраст често не осъзнават потребностите си или не вярват, че заслужават нуждите им да бъдат задоволени. Работете върху това, изследвайте емоциите и потребностите си и предприемете действия.

Ако вярвате, че сте недостойни и не заслужавате удовлетворяване на нуждите си, признайте убеждението си и го приемете само като такова – като ваше вярване, а не като факт. Сами или с помощта на терапевт, открийте погрешните си вярвания и ги заместете с нови - верни и полезни, започвайки с това, че както всички останали на планетата, така и вие имате емоционални нужди, които заслужавате да удовлетворите, независимо от това какво сте изпитали в детството.

Не се затваряйте в себе си и се стремете към пълноценен социален живот

За децата, които са били емоционално пренебрегвани в детството, може да бъде истинско предизвикателство общуването в зряла възраст заради нездравото отношение, което са изградили към околните. Но избягването на дълбоките емоционални контакти е грешка. Опитайте се постепенно да се сближите с хора, които ви се струват искрени и добронамерени. Изграждането на топли и стабилни връзки ще донесе повече радост и богатство в живота ви.

Общувайте със себе си по положителен начин

Това означава да се освободете се от навика да се критикувате и обвинявате. Поставете си за цел да противодействате на всички негативни убеждения и въпроси с положителни мисли.

Бъдете внимателни и се грижете добре за себе си, започвайки с малки стъпки

Много често хората, които носят травмата от емоционалното пренебрегване, не знаят как да се грижат за себе си дори в зряла възраст, защото не познават емоциите си и нямат представа какви са потребностите им. Опитайте се да се отнасяте към себе си с внимание, грижа и съпричастност. Бъдете нежни и състрадателни към себе си, особено ако сте склонни да бъдете самокритични или осъдителни.

И помнете: Рим не е бил построен за един ден. Избавлението от емоционалните травми е процес.