Активен и пасивен: двата типа емоционално пренебрегване в детството

от 13 ное 2018г.

Емоционалното пренебрегване по време на детството представлява съзнателното или несъзнателно игнориране на чувствата на децата от страна на родителите им. С други думи, майките и бащите не успяват да валидират и отговорят адекватно на емоционалните нужди на своите малчугани.

Практикуващият клиничен психолог и успешен автор д-р Джойс Уеб често описва емоционалното пренебрегване като липса на събитие в живота на едно дете, защото то не е нещо, което родителят причинява на малчугана, а по-скоро пропуска да направи. Така че в същността си емоционалното пренебрегване е отсъствие на действие, а не извършване на погрешно такова.

Това превръща случаите на емоционално пренебрегване в детството толкова трудни за разпознаване. Когато родителите пропуснат да проявят разбиране и да отговорят на емоционалните нужди на сина или дъщеря си, децата порастват и се превръщат в объркани възрастни. Именно поради това е значително трудно да се идентифицират проблемните аспекти от възпитанието в по-късен етап от развитието на човек. Вече порасналите деца, изпитали емоционално пренебрегване, често недоумяват защо са толкова ядосани на родителите си, не са по-щастливи и изпитват такива трудности с грижата за самите себе си.

Остава им само да си задават въпроса отново и отново "Какво не е наред с мен?".

Продължавайте да четете, за да разберете дали причината за вашите проблеми не е емоционалното пренебрегване в пасивната си или активна форма.

Пасивно емоционално пренебрегване в детството

Вашите родители не успяват да забележат, че сте тъжни, разтревожени, наранени или ядосани. Това ви кара да мислите, че емоциите ви са маловажни и/или нежелани.
Родителите ви не ви изслушват, когато говорите с тях. Поведението на майка ви и/или баща ви създава впечатлението, че вашето мнение няма значение.
Родителите ви пропускат да ви попитат какви са вашите предпочитания и нужди. Това ви навежда на мисълта, че не трябва да имате желания и потребности.
Майка ви и/или баща ви не ви обръщат достатъчно внимание. Посланието, което получавате от техните действия, е, че не заслужавате тяхното внимание и сте напълно сами.
Родителите ви не ви предоставят достатъчно структура в ежедневието и не отделят време и усилия за възпитанието ви. Подобна липса на дисциплина ви превръща във възрастни, които са неорганизирани, некоректни и небрежни.

Последиците от пасивното емоционални пренебрегване в детските години

Първата ви реакция е да блокирате емоциите си, тъй като не сте сигурни какво точно трябва да чувствате в дадения момент.
Изпитвате трудности с осъзнаването на собствените си емоции и връзката ви с другите.
Не сте наясно със собствените си предпочитания и нужди.
Имате проблем с изразяването на позицията си.
Страдате от малоценност и имате нужда от чуждото одобрение.
Срещате трудности с грижата за себе си и/или самодисциплината.

Активно емоционално пренебрегване в детството

Вторият тип емоционално пренебрегване е активният. Тази вариация на родителско държание е много по-лесна за идентифициране и запомняне от самото дете, но е също толкова важна. Активната форма на емоционално пренебрегване включва съзнателното инвалидиране на чувствата на малчугана.

Вашите родители ви изпращат в стаята ви, защото сте разстроени или плачете. Тази тяхна реакция ви кара да мислите, че изразяването на емоциите ви се смята за недопустимо и обидно за останалите.
Майка ви и/или баща ви ви наричат "прекалено чувствителни" или ви обвиняват, че преигравате, когато покажете наяве какво изпитвате. Поведението на родителите ви създава впечатлението, че емоциите ви са неприемливи и прекомерно интензивни.
Родителите ви премазват вашите емоции с по-силни техни. Например изразяват раздразнение и гняв, когато покажете недоволство или тъга. Подобна държание от страна на майка ви и/или баща ви засилва схващането, че чувствата ви са несъществени, излишни и предизвикват негативна реакция в родителите ви.
Родителите ви унижават или наказват, когато изкарате на показ емоциите, които те не харесват. Това ви кара да мислите, че вашата естествена реакция спрямо преживяванията ви не е позволена.

Последиците от пасивното емоционално пренебрегване в детските години

Всички изброени по-горе резултати от пасивното емоционално пренебрегване.
Вие не само не разбирате чувствата си, но и ви е страх от тях. Емоциите ви изглеждат неправилни във вашите очи, така че се опитвате активно да ги потиснете или да ги скриете.
Когато все пак покажете някаква емоционална реакция, вие се самообвинявате. Силно вярвате, че изблиците на чувства ви превръщат в "слабак", нестабилна или прекалено драматична личност.
Емоциите на другите предизвикват тревожност или неудобство във вас самите.
Ежедневно изпитвате силно чувство на срам.

Ако родителите ви активно са потискали изразяването на емоции в семейната среда (активно емоционално пренебрегване), може да имате спомени за подобни случки. Но дори да не си спомняте как вашата майка и/или баща ви изпращат в стаята ви заради емоционалната ви реакция, пак вероятно ще ви е трудно да познаете неправилното държание от страна на родителите си.

Именно това превръща емоционалното пренебрегване в детството толкова опасно и вредно – вие не сте наясно кой точно аспект от поведението на родителите ви е неадекватно. Въпреки неясната и трудно разпознаваема същност на емоционалното пренебрегване, негативните последици за един човек са сериозни и трудно преодолими. Отрастването в среда, в която игнорирането и потискането на емоциите е практика, превръща децата в личности, изпитващи дълбок срам от собствените си чувства. Дори емоционалното пренебрегване да не изглежда като голяма грешка във възпитанието на родителите, последиците от него траят цял живот и могат да повлияят негативно върху отношенията с половинката, приятелите и колегите.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата: