Активен и пасивен: двата типа емоционално пренебрегване в детството

Емоционалното пренебрегване по време на детството представлява съзнателното или несъзнателно игнориране на чувствата на децата от страна на родителите им. С други думи, майките и бащите не успяват да валидират и отговорят адекватно на емоционалните нужди на своите малчугани.

Практикуващият клиничен психолог и успешен автор д-р Джонис Уеб (Jonice Webb) често описва емоционалното пренебрегване като липса на събитие в живота на едно дете, защото то не е нещо, което родителят причинява на малчугана, а по-скоро пропуска да направи. Така че в същността си емоционалното пренебрегване е отсъствие на действие, а не извършване на погрешно такова.

Това превръща случаите на емоционално пренебрегване в детството толкова трудни за разпознаване. Когато родителите пропуснат да проявят разбиране и да отговорят на емоционалните нужди на сина или дъщеря си, децата порастват и се превръщат в объркани възрастни. Именно поради това е значително трудно да се идентифицират проблемните аспекти от възпитанието в по-късен етап от развитието на човек. Вече порасналите деца, изпитали емоционално пренебрегване, често недоумяват защо са толкова ядосани на родителите си, не са по-щастливи и изпитват такива трудности с грижата за самите себе си.

Остава им само да си задават въпроса отново и отново "Какво не е наред с мен?".

Продължавайте да четете, за да разберете дали причината за вашите проблеми не е емоционалното пренебрегване в пасивната си или активна форма.

Пасивно емоционално пренебрегване в детството

Последиците от пасивното емоционални пренебрегване в детските години

• Първата ви реакция е да блокирате емоциите си, тъй като не сте сигурни какво точно трябва да чувствате в дадения момент.
• Изпитвате трудности с осъзнаването на собствените си емоции и връзката ви с другите.
• Не сте наясно със собствените си предпочитания и нужди.
• Имате проблем с изразяването на позицията си.
• Страдате от малоценност и имате нужда от чуждото одобрение.
• Срещате трудности с грижата за себе си и/или самодисциплината.

Активно емоционално пренебрегване в детството

Вторият тип емоционално пренебрегване е активният. Тази вариация на родителско държание е много по-лесна за идентифициране и запомняне от самото дете, но е също толкова важна. Активната форма на емоционално пренебрегване включва съзнателното инвалидиране на чувствата на малчугана.

Последиците от пасивното емоционално пренебрегване в детските години

• Всички изброени по-горе резултати от пасивното емоционално пренебрегване.
• Вие не само не разбирате чувствата си, но и ви е страх от тях. Емоциите ви изглеждат неправилни във вашите очи, така че се опитвате активно да ги потиснете или да ги скриете.
• Когато все пак покажете някаква емоционална реакция, вие се самообвинявате. Силно вярвате, че изблиците на чувства ви превръщат в "слабак", нестабилна или прекалено драматична личност.
• Емоциите на другите предизвикват тревожност или неудобство във вас самите.
• Ежедневно изпитвате силно чувство на срам.

Ако родителите ви активно са потискали изразяването на емоции в семейната среда (активно емоционално пренебрегване), може да имате спомени за подобни случки. Но дори да не си спомняте как вашата майка и/или баща ви изпращат в стаята ви заради емоционалната ви реакция, пак вероятно ще ви е трудно да познаете неправилното държание от страна на родителите си.

Именно това превръща емоционалното пренебрегване в детството толкова опасно и вредно – вие не сте наясно кой точно аспект от поведението на родителите ви е неадекватно. Въпреки неясната и трудно разпознаваема същност на емоционалното пренебрегване, негативните последици за един човек са сериозни и трудно преодолими. Отрастването в среда, в която игнорирането и потискането на емоциите е практика, превръща децата в личности, изпитващи дълбок срам от собствените си чувства. Дори емоционалното пренебрегване да не изглежда като голяма грешка във възпитанието на родителите, последиците от него траят цял живот и могат да повлияят негативно върху отношенията с половинката, приятелите и колегите.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com