Травмата от емоционалното пренебрегване в детството: Как да разпознаем симптомите й в зряла възраст

Заради по-скоро тихия си и невидим характер емоционалното пренебрегване в детството до голяма степен е пренебрегван феномен в психологията. За разлика от физическото пренебрегване или насилието, емоционалното пренебрегване е трудно за идентифициране, тъй като често няма видими признаци. Често остава напълно неразпознато в детството, но в зряла възраст симптомите му са сравнително ясно изразени и лесни за откриване и терапия.

Емоционалното пренебрегване може да има много форми – високи, нереалистични очаквания от родителя, разсеяно и непълноценно присъствие в живота на детето, несигурна емоционална среда, в която то по-скоро се съмнява, отколкото е убедено, че е обичано от своето семейство.

Когато родителят не поддържа здрава емоционална връзка с детето си, то не разполага с огледало, в което да вижда отражението на емоциите и личността си. По този начин развиването на положително чувство за себе си става все по-голямо предизвикателство за детето.

Симптоми в зряла възраст на емоционално пренебрегване в детството

Според терапевта д-р Джонис Уеб симптомите на емоционалното пренебрегване в детството, които се появяват в зряла възраст, могат да включват:

• страх и избягване на емоционална ангажираност;
• усещане за празнота и липса на нещо, но без яснота какво;
• чувство на претовареност, напрежение, липса на надежда;
• ниско самочувствие;
• перфекционизъм;
• изразена чувствителност към отхвърляне;
• липса на яснота по отношение на очакванията на другите към вас и на вашите собствени очаквания към самите себе си.

Разбира се, сами по себе си тези симптоми не означават непременно, че сте били емоционално пренебрегвани като дете, но ако се идентифицирате с повече от един от тях, може би е най-разумно да разговаряте с терапевт.

Кои родители са склонни да пренебрегват емоционално децата си

На първо място нека подчертаем, че повечето родители са добронамерени, отдадени и обикновено правят най-доброто за децата си – според възможностите си. Някои от тях може би са били емоционално пренебрегвани от своите родители, което се отразява на отношенията със собствените им деца, а резултатът е лошата емоционална връзка помежду им. Има обаче някои родителски стилове и характеристики, които предполагат емоционално пренебрегване:

• Авторитарните родители просто искат децата им да следват правилата и не разполагат с време или желание да разговарят с тях за чувствата или нуждите им. В зряла възраст хората с авторитарен родител, могат да се превърнат в личности, бунтуващи се срещу авторитетите и властта, или да станат покорни и зависими от силните характери в обкръжението си.
• Толерантните родители имат по-свободно отношение към възпитанието и отглеждането на деца и могат да оставят малчуганите си сами да се грижат за себе си. В зряла възраст децата, отгледани от толерантни родители, често се затрудняват да си поставят граници и ограничения.
• Родителите с нарцистични качества вярват, че светът се върти около тях. В тези случаи обикновено с приоритет са нуждите на родителя, а не на детето, вследствие на което в зряла възраст то трудно ги идентифицира, не смята за нужно да ги задоволява или вярва, че не заслужва потребностите му да бъдат изпълнени.
• Перфекционистите са склонни да вярват, че децата им винаги могат да правят повече или да се справят по-добре. В зряла възраст децата на такива родители обикновено са перфекционисти с нереалистично високи очаквания към себе си, което води до тревожност и неудовлетворение.
• Ролята на отсъстващите родители – поради служебни пътувания, дълъг работен ден, болест, развод, смърт – често е прехвърлена на друг член на семейството – по-големи братя и сестри, баба или дядо. Децата, отгледани в такива домакинства, са прекалено отговорни и в зряла възраст, което е предпоставка за развитие на тревожност, депресия.