Гените или заобикалящата среда определят личността

Какво представляват личностните ни черти? Психолозите често говорят за тях, но не са обединени около една дефиниция. Единодушни са, че чертите на характера ни правят уникални и ни отличават от останалите. Как обаче се формират е въпрос, който остава без отговор. Според някои експерти всяка личност е изградена от множество индивидуални характеристики, но според други тя е едно цяло и не бива да се разглежда като съвкупност от елементи.

Какво означава личностна черта?

Обикновено личностните черти оформят личността на един човек.

В своята книга „Handbook of Personality: Theory and Research“ авторите Робъртс, Ууд и Каспи ги дефинират като „относително устойчив на външно влияние начин на мислене, поведение и изразяване на емоции, който отличава човека от всички останали.“

Теорията за личностните черти гласи, че човешката личност е изградена от няколко по-общи характеристики. Например, ектровертността е показател, с който се описва начина и способността на хората да общуват със заобикалящия ги свят. Има такива, които са екстроверти и са дружелюбни, но и такива, които са обърнати навътре към самите себе си и са по-дистанцирани.

Доскоро се смяташе, че личностните черти почти не се променят във времето. Някои по-нови надлъжни изследвания опровергават тази теория и разкриват, че те всъщност имат много повече нюанси, както и че някои се оформят през годините.

Личностни черти - видове

Кои са чертите, които смятате, че ви описват най-точно? Може би бихте казали, че сте мили, агресивни, учтиви, срамежливи, дружелюбни или пък амбициозни? Ако трябва да изготвите списък, вероятно той ще съдържа стотици, дори и хиляди, думи, които ви определят като личност.

Психологът Гордън Олпорт създава списък с личностни черти, който включва 4000 понятия.

Петфакторен модел на личността

Почти откакто съществува науката психология се води дебат за това колко са личностните черти всъщност. Все пак повечето експерти се доверяват на петфакторния модел на личността, известен като Голямата петорка. Според него личността има пет по-общи измерения. По скалата на всяко от тях личността може да се намира най-долу, по средата или най-горе.

Петте фактора са:

• отзивчивост/ насоченост към другите: доверие, алтруизъм, сърдечност, привързаност и други просоциални форми на поведение;
• съзнателност: задълбоченост, контрол над импулсивността и поведение, насочено към постигане на целите;
• екстровертност: общителност, разговорливост, самоувереност и раздразнителност;
• невротизъм: тъга, често променящо се настроение, емоционална нестабилност и тревожност по различни въпроси;
• отвореност към опита: креативност, готовност да експериментира и желание да обмисля абстрактни идеи.

Повечето от чертите, които бихте приписали на себе си, попадат в някоя от петте групи. Срамежливостта, отзивчивостта, сърдечността и общителността са аспекти на екстровертността, докато добродушието, загрижеността и вниманието, организираността и амбициозността са в спектъра на съзнателността.

Всеки от петте фактора представлява континуум, което означава, че един човек може да има слабоизразена една черта, но пък друга да се проявява много силно. При повечето хора голяма част от чертите са по средата на съответния спектър.

Гени или външни причини?

Замисляли ли сте се кое формира характера – гените, обстоятелствата или и двете? Доколко вашата ДНК влияе върху него?Десетилетия наред учените изследват цели семейства, близнаци, осиновени деца и приемни родители, за да потърсят кое стои в основата на личността – генетичната информация или пък условията, в които живее и се развива.

Както природата, така и факторите, които я подхранват, играят важна роля, макар според някои мащабни проучвания върху близнаци генетичният компонент да е доминантен. Едно от тях е проведено в щата Минесота в периода 1979 г. – 1999 г. и обхваща 350 двойки близнаци – еднояйчни и двуяйчни. Взема се под внимание и фактът дали са отгледани заедно или в различни семейства.

Резултатите разкриват, че еднояйчните близнаци споделят около 50% от чертите си, без значение каква е средата им. С други думи, някои аспекти на техния характер са генетично обусловени. При двуяйчните се наблюдава по-малка прилика от около 20%, което означава, че значение имат и външните фактори.

Личностните черти са сложни и повечето учени се обединяват около идеята, че те са повлияни едновременно от гените и заобикалящата среда.

Променят ли се чертите на характера?

По-трудно се променят доминантните черти. Ако това все пак се случи, промените са едва доловими. Екстровертът например може да стане по-резервиран с годините, но няма да се превърне в интроверт. Той ще продължи да бъде дружелюбен и общителен, но може да харесва и моментите на усамотение.

Интровертът от друга страна е възможно да стане по-общителен с времето, но промяната няма да е толкова драстична, че да пожелае да е център на внимание или да присъства редовно на шумни партита. Той просто ще изпитва малко повече удоволствие от социални събития и няма да се чувства толкова изтощен след това.

Както става ясно, и в двата случая промените са незначителни и се дължат на преживявания.

>>> 4-те основни перспективи за личността в психологията

Принципи на личността

Въз основа на своите проучвания Робъртс и колегите му описват няколко основни принципа.

Принцип на развитие на личността

Съзряването прави личността по-силна и мъдра. Човек се научава да съхранява и да се вслушва повече в своето Аз. Докато е млад, той играе различни роли и често сменя идентичността си. С годините обаче се засилва лоялността му към неговата собствена личност, която дълго време е изграждал и оформял.

Принцип на съзряването

С напредването на възрастта човек става по-сговорчив, емоционално стабилен и общителен.

Принцип на пластичността

Макар да са устойчиви, все пак личностните черти претърпяват някои промени, под влияние на външни фактори.

Принцип на ролевата приемственост

Ролите стават съвместими и допълващи се, което води до приемственост на личностните черти, не на заобикалящите условия. Средата вече не може да промени коренно характера на човека.