Човекът в търсене на смисъл: Виктор Франкъл

В "Човекът в търсене на смисъл" психиатърът и невролог Виктор Франкъл (1905-1997) пише за изпитанията си като затворник в концентрационен лагер по време на Втората световна война. Това, което Франкъл установява е наистина любопитно — онези, които оцеляват най-дълго в концентрационните лагери, не са физически силните, а тези, които запазват чувство за контрол над околната си среда.

Посланието на Франкъл е в крайна сметка това на надеждата: дори в най-абсурдните, болезнени и обезсърчаващи обстоятелства на живота може да се придаде смисъл, дори и на страданието. Животът в концентрационния лагер е научил Франкъл, че нашата главна движеща сила или мотивация не е нито удоволствието, както вярва Фройд, нито властта, както вярва Адлер, а смисъл.

След освобождаването си Франкъл основава логотерапията (от гръцкото логос, което означава "смисъл"), която често бива наричана "трета виенска школа по психотерапия", след тези на Фройд и Адлер. Целта на логотерапията е да извърши екзистенциален анализ на човека и по този начин да му помогне да открие смисъла на живота си.

Според Франкъл, смисъла може да бъде намерен чрез:

• Изживяване на реалността чрез автентично взаимодействие с околната среда и с другите.
• Даване на нещо обратно към света чрез творчество и себеизразяване.
• Промяна на нашето отношение, когато сме изправени пред ситуация или обстоятелство, което не можем да променим.

На Виктор Франкъл се приписва термина "неделна невроза", с който се назовава угнетението, което много хора чувстват в края на работната седмица. Тогава те имат време да осъзнаят колко празен и безсмислен е животът им. Този екзистенциален вакуум може да отвори вратата на всякакъв излишък и компенсации като невротична тревожност, избягване, преяждане, злоупотреба с алкохол, претоварване и преразход. В краткосрочен план тези излишъци и компенсации прикриват екзистенциалния вакуум, но в по-дългосрочен план възпрепятстват предприемането на действия и намирането на смисъл.

За Франкъл депресията идва, когато разликата между онова, което човек е, и онова, което трябва да бъде, или някога е пожелал да стане, вече е толкова голяма, че не може повече да бъде прикрита. Целите на човека изглеждат толкова далечни за достигане и той вече не може да предвижда бъдещето.

Ето защо депресията е нашият начин да си кажем, че нещо наистина не е наред и се нуждаем от работа и промяна. Ако не предприемем промяна, несъответствието между нашия жив опит и онова, което желаем, между безсмислието на ежедневието и вродения стремеж да намерим смисъл, да се самореализираме, да бъдем всичко, което можем да бъдем, ще продължи да съществува. От екзистенциална гледна точка депресията ни задължава да осъзнаем нашата смъртност и свобода и ни призовава да упражняваме последната в рамките на първата. Посрещайки това крайно предизвикателство, ние можем да излезем от онова, което ни е наложено, да открием кои сме в действителност, и по този начин да започнем да даваме дълбок смисъл на нашия живот.

Топ 10 цитата от Виктор Франкъл

• '"Нашата най-голяма свобода е свободата да изберем своето отношение."
• "Когато вече не сме в състояние да променим ситуацията, ние сме изправени пред предизвикателството да променим себе си."
• "Нямаше нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те бяха свидетелство за най-голямата човешка смелост — смелостта да страдаш."
• "По някакъв начин страданието престава да бъде страдание в момента, в който намери смисъл, какъвто е този на жертвата."
• "Смисълът на живота е да се даде смисъл на живота."
• "Този, който има "защо" да живее, може да понесе почти всяко "как"."
• "Животът никога не става непоносим от обстоятелствата, а само от липсата на смисъл и цел."
• "Щастието не може да бъде преследвано; то трябва да последва."
• "От значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас."
• "Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако никой от нас не прави най-доброто, на което е способен."

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: beaconbroadside.com