Виктор Франкъл: Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува

Да бъдем щастливи, ни съветват всички, но въпреки че влагаме в това цялата си воля и енергия, понякога този номер просто не се получава. Според Виктор Франкъл (1905 – 1997) задължителното, ежесекундно щастие е "...характеристика на американската култура, която отново и отново заповядва на хората да са "щастливи". Но щастието не може да се преследва, ТО трябва да се последва. Човек трябва да има причина да е щастлив".

Тъжните, тихите периоди са наше право, но е хубаво да ги осъзнаваме като такива – те са само периоди, паузи, малко тишина преди отново да натиснем play. При всички случаи не бива да се чувстваме неудобно в нито едно свое състояние – нито, когато сме щастливи (а другите не са), нито когато сме нещастни (но другите не разбират това).

Австрийският психолог, психиатър и философ е основоположник на логотерапията (лечение чрез откриване на смисъл и екзистенциална анализа). Историята му е изключително вълнуваща и всъщност точно тя е ключът към неговите прозрения и философията му за живота като цяло.

Ще ви я разкажем накратко с надеждата, че неговата гледна точка, мъдростта му и невероятната му любов към живота ще ви бъдат опора в моментите, в които ви е тъжно и искате да ви е тихо.

Годината е 1942-а. Виктор Франкъл, който е евреин, е арестуван във Виена и транспортиран в нацисткия концлагер "Аушвиц" заедно с родителите си, брат си и съпругата си. Освободен е 3 години по-късно, но през това време губи по-голямата част от семейството си. Той обаче оцелява. И не само това. В концлагера оформя проекта на бъдещата си книга "Човекът в търсене на смисъла", която се превръща в една от най-великите, писани някога. През 1991 г. тя е обявена от Библиотеката на Конгреса в САЩ за една от десетте най-въздействащи книги в Америка. Самият автор описва произведението си като възхвала на живота, който съдържа “потенциален смисъл при всички условия, дори най-непоносимите". В нея той разказва спомените си за дните, прекарани в концлагерите, и определено ни кара да се замислим каква сила на духа се иска, за да оцелееш с достойнство, дори когато ти е отнета всяка възможност да мечтаеш и да имаш бъдеще...

Аушвиц...

"На света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Толкова много мъдрост има в думите на Фридрих Ницше: "Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как". В тези думи виждам мото, което важи за почти всяка психотерапия. В концлагерите човек можеше да стане свидетел как най-способни да оцелеят бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача…. Следователно всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в духовно и интелектуално отношение. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концлагер".

Според Франкъл животът не е основно търсене на удоволствие (каквото е мнението на Фройд), но също и не е преследване на власт (както твърди Алфред Адлер). Франкъл е убеден, че животът е търсенето на смисъл, а най-важната задача на всеки е да намери смисъла в своя живот.

Теорията на австрийския психолог, наречена логотерапия, е психотерапия, фокусирана върху смисъла. Определят я като "трето виенско направление на психотерапията" (след тези на Зигмунд Фройд и Алфред Адлер). Тя разбира себе си като помощ за живот и мотивация на хората, които търсят начин да придадат смисъл на съществуването си въпреки страданието, което изпитват.

Основната разлика между теорията на Франкъл и други психотерапевтични направления е, че логотерапията е ориентирана към бъдещето, докато обичайната психотерапия обяснява симптомите, като разкрива историята на тяхното възникване.

Една от диагнозите на учения за днешното време е определението „екзистенциален вакуум”, тоест тотална липса на смисъл. Според учения съществуват различни начини да запълним този вакуум – вкусна храна, секс, адреналин, власт и пари, стремежът да се заровим в работата или пък да запълним вакуума с омраза и гняв.

Според Франкъл "смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува".

За финал ви предлагаме кратък откъс от "Човекът в търсене на смисъла". Прочетете го толкова пъти, колкото е необходимо, за да почувствате целия абсурд, в който се е намирал, но е оцелял Виктор Франкъл. И се замислете, ако това е възможно, ако човешкият дух може да бъде толкова силен, че да оцелее дори в подобни условия, колко ли по-лесно можем да се справим ние?