Шест етапа на ангажираност при лечението на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Шест етапа на ангажираност при лечение на синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ) са докладвани от изследователи от Бостънския медицински център въз основа на проучване, включващо родители на деца със СДВХ от етнически малцинства. Публикувана в списание „Pediatrics“, тази нова рамка е резултат от опита на родителите, придобит през различните етапи, през които семействата преминават от диагностицирането до лечението на заболяването.

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е едно от най-често срещаните неврологични нарушения в детството, което може да продължи до зряла възраст. Състоянието е лечимо, но семействата от етническите малцинства се сблъскват с различни трудности.

Проучването

Това проучване е първото, което предоставя цялостна рамка на етапите на ангажираност*, управлявана заедно от родители и доставчици на здравни грижи. Изследователите предполагат, че типичните мерки, като пропуснати срещи или изпълнени предписания, не разкриват изцяло ангажираността на семейството в лечението.

Настоящото проучване включва 41 семейства с ниски доходи от етнически малцинства, за които се смята, че ще изпитат затруднение при полагането на грижи. Тези от тях, които говорят английски, испански и хаитянски креалски език, отговарят на въпроси, които имат за цел установяване участието на родителите в лечението на децата със СДВХ. Освен това са проведени задълбочени интервюта със семейства, чиито деца на възраст от 3 до 17 години са били подложени на лечение в периода от юни 2018 г. до октомври 2019 г. Зададени са и отворени въпроси, за да се определи прехода между диагнозата и лечението на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, нагласите на общността и други фактори, оказващи влияние върху достъпа до здравни грижи.

„Изготвената рамка е ориентирана към семейството, фокусирайки се върху преодоляването на бариерите, с които се сблъскват родителите преди поставянето на диагнозата.“, казва д-р Андреа Спенсър, директор на Изследователската програма „Reach for ADHD“. „Рамката може да се използва като модел за разработването на интервенции за ангажираност, които да бъдат по-полезни за семействата.“

Прочетете още:

• Как да преборите сутрешния стрес при ученици със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Етапи на ангажираност

Шестте етапа на ангажираност, които изследователския екип идентифицира, са:

• нормализиране и колебания;
• стигматизация и страх;
• действие и застъпничество;
• комуникация и навигация;
• грижи и утвърждаване;
• подготовка и преход.

Изследователите установяват, че всякакви трудности, които пациентите изпитват при разрешаването на по-ранните етапи в процеса на ангажиране, могат да попречат на успешното преминаване към по-късните.

По време на всеки етап могат да бъдат предложени интервенции за подпомагане на семействата, които да им помогнат да минат към следващия. При Втори етап родителите обясняват, че дискриминацията основана на раса или етническа принадлежност, се пресича със стигмата за ADHD в тяхната общност, което води до забавяне на грижите. Интервенциите могат да са насочени към дискриминация и пристрастия сред доставчиците на здравни услуги, както към преодоляване на погрешните схващания за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност в семействата и общностите.

Според изследователите бъдещите изследвания трябва да включват семейства с деца със СДВХ, които все още не са диагностицирани. От значение е също да се вземе предвид възрастта при диагностициране на заболяването и годините на лечение, както и как представителите на различните малцинствени групи преминават през етапите на ангажираност.

*Spencer E., Andrea et al. Six Stages of Engagement in ADHD Treatment Described by Diverse, Urban Parents. Pediatrics. Sep 2021.