Как да преборите сутрешния стрес при ученици със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Ако сте родител, то ви е до болка позната сутрешната борба да събудите и накарате детето да тръгне на училище, при това навреме.

Какво прави сутрините толкова мъчителни? Трябва да свършите куп неща, а времето ви е ограничено. Като прибавите и усещането, че децата сякаш не обръщат никакво внимание на тиктакащия часовник, докато вие се опитвате да ги изпратите навреме, а след това и вие самите да не закъснеете за работа, нещата изглеждат наистина драматично. Резултатът често е като бомба със закъснител – крясъци, сълзи и напълно възможно – забравени кутии с храна за обяд.

Д-р Дейвид Андерсън (David Anderson) е психолог към института „Child Mind“ в Ню Йорк, и работи с деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и други форми на разрушително поведение. Той казва, че сутрините преди училище са като експресен влак, няма междинни спирки, няма пауза, докато не стигне крайната си цел. Всъщност те биват отъждествявани с писането на домашни заедно с детето или времето от вечерята до банята и лягането. Тогава нивата на стрес се покачват значително. Според д-р Андерсън сутрините са изключително трудни за всички семейства, не само за родителите на деца със СДВХ или друго поведенческо разстройство.

Стресът сутрин и децата с психични разстройства

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Стресът обаче при родителите на деца със специални потребности се овладява много по-трудно. Андерсън твърди, че „децата със СДВХ или друго поведенческо разстройство срещат сериозен проблем при задържането на фокуса върху една задача и забравят какво точно трябва да направят. Те могат дори да се бунтуват срещу молбите да се облекат, да си оправят леглото, да се изкъпят или измият зъбите.“

Депресия

Децата, страдащи от депресия, нямат желание да станат от леглото, а онези, които страдат от тревожност, отказват да изпълняват която и да е от задачите сутрин, защото това би ги приближило до тревогите, свързани с училището.

Аутизъм

Д-р Андерсън споделя, че ако детето е диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър, сутрините са още по-тежки, защото то изпълнява строго ритуалите, които си е създало във времето. Ако родителите му искат да бъде гъвкаво и да направи каквото смятат за нужно, е възможно да избухне сериозен конфликт.

Много деца изпитват затруднение, когато преминават през преходен период. Няма значение дали страдат от психично разстройство като СДВХ, аутизъм, или пък са напълно здрави. А времето сутрин винаги е такова, при това със строго фиксиран краен срок.

Докато вечер можете да си позволите да им дадете по-голяма свобода, то сутрин това е почти невъзможно. Ако не обуе подходящи обувки, не си вземе спортния екип, не си напише домашното или пък не закуси, по-късно през деня може да си създаде допълнителни проблеми в училище.
А ако детето закъснее за училище, това неминуемо означава, че и вие сте на път да закъснеете за работа.

Как да постигнете баланс – без закъснения, но и без конфликти у дома?

Планирайте всичко

Без значение на каква възраст е детето, помислете какво бихте могли да свършите предварително – приготвяне на храната за училище, къпане, подготвяне на раницата, гладене на дрехите. Говорете с него за всичко, което му предстои да направи сутринта. Когато сте спокойни ще можете да проведете приятен разговор и ще намерите начин да се организирате сутрин по много по-ефективен начин.

Планиране при малките деца

Родителите на по-малки деца трябва да изяснят пред тях всичко, което е нужно да направят сутрин. Както и да им помогнат да превърнат тези действия в списък от полезни навици. Първата стъпка е да обърнете внимание кога детето се е справило, за да го похвалите. Хубаво е да разделите всяка задача на няколко по-малки, стъпка по стъпка. Ще забележите колко повече се старае детето да следва стъпките и да се справи самостоятелно.

Планиране при големите деца

Родителите на по-големи деца могат да им помогнат да си създадат организационен план, или списък, по който да се движат, за да са сигурни, че не пропускат нещо важно. Дори възрастните се справят много по-добре, ако имат ясна представа за това, което трябва да свършат. А и така по-лесно се разпределя времето.

Бъдете умерени в очакванията си

Дайте приоритет на основните задачи сутрин. Кое е най-важното? В действителност, ако детето се е облякло, закусило и си е измило зъбите, може да се каже, че е готово да тръгне за училище. Ако тези три действия се превърнат в навици, ще можете да намерите време и сили да възпитате и други, макар и не толкова жизненоважни, като например да не пипа бебето или да си оправя леглото. Това са второстепенни задължения, които търпят известно отлагане във времето и не са обвързани с навременното пристигане в училище.

Използвайте визуални напомняния

Според д-р Андерсън за малките деца с разстройство от аутистичния спектър или синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е изключително важно да бъдат стимулирани визуално. Поведението, което искате да поощрите трябва да намери външна визуална проява, за да го запомнят по-лесно и да не се налага да ги подтиквате към него. Визуални напомняния могат да бъдат окачени графици, както и снимки на очакваното поведение или действие (например снимка как дете си мие зъбите над мивката).

С порастването на децата, стимулите се променят. За някои от тях е достатъчно да получават насоки от родителите си, за да ги запомнят и спазват. Други деца имат нужда от повече напомняния и време, за да превърнат дадено действие в навик.

Поощрявайте

Поощренията са важни за децата. За абсолютно всички деца. Може да са моментни, като дребно лакомство, или ако времето не позволява – награди, на които ще могат да се порадват по-късно.

Д-р Андерсън описва следната ситуация между момиче тийнейджър и неговата майка. „Двете говорят за поведението, върху което трябва да се фокусират заедно. Идеята е следната: момичето става в определен час, свършва си задачите, така че да успее да тръгне навреме за училище. Ако тези три цели бъдат постигнати без много поощрения, то на следващата сутрин ще отидат да закусят на любимото й място или пък ще се разходят до училището, вместо да използват градския транспорт. По този начин майката не само мотивира дъщеря си, но и заздравява още повече връзката помежду им, тъй като имат достатъчно време да разговарят.

По-малките деца могат да бъдат насърчени, ако за конкретна линия на поведение им се предложи атрактивна за тях награда. Например, ако четвъртокласник следва следната рутина: събужда се, закусва нещо здравословно, облича се бързо и си измива зъбите, той може да получава определен брой точки за всяка изпълнена задача. При достигнат необходим брой точки, вечерта може да му се позволят 30 минути гледане на телевизия.

Запазете спокойствие

Ако избухвате всеки път, когато се изправите срещу дадено предизвикателство, може би е добра идея да помислите как да потушите напрежението. Забързаните сутрини не са подходящото време за водене на спорове, а и те могат да разрушат крехката ви връзка с децата и да забавят още повече процеса на изграждане на полезни навици. Ето как можете да овладеете бурните си емоции:

• Говорете със спокоен тон;
• Покажете ясно какви са очакванията ви;
• Не спирайте да хвалите всеки малък успех на детето, вместо да се фокусирате върху провалите му;
• Гледайте напред, към следващата стъпка от целия процес;
• Не забравяйте да възнаградите детето – веднага или на по-късен етап.

Запомнете, че дори всичко да ви изглежда далеч от идеално в началото, с постоянство ще постигнете нужния успех.

Ако сте опитали всяко от гореизброените и въпреки това няма напредък, се обърнете към специалист.

Ситуации, при които детето не иска да стане от леглото или всяка сутрин е съпроводена от крясъци и конфликти, водят до влошаване на семейните отношения. Тогава е добре да потърсите професионална помощ. Съществуват курсове за родители, на които те се обучават на ефективни поведенчески стратегии. Има консултации, целящи заздравяване на връзката между родителя и детето. А трети вариант е то да се подложи на когнитивно-поведенческа терапия, за да придобие умения за по-добро регулиране на емоциите си.