Какво да направите, ако постоянно отлагате изпълнението на задачите си

Замисляли ли сте се защо ви е толкова трудно понякога да направите нещо? Дали се дължи на нежелание и несигурност или пък на обективни, независещи от вас, причини?

Искате да се раздвижите малко – да посетите класа по йога, да потичате в парка или просто да излезете на разходка. Времето е прекрасно и знаете, че след това ще се чувствате много по-добре. И все пак, нещо ви спира.

Искате да се обадите на баба си, която живее далече от вас и знаете, че е самотна. Ето, точно сега е идеалният момент, имате няколко минути на разположение. Но не го правите.

Би било добре да започнете да работите по проекта, който отдавна искахте да възложат точно на вас. Когато това се случи обаче, вие не можете да поставите началото.

Прокрастинация се нарича склонността на човек да отлага предприемането на дадено действие. Но невинаги това е причината за пасивността ни. Възможно е да сте прочели повечето книги за самопомощ и мотивация. В тях има много полезни съвети. Защо тогава нищо не се променя?

Защо не можете просто да направите, каквото трябва?

От началото на пандемията много от психотерапевтите слушат разкази на свои клиенти, които споделят за започнати, но недовършени, начинания, както и за такива, които все още чакат своя ред, въпреки наличието на достатъчно свободно време. Част от тях признават, че неспособността им да се мобилизират ги напряга, дразни и разстройва. Те не разбират защо не успяват да свършат задачите си, след като е нужно просто да положат малко усилие. Веднъж започнат ли, знаят, че ще ги изпълнят. Експертите обаче не са убедени, че това е толкова лесно, колкото изглежда. Те смятат, че е много важно първо да се открие причината, която кара човек да избягва или отлага. Ако знае защо се съпротивлява, макар и несъзнателно, той по-лесно би променил поведението си.

Ролята на готовите, предварително написани истории

Психотерапевтите препоръчват да се вгледате вътре в себе си, да обърнете внимание на това, което си казвате, и на нагласата си.
Дори и да не го осъзнавате, през целия ден вие съчинявате и разказвате истории за самите себе си. По време на лекция в Youtube психотерапевтът Естер Перел казва, че всеки от нас има своите „готови истории“, които умело напасва в ежедневието си. Според нея те най-точно разкриват какви сме в момента, какви сме били и какви ще бъдем. Те ни казват какво можем и не можем да направим и защо.
Перел смята, че нашите истории могат да ни дадат надежда, да ни мотивират, но и да спрат развитието ни и да ни карат да се страхуваме.

Прочетете още: 

• 5 съвета за справяне с хроничното отлагане

Какво ще се случи преди, по време и след изпълнението на задачата?

Ако се притеснявате да започнете ново начинание или задача, си задайте въпроса: „Какво ще се случи преди, по време и след изпълнението й?“ Отговорите всъщност са вашите лични истории и често крият в себе си причината за страха, който изпитвате. Те могат да бъдат свързани с вашето минало или пък да са плод на света, в който живеете. Понякога е достатъчно просто да се запитате дали истински вярвате в тези истории, за да започнете промяната и да преодолеете вътрешната си съпротива.

Кимбърли Грошер, психотерапевт, йога инструктор и лектор в училището по социални дейности към Колумбийския университет, провежда изследване върху жени от афроамерикански произход, които се интересуват от йога. Много от тях споделят, че биха опитали йога, но „не вярват, че това е подходящото занимание за тях, тъй като всички реклами и програми, насърчаващи нейното практикуване, са насочени и представят основно жени от европеидната раса“. Когато променят историята си и си кажат „тялото ми може да практикува йога по начин, който ще ми бъде полезен“, те лесно откриват подходящ учител и се престрашават да опитат.

Опитът на психотерапевтите

Друг случай от практиката на психотерапевта Ф. Даян Барт разказва за мъж, който иска да тренира редовно, но така и не успява да се мобилизира и да отиде в залата. Попитан какво си мисли, че ще се случи, ако все пак отиде, той отговаря: „Изморявам се след половинчасова тренировка, поне първите няколко пъти. Ако не успея да направя цялата, която трае час и половина, по-добре да си остана у дома.“ Това всъщност е неговата история. И знаете ли от къде води началото си?

Преди време мъжът не е харесвал тялото си и е вярвал, че това е причината да няма приятелка и да не може да си намери работа. Сега, въпреки че вече е успешен бизнесмен и има интимен партньор, който го уважава и обича, тази история продължава да му пречи. Той не вярва в нея, но тя е там, в главата му.

След като се освобождава от нея, мъжът осъзнава, че иска да спортува, за да е здрав и за да се радва на работата и приятелката си. Той разбира, че дори да тренира само половин час, пак ще се чувства добре. От тогава не е пропускал тренировка.

Жена, която иска да смени попрището си, постоянно отлага пренаписването на своята биография. На своя психотерапевт тя казва: „Зная, че имам нужните умения и квалификации. Просто не отделям време, за да подготвя документите за кандидатстване.“ Начинът, по който отговаря на въпроса какво си представя, че ще й се случи, разкрива липса на увереност, че не е достатъчно добра, въпреки препоръките и богатия си опит. Тя добавя: „Може би, ако напиша ново CV, ще напиша и нова история за качествата, които притежавам. История, която ще е само за мен. Без значение дали ще ме одобрят за позицията.“

Друга клиентка непрекъснато отлага да се обади на своята баба, защото мисли, че след края на разговора, тя ще бъде още по-тъжна. Осъзнава, че оправданието е глупаво, но не може да изтрие тази сцена от главата си – вълнението на баба й, докато си говорят, а след това самотата. Специалистът, с който се консултира, я пита дали родителите й се чувстват по същия начин. Оказва се, че според тях възрастната жена е много щастлива, след като са разговаряли, и дори често се обажда на друг свой роднина, за да сподели тази своя радост.

Затова, запитайте се какво мислите, че ще се случи, ако направите това, което постоянно отлагате или избягвате. Имайте предвид, че е напълно възможно, нагласата (историята), която сте си създали, да е плод на стара семейна динамика, на вашето съзнание или на света около вас. Когато я разгадаете, е добре да си зададете въпроса дали това е единственият възможен сценарий. Различната перспектива (с различна история) е добра отправна точка, която може да постави началото на онова дълго отлагано начинание.