Начало Психология Социална психология Аз Глобализация – ера на психологическата неотения

Глобализация – ера на психологическата неотения

Глобализация – ера на психологическата неотения - изображение

Неотенията като термин се използва, за да се опише възможността на някой организми, най-често членестоноги и червеи, да съзряват полово и да се размножават в своето ларвено състояние и за растения, които го правят в съвсем млада възраст.

Неотенията може да е имала роля в човешкото развитие. Биологът Стивън Дж. Гулд вярва, че тя е допринесла за еволюцията на хората от нашите хуманоидни предци. Според него те са били по-едри и физически подготвени за средата, но изгубеното по отношения на физическа устойчивост се компенсира от съвременните човешки аналитични умове и изобретателност.

Някои учени твърдят, че неотенията все още има силно влияние върху днешните хора, обаче над нашата психология, а не над нашата физиология. И ако ключовите показатели за психологическата възраст включват как хората прекарват времето си, както и съдържанието на техните фантазии, тогава масовата психологическа незрялост носи риск да стане толкова изразена, че в съвременното общество да можем да я намираме в конкретни хора.

Темата е толкова интересна за учените, че дори романистите се захващат с разработването й. Един от емблематичните примери е интересна част от романа „Next“ на Майкъл Крайтън. В него авторът си позволява в рамките на измислена новина да въведе собствен анализ. Там той споменава, че психичната зрялост на човешките същества се достига по-късно, отколкото преди, а понякога индивидите дори не успяват да стигнат до нея. Отбелязва, че академиците, учителите, учените и много други професионалисти все по-често са психически незрели и ги нарича непредсказуеми, небалансирани и крайни в реакциите си. Героят, които изказва мнение по тези така сериозни научни въпроси обявява, че гореописаното поведение може би е адаптивна реакция, поради това че детското поведение е по-високо приспособимо в нарастващата нестабилност на съвременното общество. Той описва как склонността на човека да промени работното си място, да се обучава постоянно в нови умения и да се мести постоянно на нови места, се заплаща с цената на краткотрайно внимание, френетично търсене на нововъведения и емоционална, и духовна липса на дълбочина.

Действително в съвременното общество индивидът не се нуждае и не поддържа толкова зряло поведение. То е било функция на нуждата от физическо оцеляване, а сега доминиращите ни страхове не са да не бъдем погълнати от хищници. Напротив, по-често се страхуваме от психологическата болка на отчуждението или изоставянето. Унгарският психоаналитик Геза Рохайм пише: "Цивилизацията е огромна мрежа от повече или по-малко успешни опити човечеството да се защити от опасностите за загуба на обект, колосални усилия, направени от бебе, което се страхува да остане само в тъмнината".

Според него без митология, ритуали и подкрепяща общност, които да ръководят достигането до зряла възраст, страхът от загуба на обект може да предизвика неутолим копнеж за безопасност, както и тревога от непознатото. Бягството във фантазията и парализата са обща защита пред лицето на безпощадната висока тревожност. Тогава обаче е логично да се появи риск от проблеми в разграничаването на фантазия, мечта и реалност, което е една от характерните черти на психическата незрялост.

Централната място, което ролите и ритуалът изаемат в човешкото развитие

В психологията преследването на вечната младост обикновено се счита за невротична защита, произтичаща от маладаптивни условия в семейството. В популярната психология това се нарича комплекс "Питър Пан". Той описва хората, които са резистентни към поемането и устояването на тежестта от собствената отговорност, свързана с това, че вече са възрастни. Хората, живеещи с комплекса Питър Пан възприемат зрелостта като бедствие.


Последователите на Юнг използват латинското наименование „Puella Aeterna“ — вечното момиче, за да опишат стремежа към безконечна младост на дамите. Тези психолози виждат както отрицателната, така и положителната страна на конкретния човешки стремеж. Един от аспектите му е отказът от порастване, но положителните страни включват иновативност и заразна надежда, които са необходими за оптимални промяна и растеж.

Като архетипна сила, а не просто невротична защита, ние можем да видим Puella Aeterna (и нейния мъжки вариант) като част от всички нас. И когато обстоятелствата подкрепят или насърчават регресът (връщането на по-ранен психологически етап от развитието на личността), хората, които лесно активират вътрешните аспекти от личността, стремящи се към младост, често се възприемат като иновативни, жизнеспособни и забавни. Те са творческите гении и лидери, които неочаквано отвеждат групата в неизследвани територии.

Западните модели на човешкото развитие, които се съсредоточават върху постигането на единно усещане за собствена личност като отличителен знак за зрялост, са склонни да изобразяват детството като нещо, което индивидът превъзмогва. И все пак изучаването на психологическите анализи на Юнг води до мисли за развитието повече като за разширяване на възможностите, включително и откриване на множество аспекти на себе си, проявяващи се в отговор на различни социални или зададени от околната среда изисквания. Не е задължително индивидът да убива „детската част от личността си“, а да развие други архетипни възможности (работник, партньор, родител, лечител).

Някой специалисти смятат, че са нужни специфични социални условия и среда, за да се активират различните архетипи на Аз-а

Антъни Стивънс (един от анализаторите на Карл Г. Юнг) описва този процес като изпълняващ архетипно намерение. Когато едно общество или среда не успеят да осигурят условията, които биха активирали архетипите, резултатът може да бъде емоционална и психологическа незрялост и дори невроза. В книгата си "Двумилионното самосъзнание" Стивънс пише:
"Психичното здраве зависи от осигуряването на физическа и социална среда, способна да отговори на архетипните нужди на развиващия се индивид. Психопатологията може да бъде резултат, когато тези нужди са неудовлетворени. Тази формулировка поражда два основни въпроса.

1. Какви са архетипните нужди на развиващия се индивид?

2. Каква среда, физическа и социална, е в състояние да гарантира тяхното изпълнение?"

По време на човешката история митовете и ритуалите са носители на мъдростта и преживяванията, необходими за активиране на архетипното намерение, като по този начин се насърчава пълната зрялост и интеграцията на Аз-а. Чрез митове и ритуали хората научават не само ролята, която се очаква да играят в своята социална група, а и когато се очаква да играят тази роля, получават подкрепа в неизбежната скръб, която идва при разделянето с един начин на живот, заедно с тревожността, обща за навлизането в нов етап от живота  и впускането в новата роля.

Това далеч не означава, че митовете и ритуалите са път към социална и персонална утопия

Подкрепящите тази теория посочват, че подкрепата, която човек получава при среща с предизвикателствата, които животът му поставя, го подтиква към склонността да се справя много по-добре и с много по-малко невротични отговори и психични заболявания.

Индивидът може да живее във фантастични светове, като тези във видео игра, книга или филм, като насочва архетипната си енергия към „заблуждаваща посока на развитие“. Възможно е преследването на фантазията да бъде психическа защита, която се появява в периоди на несигурност и недостиг — един вид психическа камера, която запазва човешката енергия, докато са налице необходимите условия за изпълнение на архетипното намерение.

Когато абсурдно малък процент от световното население притежава по-голямата част от богатството на планетата и следователно властта, за младите хора е много трудно да получат икономическа независимост. А в съвременния свят икономическата независимост се е превърнала в доказателство за достигане на зрялост и раздяла с психологическото детство. Пазарът има свои собствени маркери за постигане на зрялост - степен, длъжност, титла, материално богатство, статус, но рядко те са достатъчни, за да активират чувството за трансцендентност в младите хора, което през вековете допринася за духовния растеж и социално сближаване.

Изключително малко млади хора наистина могат да се надяват да живеят митичния живот на героите на нашето време (например филмовите звезди, спортистите и милиардерите), но въпреки всичко с помощта на видеоигри, интернет и фантазия манипулират самите себе си, опитвайки „да се чувстват сякаш са надскочили сегашното си Аз“. За да се постигне подобно усещане е необходимо да се вложат много средства в поддържане на илюзията, а големите корпорации, които осигуряват материалите за тази фантазия са повече от щастливи да продават все по-крупни илюзии.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: laurakkerr.com
Снимка: timeout.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноНовиниСпортСоциални грижиЗдравни съветиХранене при...ЛеченияБотаникаКлинични пътеки