Глобализация – ера на психологическа неотения

Неотения е способността на някои животински видове да запазят дори и след съзряване част от особеностите, характерни за ранната фаза на развитието им. Когато достигне пълна зрялост, аксолотълът например все още прилича на попова лъжичка, която би трябвало да е много по-адаптивна към заобикалящата я среда от зрелия саламандър. С други думи, липсата на зрялост понякога може да се окаже най-голямото предимство при оцеляването.

Неотения и ролята й в човешката еволюция

Учените смятат, че неотенията може да е изиграла важна роля и в човешкото развитие. Биологът Стивън Гулд твърди, че нашите предци са били много по-агресивни и са имали по-плътни кости от съвременния Homo sapiens, като днес липсата на голяма физическа сила се компенсира с находчивост и аналитично мислене.

Според някои експерти неотенията присъства при човека и днес, но не по отношение на неговата физиология, а психология. Той става все по-незрял в психологически аспект. Ако ключови показатели за психологическата възраст са начинът, по който си прекарваме времето, и какви са фантазиите ни, то този вид незрялост вече е толкова силно изразена, че бихме могли да определим днешната епоха като ера на психологическата неотения.

В книгата „Ген“ на Майкъл Крайтън също се засяга въпросът за психологическата неотения. Ето как я вижда неговият герой, който е еволюционен психотерапевт:

„Д-р Брус Чарлтън смята, че човешките същества днес съзряват ментално много по-бавно, а някои никога не го правят. Академици, учени, учители и други служители често са изключително незрели. Той ги нарича „непредсказуеми, неспособни да подреждат приоритетите си и склонни да реагират крайно“. Но Чарлтън вярва, че тези техни качества всъщност им помагат да се адаптират. Характерната за децата гъвкавост и променливост в настроенията могат да бъдат полезни в съвременния и все по-несигурен свят, където хората често сменят работата си, развиват нови и нови умения и сменят адрес след адрес. Този механизъм за приспособяване и оцеляване обаче се заплаща с висока цена. Човекът днес е по-разсеян, трескаво търси нови неща в живота си и е емоционално и духовно беден.“

Как се изразява психологическата неотения при мъжете и жените

Психологическата неотения засяга и двата пола. При мъжете тя се изразява в склонността да търсят бягство от реалността в онлайн пространството (видео игри и порнографски сайтове), а при жените – в стремежа към красота и следване на модни тенденции. Когато например една жена реши да се подложи на подмладяваща процедура (с ботокс или колаген), не опитва ли всъщност да се противопостави на съзряването, ако не на остаряването?

Вероятно женската неотения не е толкова интересна за обществото, защото се смята, че е напълно нормално жената да търси начини да остане вечно млада, особено ако това означава, че ще бъде и по-съблазнителна.

>>> 10 характеристики на емоционално незрелите хора

Неотенията като механизъм за справяне със стреса, следствие от глобализацията

Ученият Лора Кър, която е и бивш психотерапевт, обаче разглежда неотенията като една от многото стратегии за справяне с психологическия стрес, причинен от глобализацията. След падането на Берлинската стена и масовото навлизане на интернета в домовете, човекът е бил принуден да се адаптира, при това много бързо, към натрупването на огромно количество информация за живота на хора, които не познава и с които никога не е контактувал. Знаете ли, че те всъщност могат да ни повлияят повече, отколкото нашите приятели? Разбира се, понякога чуждите успехи, които проследяваме онлайн, могат да ни вдъхновят, както и безкрайните пазарни възможности.

Новата световна икономика обаче крие два сериозни риска и те са:

• Всички сме запознати в детайли с луксозния начин на живот на богатите и известните личности.
• Налице е силно изразено несправедливо разпределение на благата по света, като на лукс се радва много малка част от населението.

Да, наистина, неравномерно разпределение на богатството винаги е имало, тогава защо днес то е по-опасно? Разликата е, че нашите фантазии се експлоатират по начин, който не само затвърждава неравенството, но може да го задълбочи.

Насочваме енергията си към търсенето на блага, а не към борба с несправедливото им разпределение

Вместо да полагаме усилия да преборим това неравенство, ние влагаме повече енергия в търсенето на начини да се сдобием със същите блага. Въпреки твърденията, че американската мечта е умряла, глобализацията продължава да напредва именно защото имаме лесен достъп до интернет и медии, които подхранват фантазията ни, че можем да се окажем изключение от правилото. В момента, в който тази фантазия за идеален живот е напълно завършена, рискуваме да се превърнем в „егоистични малки крадци“, както казва изследователят Франсиз Мур Лапе. Крадци на безценни земни блага и на нашите собствени финансови средства и време.

Стремежът към лукс като средство за запълване на емоционални празнини

Много не успяват обаче да си осигурят така желания лукс, който в повечето случаи просто запълва емоционални празнини (например да донесе чувство за превъзходство) или пък служи като бягство от болезнени емоции, каквато е завистта. Превъзходството и завистта, а също и срамът, ако не постигне целта да бъдет богат, са характерни за различните прослойки на обществото. Според Лора Кър индивид, който е завладян от въпросните чувства, и не спира да фантазира колко по-добре може да живее и колко по-красив и богат може да бъде, е емоционално зависим от капиталистическата система.

Кър си задава въпроса дали младите мъже в разцвета на силите си не са се изгубили в своите въображаеми светове, защото са осъзнали, че нямат шанс да сбъднат американската мечта, защото са уморени от опитите да формират реална идентичност и накрая просто са установили, че намират достатъчно удовлетворение във фантазиите си. И така ще бъде, докато един ден реалността все пак не нахлуе в този техен измислен свят.

Изборът на фантазиите пред реалността всъщност е защита, която често се прилага от хора, подложени на силен стрес. Много изследвания описват тясната връзка между стреса и все по-широко отворената ножица между бедни и богати. Много малко обаче научни трудове обръщат внимание на друг, не по-малко интересен феномен – обществото не само толерира икономически системи, които задълбочават различията между хората, но и става зависимо от такива системи. Те подхранват фантазиите на отделния човек, които рядко се превръщат в реалност, и често водят до силен копнеж, недоволство и безнадеждност.

Описаната по-горе емоционална защитна реакция се наблюдава при голяма част от децата, преживели насилие или лишени от грижа и внимание. Макар да порастват бързо и да умеят да се грижат сами за себе си и за околните, те страдат от неудовлетворени емоционални потребности. Отношенията, които изграждат в зряла възраст, не се основават на взаимозависимост, а на опитите им да запълнят празнините.

Глобализацията изисква да бъдем психологически незрели

Експертът Лора Кър изследва как глобализацията спира емоционалното израстване, което създава предпоставки за емоционална зависимост. Зависимостта от своя страна кара индивида да пилее време за фантазии, подклаждани не толкова от автентични желания и нужди, а от продукти и изживявания, предлагани на пазара.

Първи наченки на глобализация учените откриват по време на колонизацията и поробването на афроамериканците. За да бъдат подчинени, те не само са подложени на физическо насилие. Атакувани са политеистичните им вярвания (в много божества) и ритуалите, които ги сплотяват и гарантират израстване през годините. Без тях поробените много по-бързо развиват емоционална и духовна зависимост спрямо колонизаторите.

Освен насилственото преминаване от политеизъм към монотеизъм, робите се сблъскват за първи път и с разделението между духовността и правилата, които следва пазарът.

Отделянето на църквата от държавата освен че дава по-голяма духовна свобода, позволява разграничаването на духовното от материалното, без което човек не би могъл да оцелее. Пазарът става изключително агресивен, за да постигне своите цели, а организираната религия се фокусира единствено върху духовните нужди на хората, без да се вглежда във все по-неморалните правила, действащи в икономиката. И все пак, духовността е силно повлияна от някои аспекти на въображението. То помага на човека да се откъсне от светския живот.

Америка се появява на картата именно благодарение на възможността за религиозна свобода, която дава на гражданите си, и на разделението между църквата и държавата. Признаци на емоционална незрялост на американското население учените откриват още в ранната история на страната. След посещение през 1831 г. френският политолог Алексис дьо Токвил пише: „Над това общество властва страшна сила, която има за цел да отговори на всички негови нужди и да направлява съдбата му. Тази сила е абсолютна, тя не отслабва и в същото време се налага с кадифена ръкавица. Бих могъл да я оприлича с властта на родителя над детето, ако целта й бе да подготви индивида за зрелостта. Аз обаче виждам сила, която цели точно обратното – да не му позволи да порасне и съзрее.

Правителството прави всичко възможно да задоволи желанията на гражданите, да посрещне нуждите им. Крайният и единствен възможен резултат е, че ги лишава от необходимостта да мислят и да разрешават проблеми.“

Разбира се, напълно естествено е човек да търси сигурност в своята социална група. На примитивно ниво тя има една основна задача – да предпазва членовете си от заплахи. Днес обаче най-големите ни страхове не са свързани с нападение от хищник, а с болката, която причинява отчуждението или изоставянето.

Лора Кър е на мнение, че без ритуали и подкрепяща общност по пътя на съзряването страхът от загубата на вещи би могъл да се превърне в копнеж по безопасността и тревожност към всичко непознато. Тогава, парализирани от страх, хората често решават да потърсят спасение и сигурност във фантазиите си – добре познат защитен механизъм. Според нея един от признаците на психологическа незрялост е неспособността да се разграничат фантазия, мечта и реалност.

Централна роля на мита и ритуала в човешкото развитие

В областта на психологията преследването на вечната младост обикновено се счита за невротична защита, следствие от маладаптивен модел в семейството, а в популярната психология е известно като синдрома на Питър Пан. Той описва мъжете, които отказват да пораснат и да поемат отговорност. Те възприемат зрелостта като робство, нещо непосилно, което може дори да погуби душата им.

Психолозите последователи на Юнг наричат вечното момче Puer, а вечното момиче Puella. Освен обаче нежеланието да пораснат, мъжете със синдром на Питър Пан притежават и някои положителни черти като новаторство и заразен оптимизъм, така необходими за промяна и растеж.

Във всеки от нас живее по един Puer или една Puella, но те не са форма на невротична защита, а сила, предадена ни от нашите предци. Когато обстоятелствата го налагат, винаги можем да ги събудим, защото те са креативни, забавни и обичат живота. Puer и Puella са находчиви малки гении и интелигентни водачи, които ни отвеждат без страх до непознати територии.

>>> Ескейпизмът: Изкуството да създаваш проблеми, бягайки от проблемите

Архетипи според теорията на Юнг

Според юнгианските психолози човешкото развитие не спира с достигането на етапа на зрялост. То е път, който предоставя възможности. Вместо едно-единствено зряло Аз, ние имаме няколко Аз и разчитаме на тях в зависимост от конкретните обстоятелства и нужди. Не е задължително да прогоним детското си Аз, за да пораснем. По-скоро към него добавяме други архетипи – герой, героиня, партньор, родител, по-възрастен близък и т.н. и прибягваме към тях по различно време и в различни ситуации.

Някои учени смятат, че активацията на отделните архетипни аспекти на Аз-а зависи от социалните условия и средата. Юнгианският анализатор Антъни Стивънс описва процеса като архетипно намерение. Когато обществото или средата не осигурят нужните условия за активиране, може да се развие емоционална и психологическа незрялост, и дори невроза.

Откакто свят светува, митовете и ритуалите са средство за предаване на мъдрост и преживявания, необходими за активирането на архетипното намерение, благодарение на което може да се постигне пълна зрялост и цялост на Аз-а. Чрез митовете и ритуалите хората научават каква роля се очаква от тях да играят в социалната група, към която принадлежат, и кога да я играят. През цялото това време те получават подкрепа от околните, защото изпитват мъка по стария начин на живот и тревожност заради новия етап от живота, в който навлизат.

Това съвсем не означава, че ритуалите и митовете са пътят към утопията. Подобни мисли би имала само малката Puella. Когато се изправяме срещу трудностите, вместо да ги избягваме, и получаваме подкрепа, за да преодолеем негативните емоции по пътя, всъщност се справяме много по-добре и е възможно да се предпазим от невроза и други психични нарушения.

Вероятно животът в свят на фантазии, какъвто е светът на видео игрите, онлайн порнографията или модата, ни коства усилия, които сме вярвали, че ще насочат архетипната енергия в правилната посока, към развитие. Вероятно склонността да си създаваме фантазии е вид психологическа защита, която издигаме в периоди на несигурност или оскъдица.

Световната икономика – едновременно динамична и ригидна

В много отношения съвременната взаимозависима световна икономика е в постоянно движение, тъй като е свръхчувствителна на промените в диаспорите, гражданските протести, глобалното затопляне, намаляващите природни ресурси и вредите, нанесени на околната среда. В същото време икономиката е ригидна и трудна за контролиране, най-вече заради неравномерното разпределение на ресурсите. Много хора днес се чувстват слаби, изправени пред финансовото неравенство, което застрашава идеалите им и техните опити да изградят смислен живот – семейство, дом, добра работа и подкрепяща общност.

Когато твърде малък процент от световното население притежава най-голямата част от благата на планетата, а оттам и власт, е трудно за младите хора да постигнат икономическа независимост, която в наши дни се счита за признак на зрялост. Пазарът от своя страна има своите критерии за постигането й – образование, професия, длъжност, материално състояние, статус.

Изненадващо ли е, че младежите търсят утеха в измисления свят на видео игрите или в непрестанните си усилия да бъдат вечно млади и красиви, след като много малко от тях могат да се надяват, че някога ще живеят така както живеят героите на обществото ни – филмови звезди, спортисти и милионери? По този начин, поне за мъничко, те имат измамното усещане, че са напуснали сегашното си Аз. А корпорациите, които печелят от временната им емоционална стабилност и удовлетвореност, са винаги готови да посрещнат нуждите им.