10 неловки симптома на паническа атака, за които не говорим

Ако някой ви помоли да посочите симптомите на паническа атака, какво бихте изброили? Вероятно вече си мислите за честите симптоми - хипервентилация, болка в гърдите, замаяност - защото те са тези, които са най-ясно видими и широко разпространени. Но какво да кажем за неловките симптоми - тези, за които не чуваме, защото хората ги крият от страх да не бъдат съдени или неразбрани?

Пристъпите на паника не са толкова очевидни, колкото мнозина вярват, че са, а преживяването на всеки е различно по някакъв начин. Ето защо колегите от themighty.com правят проучване измежду страдащите от панически атаки в тяхната онлайн общност за психично здраве, за притеснителните симптоми, които изпитват, и за които вярват, че не се говори достатъчно. Техните отговори са невероятно честни и смели и ние ще ви ги представим по-долу. Не забравяйте: без значение колко притеснителни могат да бъдат симптомите ви, бъдете сигурни, че не сте сами.

Ето какво споделят.

1. Разстройство и газове

"Стомахът ми полудява, когато се паникьосам. Понякога се случва да повърна, но по-често се проявява в разстройство. Нервна съм? Разстройство. Паническа атака? Прекарвам я в тоалетната. Ще ходим на важно събитие заедно? Надявам се, че не бързате. Това се случва и с майка ми. Откъде изобщо извира всичко това у мен." - Ашли Т.

"Толкова е неловко… но когато имам паническа атака, се проявява в много лоша, незабавна, силна диария и/или газове. Тя е буквално неконтролируема. Получавам около 30 секунди предупреждение, че ще се случи. Започвам да се изпотявам обилно и целенасочено се опитвам да изглеждам и да действам колкото се може по-нормално, докато намеря тоалетна." - Ашли Б.

"Газове или болки в корема. Съжалявам, ако се изпусна, докато получавам паническа атака; стомахът ме боли толкова силно по време на паническите атаки, че понякога просто трябва да се облекча. - Арден Б.

2. Гняв

"Ирационална раздразнителност. Ако почувствам паника, понякога влизам в режим "бий се или бягай". В този момент аз или започвам да се ядосвам за всичко, или влизам в режим бягай: Ставам като дете. Плаха, тиха… Не мога да се изразя и просто търся начин да се скрия. - Хедър М.

"За мен най-неловък е гневът. Ставам неконтролируемо яростна и се нахвърлям върху хората наоколо. Опитвам се да не предизвиквам сцена, но понякога е по-силно от мен. Това ме засрамва, защото създава дискомфорт у другите. Плюс това, чувствам, че падам в очите на всички." - Кармин Р.

"Неконтролируем гняв или раздразнителност. Понякога паническата ми атака се проявява като гневна вълна. Сопвам се, крещя, или хвърлям нещо. Веднъж, когато отмине, се чувствам толкова смутена и засрамена. ”- Аманда Л.

3. Дисоциация

"Дисоциация. Не мога да си спомня какво се е случило, какво ми е било казано или дали някой друг е бил наоколо. Губя представа за време. Ако съм с някого и се паникьосам, започвам да се дисоциирам. Ако след като се заземя, ме помолят да отговоря, аз дори не си спомням да са ми задавали въпрос. Това е фрустриращо и неловко, защото другите не разбират как мога просто да се оттеглям ментално и по някакъв начин да спра да съществувам, когато ме превземе тревожността." - Катрин С.

"При мен паник атаката обикновено се проявява като дисоциация. Не мога да се съсредоточа. Сякаш съм в мъгла. Очите ми дори не се фокусират върху някого, даже той да ми говори. Другото, което правя, е да снова или да вървя безцелно (ако се случи на публично място или на работа), за да изглеждам заета. В секундата, в която някой ме попита дали съм добре, ако не съм под контрол, се разплаквам и не мога да спра." - Грейс Дж.

"Деперсонализацията и дереализацията са толкова ужасяващи! Изведнъж, без причина се чувстваш сякаш умираш и в същото време всичко е като в сън или като че ли получаваш удар. Така че обикновено откачам от страх, опитвам се да не умра или да загубя ума си, просто се моля да изчезне." - Тиа Т.

"Изключвам напълно. Не отговарям на никакви външни стимули, вербални или визуални. Влизам в собствен свят и хората не знаят как да реагират на това. Неловко е, когато по-късно изляза от атаката и се опитам да обясня на околните какво се е случило. Това обикновено е наистина неловък разговор." - Джули М.

4. Внезапна смяна в температурата

"Най-неловко е, когато преживявам паническа атака на публично място и усещам сякаш гореща светкавица преминава през тялото ми. Едновременно с това се чудя дали лицето ми е толкова червено, колкото го чувствам, и дали другите го забелязват. Някои хора не разбират или не се интересуват от въздействието на техните думи и действия върху много чувствителните хора. Те трябва да проявяват повече разбиране." - Джеса П.

"Горещи и студени вълни. Потя се прекомерно, дори само когато усещам тревожност, така че, когато имам паническа атака, става още по-зле, преминавайки от твърде горещи до твърде студени вълни." - Джорджия Т.

"Нивото на моята тревожност е постоянно завишено. През цялото време ми е горещо. Студено ми е и ми е горещо в същото време, това е абсурдно. Изпотяване, съчетано с втрисане." - Лорън Д.

5. Неприязън към докосване

"Майка ми, баба ми и детето ми се опитват да ме прегърнат или да ме докоснат, а аз им се разкрещявам да се махат, защото не мога да понасям допира по време на паническа атака. Това е унизително и определено не кара семейството ми да се чувства особено добре. Ще излъжа, ако кажа, че не е създавало разрив. Иска ми се да знаят, че съм просто ирационално уплашена и емоционално претоварена в тези моменти. Това няма нищо общо с липсата на любов или някаква неприязън към тях." - Маделин М.

"Наложи се да обясня на семейството си (когато бях спокойна), че нервите ми просто стават свръхчувствителни и понякога не мога да понасям докосването. Попитаха как да разберат дали могат да ме докоснат. Обясних им, че трябва да попитат, но може и да ги отблъсна. Сега вече не се обиждат, но все още питат, след като паниката отмине, дали нещо съм им обидена. Обяснявам им: "Не, нервите ми просто са претоварени." След като се успокоя, се прегръщаме." - Ребека А.

6. Напрежение в мускулите

"Получавам най-лошите мускулни спазми/напрежение. Заради хипервентилацията всичките ми крайници изтръпват. Пръстите ми се изкривяват. Краката ми се обвиват помежду си и понякога оставам заклещена в тази поза... Веднъж раменете ми се напрегнаха толкова силно, че всъщност трябваше да отида в спешното, за да получа мускулни релаксанти. Имах толкова лоши пристъпи на паника в гимназията, че баща ми идваше да ме вземе от училище, а след това ме масажираше от главата до петите, защото не можех да отпусна тялото си дори часове, след като приключи паническата атака. По време на всичко това не можех да говоря, защото цялото ми лице беше твърде вцепенено, за да се движи. Когато получих първата си паническа атака в училище, сестра ми ме попита дали съм на наркотици, защото бях наистина напрегната… беше наистина неловко." – Кейтлин Дж.

"Когато получавам особено тежка паник атака, тялото ми се схваща. Ръцете ми се свиват в юмруци, които не мога да отворя, а краката и стъпалата ми се свиват. Това се случва и с лицето ми. Толкова е неловко. За щастие, само веднъж съм получавала толкова сериозна паник атака в спешното отделение, но наистина ми беше много неудобно. След като ми дадоха медикаменти и ме убедиха, че не съм получила инсулт, сестрата трябваше да помогне на тялото ми да се отпусне. Чувствах се неудобно, че съм толкова зле, че дори с лекарства бяха нужни около 15 минути, докато сестрата накара пръстите, ръцете, краката и стъпалата ми да се отпуснат и никой не можеше да разбере защо лицето ми изглежда така в продължение на половин час." - Бет Х.

7. Безконтролен плач

"Плача безконтролно, когато имам паническа атака. Отчасти това се дължи на страха, отчасти е просто адреналин. Но моля, не ме питайте "защо" плача. Няма причина и не мога да произнеса нищо по средата на паническа атака." - Джил А.

"Плач. Неконтролируем плач. Тогава се притеснявам, че плача и плача още повече." - Синди Т.

8. "Детински" реакции

"Клатя се назад и напред, когато получа тежки тревожни атаки. Чувствам се като дете; например понякога имам нужда от топло одеяло и прегръдка, която да ме успокои и да ме накара да спра. Много е неловко, ако наоколо са хора, които никога не си срещал, и те виждат в такова детинско състояние." - Тара Р.

"Клатя се напред-назад като дете. Знам, че това ме кара да изглеждам детински, но се чувствам в безопасност, когато го правя. "- Виктория М.

9. Повръщане

"Винаги се чувствам сякаш ще повърна. Мразя да ми се гади и не искам хората да ме гледат. Боя се, че ще го направя пред всички. Трябва да се измъкна бързо от ситуацията, когато се чувствам по този начин." - Аманда С.

"Случайно, внезапно повръщане. Преди се срамувах, че трябва да бягам от стаята, всеки път, когато се чувствам сякаш ще повърна." – Кери Л.

"Най-вече чувството, че ще повърна. Аз буквално имам ирационален страх от повръщане. Това е ужасно и не бих го пожелала на никого." - Аманда Дж.

10. Чувство на изтощение след паник атаката

"Сякаш си изразходил цялата си енергия, за да се бориш с нещо, което не можеш да контролираш. Най-лошият ми кошмар се случи по време на изпит (но бе предизвикан от нещо, което не е свързано с изпита) и докато физически все още имах енергията, която обикновено имам по това време на деня, ми се стори, че изведнъж е преминал цял ден в опита да се преборя с паническата атака." – Гудрие Е.