4 често срещани въпроса относно науката за любовта

В миналото съществуват значителни противоречия около научното изследване на любовта. Много хора я виждат като загадъчна и неопределима. По-долу ще обсъдим четири често срещани въпроса за ролята на любовта в психологията.

1. Как се различава изследването на любовта от другите теми?

През 70-те години на миналия век американският сенатор на име Уилям Проксмир дава на психолога Илейн Хатфийлд това, което той нарича "Наградата златен обир". По същество той я обвинява, че харчи парите на данъкоплатците за безполезни изследвания на любовта. По онова време много хора се съгласяват с него.

Оттогава изследванията върху любовта помагат да променим начина, по който възприемаме родителството, образованието и детското развитие. Съществува голямо разнообразие в начина, по който се изследва любовта. Известните експерименти на привързаността на Хари Харлоу включват лишаването на бебета от всички социални контакти, което показва колко опустошителна може да бъде липсата на любов за нормалното развитие. Днес повечето изследователи на любовта използват проучвания за самооценка, за да събират информация за нагласите, възприятията и реакциите към любовта.

2. С времето психолозите разграничават различни модели на любов. 

Може би най-известният  днес модел е триъгълната теория на любовта на Стърнбърг. Причината, поради която тази теория получава много внимание е, че тя съчетава много от елементите, открити в по-ранните теории. Според Стърнбърг съществуват три основни елемента на любовта: интимност, страст и ангажираност.

Връзката, изградена само върху един от тези елементи, обикновено се счита за слаба, а тази, върху два или повече елемента за много по-трайна. Например, комбинация от страст и интимност би отговаряла на това, което Стърнбърг нарича "страстна любов". Комбинацията от интимност, страст и ангажираност формира това, което е известно като "съвършена любов".

3. Има ли проучвания, които правят връзка между любовта родител-дете и любовта на възрастни партньори?

Да. Напоследък има доста изследвания в тази област. Традиционното становище предполага, че връзката между родител и дете служи като важна основа за бъдещите стилове на връзките, които това дете ще има като възрастен. Най-ранните взаимоотношения между родителите и децата не определят непременно как човек ще се държи в отношенията си като възрастен. Някои скорошни изследвания обаче показват, че връзката между нашите най-ранни любовни взаимоотношения и взаимоотношенията ни като възрастни може да е по-силна от предполагаемото.

Много проучвания показват, че индивидите, които се считат за здраво привързани в детството, имат по-здрави и по-дълготрайни отношения като възрастни. Изследванията също така сочат, че хората могат да преодолеят лошото привързване в детството и да развият здрави романтични взаимоотношения като възрастни.

4. Понякога хората се нуждаят от помощ с любовта, независимо дали се срещат с терапевт, за да обсъдят проблемите си, или да се лекуват от депресия или други психични разстройства.

Една от най-честите оценки, дадени от лекари и терапевти, се нарича "глобална оценка на функционирането". Тази оценка е предназначена да разглежда всички аспекти на живота на човек, за да види колко добре функционира индивидът.

Любовта попада под чадъра на социалното функциониране. Проблемите с любовта и междуличностните взаимоотношения могат да бъдат индикатор за големи проблеми, така че повечето специалисти вземат тази информация много сериозно. Повечето лекари и психолози са съгласни, че трудностите с любовните отношения се нареждат като сериозно медицинско състояние, което изисква някакъв вид намеса.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: healthaim.com