7 начина да се почувстваме по-добре, след като сме се отказали от нещо

Постоянството, особено, когато сме в беда, се възхвалява толкова гръмко и често, че понякога човек забравя за съществуващата втора опция. А тя е, че понякога е най-добре просто да признаем, че сме победени.

Емоционалните и силни послания са безброй: Получаваш толкова, колкото си инвестирал; Никога не съм мечтал за успехи, работих, за да ги постигна; Хубавите и стойностни неща се случват бавно и трудно. Дори Малкълм Гладуел в книгата си „Правилото на 10 000 часа“ твърди, че са нужни минимум 10 000 часа, за да се усвои напълно дадено умение.

Колко често обаче чуваме, че сме се постарали достатъчно в разрастването на бизнеса си, преследването на мечта, опитите да запазим дадена връзка, но че е време да продължим напред? Рядко, нали? Колко усилия, сълзи, тревоги са ни стрували безнадеждните ситуации, с които сме се опитвали да се справим? Много. Били сме по средата на нищото, в безпътица, изтощени емоционално, финансово съсипани, или пък и двете, но сме се страхували да отстъпим назад и да признаем, че няма смисъл.

Защо? Съществува така нареченият „ефект на потъналите средства“ * Той се използва в поведенческата икономика и се отнася до склонността да влагаме още време, пари, усилия и други ресурси в конкретно начинание, само защото вече сме инвестирали в него. В един момент ставаме жертва, без значение дали залогът е голям (когато например продължаваме да инвестираме пари и енергия в напълно обречени каузи или дейности) или малък (когато се насилваме да доядем салатата, която никак не ни харесва, но сме платили скъпо за нея). Рисковете и залогът нямат никакво значение, защото хората са нелогични, когато трябва да сложат край.

Защо не искаме да се откажем?

Защо еволюцията ни е довела до тук? Учените смятат, че феноменът се обяснява с нежеланието ни да пропиляваме ценни ресурси. Във всичко това има резон, ако го погледнем от перспективата на малкото вложени средства. По-добре е да продължим да се трудим и опитваме, ако сме инвестирали малко ресурси. От един момент нататък обаче логиката се загубва.

Например бихме могли да смятаме, че да се разделим с дългогодишния си партньор е загуба и да продължим да опитваме да възстановим отношенията си напразно. Вероятно за нас раздялата е по-голяма загуба.

Представата за провал обаче е до такава степен заклеймена, че не искаме другите да разберат за нашите неуспехи и отстъпления. Освен това, някак си ни се струва нередно да скочим от кораба, макар вероятността той да потъне да е много голяма. Именно това е „ефектът на потъналите средства“, който не ни позволява да се откажем. Какво можем да направим?

7 начина, които ще ни помогнат не само да се откажем по-лесно, но и да се почувстваме добре след това

Съвет #1: Напишете колко ви е струвало досега и колко ще ви струва в бъдеще.

Има случаи, когато за нас е полезно да послушаме вътрешния си глас. Но невинаги. Нека заглушим този глас и запишем на лист хартия всички плюсове и минуси, ако продължим да опитваме и ако се откажем. Получава се списък, подобен на този, в който изброяваме За и Против дадено решение. Така можем да онагледим някои ресурси, които също ще пропилеем, ако продължим напред.

Съвет#2: Перифразирайте „отказвам се“ в „знам кога трябва да спра“.

В наши дни всеки ни казва как не бива да се отказваме. Най-буквалното послание се приписва на Уинстън Чърчил, който се смята, че просто е казал: „Никога, никога, никога не се отказвайте.“
Оказва се, че изречението е извадено от контекста. Това, което всъщност той е казал, е следното: „Никога не отстъпвайте, освен пред гласа на собствената си съвест и добрия разум.“

Идеята да се откажем изглежда толкова неприемлива, че понякога забравяме за зрелостта, която ни помага да преценим кога нещата не се получават и трябва да настъпи промяна. Така важният призив да не се отказваме не бива да се приема еднозначно и категорично. Наистина има ситуации, когато е по-разумно и достойно да отстъпим.

Съвет#3: Приемете отказването като признак на помъдряване.

Според изследване в уважаваното списание "Psychological Science" младите хора са много по-склонни да инвестират неразумно своите ресурси в дадено начинание, отколкото възрастните.

При младежите се наблюдава силно изразена нетърпимост към негативното. Това означава, че те приемат по-тежко и сериозно загуби или негативна информация. Решенията на възрастните са продиктувани от един по-балансиран подход, при който се претеглят плюсовете и минусите на ситуацията. Забелязва се, че с напредването на годините ние все по-мъдро и предпазливо разпределяме и инвестираме своите ресурси в онова, което правим. Накратко, понякога най-мъдрото и зряло решение е именно да сложим край на загубите, които понасяме.

Съвет#4: Понякога се налага да се разделите с плода на вашите усилия.

Хората ненавиждат мисълта, че нещо извън техния контрол е взело най-доброто от тях. Бихме могли да си извоюваме обратно част от този контрол, ако приемем отстъплението като трудна раздяла, която сами трябва да осъществим.

Може да се чувстваме като неудачници, но има случаи, когато отговорността за развоя не е наша и той няма нищо общо с нашите умения, отдаденост и решителност.

Съвет#5: Дайте ново име на „провала“.

Да оставим предубежденията и заблудите настрана. Основата на нашата съпротива срещу отстъплението е страхът ни от провал. Свикнали сме да възприемаме всяко начинание или проект, които не дават резултат, като провал. Още по-трудно е, ако той е публично достояние – брак или бизнес сделка.

Прекратяването на връзка или проект, особено, ако сме инвестирали много в него и сме били ентусиазирани, е достатъчна причина да страдаме. Затова е добре да си дадем време за „преболедуване“, но след това трябва да си кажем, че това не е провал, след като ни дърпа напред. По-добре би било да го възприемем като смъкване на товар от плещите ни, опростяване на живота, по-добър избор, обръщане на нова страница, продължаване напред, възход или както ние решим. Никое от последните не носи дори полъх на провал.

Съвет #6: Не можете да контролирате всичко.

Понякога животът ни изправя пред обстоятелства, които не можем да променим. Например може да сме вложили сърцето и душата си в отварянето на така мечтаната пекарна, но да се окаже, че събитието съвпада с времето, когато е много нашумяло нисковъглехидратното хранене. Възможно е наемодателят на помещението да удвои наема или да се покачи цената на захарта. Има ли начин да контролираме подобни събития? Не.

Може да се чувстваме като неудачници, но има случаи, когато отговорността за развоя не е наша и той няма нищо общо с нашите умения, отдаденост и решителност.

Съвет #7: Знанието е сила.

Хубаво е да потърсим утеха във факта, че всеки в даден етап от живота си става жертва на съдбата или човешките грешки. И да запомним, че повечето хора не владеят изкуството да пестят и разпределят разумно собствените си ресурси. Затова отстъплението означава, че проявяваме по-висша форма на разум, вместо да се поддаваме на страха си от провал.

Има знания, които получаваме само благодарение на решението да отстъпим назад и да приемем, че не си струва да продължим да се борим. Знанията, опитът и дозата мъдрост, които печелим, със сигурност ще ни бъдат от полза при следващото начинание, в което решим да се хвърлим.

*R Arkes, Catherine Blumer et al, The psychology of sunk cost, Organizational Behavior and Human Decision Processes, Volume 35, Issue 1, 1985, Pages 124-140, DOI:10.1016/0749-5978(85)90049-4.