Да не получаваме това, което искаме, невинаги е беда

Акценти:

Живеем в епоха, в която мотивационните цитати са се превърнали в химн, който можем да чуем навсякъде. Фрази като “Нищо не е невъзможно“ или “Можеш да постигнеш всичко, което си поставиш за цел“ са прекрасни и вдъхновяващи, но има един малък проблем с тях – те не казват цялата истина.

Погрешното разбиране на позитивната психология

Голяма част от заблудата, която представляват мотивационните послания, се дължи на неправилната интерпретация на позитивната психология. Но Мартин Селигман, който е считан за неин създател, говори за култивиране на положителни емоции и изграждане на отличителни личностни черти, не за идеята, че успехът е просто въпрос на нагласа и че всичко, което трябва да направиш, за да постигнеш желаното, е да го поискаш достатъчно силно. Животът не е филм на "Дисни", в който всичко се постига с песен и малко магия. Животът е повече като епизод от сериала “Черно огледало” – непредвидим, неудобен и понякога напълно абсурден.

Проблемът с убеждението, че "всичко е възможно"

Проблемът с тази идея е, че когато се провалим – защото реалният свят има правила, ограничения и фактори извън нашия контрол – вината пада изцяло върху нас. Фрази като "Не си го искал достатъчно силно" или "Не си се постарал достатъчно" отекват в съзнанието ни, докато не се превърнат в психическо изтезание. Не само е нечестно, но и създава огромна фрустрация. Може да бъде сравнено с това да кажеш на човек със счупен крак, че само ако се постарае и упражнява, може да спечели маратон по бягане.

Светът е пълен с фактори, които не контролираме. Можеш да работиш до пълно изтощение и въпреки това да останеш без работа, защото компанията ти е фалирала. Можеш да тренираш като олимпиец и да се контузиш точно преди състезанието.

Без значение колко се стараем, граници съществуват – генетика, икономически фактори, късмет, фактът, че денят има само 24 часа… Всичко може да повлияе на крайния резултат.

Как ни подвежда умът ни

Нашият ум също ни играе номера. Когнитивно изкривяване, известно като „пристрастие към оцелелите“ ни кара да се фокусираме само върху историите за успех и да забравяме за милионите провалени опити, просто защото те остават невидими. Опра Уинфри е била уволнена от първата си работа за телевизията с аргумента, че няма бъдеще в тази индустрия. Стиг Ларшон е бил отхвърлен от Стокхолмската школа по журналистика, защото „не бил достатъчно добър“.

>>> Какво представляват когнитивните изкривявания и как те засягат живота ни

Популярните митове, носещи посланието, че всичко е възможно, са изградени върху истории на известни личности, които първо са били отхвърлени, но са продължили напред и в крайна сметка са успели. Истината обаче е, че зад всеки видим успех стоят хиляди невидими провали, за които никога не чуваме…

Вярата, че всеки човек получава всичко, стига да го иска достатъчно и да се бори неуморно за него, ни откъсва от реалността. Убедени сме, че ако направим всичко „правилно“, вселената ще ни възнагради по някакъв начин. Че ако се стараем достатъчно, ще получим това, което искаме. Но истината е, че вселената няма отдел “Човешки ресурси”, който да оценява представянето ни. Понякога нещата просто не се получават. И това не означава, че сме се провалили – означава, че сме хора и че животът не е нито честен, нито нечестен. Той просто се случва и се променя според обстоятелствата.

>>> Какво е позитивна психология и какво не е

Ползите от това да не получаваме всичко, което искаме

Понякога провалът може да е по-полезен от успеха, защото ни предизвиква да развием устойчивост, да приемем своята уязвимост и да разберем, че не всичко зависи от нас. Понякога това, че не постигаме дадена цел, ни води към неочаквани пътища, които в крайна сметка се оказват по-добри – или просто различни.

Помислете за всички онези моменти, в които "провалът" се е оказал "благословия под прикритие". Работата, която не получихте, а по-късно разбрахте, че не е била "вашето нещо". Връзката, която толкова искахте да продължи, но краят й създаде възможност да срещнете човека, без когото сега не можете да си представите живота... 

Провалът ни учи да:

• сме смирени;
• да приемем, че успехът не е права линия и че има безброй странични пътища, по които да продължим напред;
• да преценяваме кои битки наистина си заслужава да водим;
• да преодоляваме по-лесно разочарованията и да не се изтощаваме излишно;
• да вземаме решения, без да се страхуваме, че ще сгрешим, защото знаем, че грешките не са краят на света;
• да ценим постигнатото, без да го приемаме за даденост, което ще ни помогне да открием силата на благодарността;
• да бъдем психически гъвкави, когато нещата не вървят по план;
• да се освободим от тежестта на перфекционизма, защото осъзнаваме, че невинаги можем да спечелим – но дори това е победа.

Затова следващия път, когато някой ви каже: "Можете да постигнете всичко, което си поставите за цел", усмихнете се, кимнете и си спомнете, че животът е много по-интересен, когато оставим място за неочакваното и се съсредоточим върху наистина значимите неща, вместо да гоним утопични идеали, които ни пречат да живеем пълноценно.