7 неща, които трябва да знаем за страха

от 06 юли 2017г.

Страхът може да бъде неудобен и осакатяващ. Но липсата му може да е еквивалент на изключването на алармената система в някой магазин, защото издавала твърде силни и притеснителни звуци. Липсата на страх може да е увреждаща за тялото, следователно е нежелателна. Смелостта пък не значи премахване на страховете, а да знаеш как да се възползваш от страха. За да преодолеете страховете и да се възползвате от наличието им едновременно е необходимо да знаете няколко важни неща.

1. Страхът е здравословен

Страхът е програмирани във вашия мозък с доста добра причина. Невролози са идентифицирали различни мозъчни мрежи, занимаващи се с него. Когато тези мрежи са електрически или химически стимулирани, те продуцират страх, дори при отсъствието стимул, който да го предизвика. Чувство за страх не е нито необичайно, нито е признак на слабост: Способността да се страхувате е част от нормалното функциониране на ума. В действителност, липсата на страх може да е признак на сериозно увреждане на мозъка.

2. Страхът идва в много нюанси

Страхът е присъщо неприятно преживяване, което може да варира от лека до парализираща степен. Ужасяващи събития могат да оставят постоянен отпечатък върху мозъчните невронни пътища, който да изисква професионална помощ. Хроничен стрес, ниската интензивност на страх, изразена като свободно плаващо безпокойство, постоянно притеснение и ежедневна несигурност може сериозно да навреди на физическото и психическо здраве с течение на времето.

3. Страхът не е толкова автоматичен, колкото си мислите

Страхът е частично инстинктивен, научен и дресиран в човека.

Някои страхове са инстинктивни. Болката — води до инстинктивна проява на страх от причинителя, с цел оцеляване.

Други страхове са научените. Ние се учим да се страхуваме от определени хора, места или ситуации, поради негативните асоциации и минал опит. Инцидент, в който сме били на ръба да се удавим например, може да предизвика страх всеки път, когато се доближим до водно пространство.

В други пък сме дресирани: културни норми често диктуват дали нещо трябва предизвиква страх или не. Помислете, например, за това как определени социални групи предизвикват, страх, конспиративни мисли и ненавист, защото обществото диктува това.

4. Не е нужно да сте в опасност, за да се плашите

Не е необходимо да се случва нещо с потенциален вреден ефект, за да се появи страх. В действителност, защото нашите мозъци са толкова съвършени механизми, предвиждащи евентуалния развои на събитията, ние започваме да се страхуваме от набор стимули, които не са страшни или дори не съществуват в момента (предварителен страх). Плашим се, защото си представяме какво може да се случи. Някои невролози твърдят, че хората са най-страхливите същества на планетата, защото способността ни да се учим предизвиква такива залпове от страх, каквито другите животни нямат. Безпредметният страх, с нисък интензитет може да се превърне в хронична тревожност и да придобие инвалидизиращ характер.

5. Колкото по-изплашен се чувствате, толкова по-страшни изглеждат нещата

Чрез процес, наречен потенциране, вашият страхов отговор се усилва, ако вече сте в състояние на страх. Когато вече сте изплашени, дори безобидни събития могат да предизвикат силни вълни от това чувство. Гъделичкане по врата, докато гледате филм за отровни паяци, може да ви стресне.

6. Страхът може диктува действията ви

Реакциите при страх попадат в три вида ступор, борба, бягане. Ступорът спира всякаква дейност и съсредоточава личността в стимула, предизвикал страха. В повечето случаи той трае едва миг и служи, за да решим какво правим по-нататък. Изборът се върти между това дали да се бием или да бягаме. Сами решавате дали да се справите със заплахата директно или да предотвратите възможен сблъсък, с предизвикващия страх елемент. Да бъдеш постоянно в режим на страх може да доведе до безнадеждност и депресивно състояние.

7. Колкото е по-реална заплахата, предизвикваща страх, толкова по-героични са действията

Хората реагират по различен начин реални и въображаеми заплахи. Въобразените заплахи причинят парализа на тялото, напомняща на ступора. Да бъдете уплашени за всички лоши неща, които могат да се случват в бъдеще, ви кара да се притеснявате много, но не предизвиква действия. Вие се заравяте в състояние на страх претоварени, но без представа какво да правите.
Реалните заплахи, от друга страна, са разпознаваеми и водят до действия. Ако искате да мобилизирате тялото и действеността си, то трябва да се поставите в риск. Това ще измъкне най-адекватната и решителна част от личността.

Страхът може да е съюзник, точно както и враг. Важно е просто да не му се позволява да ни затваря в клетка, изкована от несигурност.

По статията работи: Станислава Тонева

Източник: psychologytoday.com

Снимка: vhchurch.org

Още по темата: