7 неща, които трябва да знаем за страха

Страхът може да бъде неудобен и осакатяващ. Но липсата му може да е еквивалент на изключването на алармената система в някой магазин, защото издавала твърде силни и притеснителни звуци например. Липсата на страх може да е увреждаща за тялото, следователно е нежелателна. Смелостта пък не значи премахване на страховете, а да знаеш как да се възползваш от тях. За да преодолеете страховете и едновременно да се възползвате от наличието им е необходимо да знаете няколко важни факти.

1. Страхът е здравословен

Страхът е програмиран в нашия мозък по доста добра причина. Невролози идентифицират различни невронни мрежи, занимаващи се с него. Когато тези мрежи биват електрически или химически стимулирани, те продуцират страх, дори при отсъствието на стимул, който да го предизвика. Чувството на страх не е нито необичайно, нито е признак на слабост: Способността да се страхувате е част от нормалното функциониране на ума. В действителност, липсата на страх може да е признак на сериозно увреждане на мозъка.

2. Страхът идва в много нюанси

Страхът е присъщо неприятно преживяване, което може да варира, от лек до парализиращ. Ужасяващи събития могат да оставят постоянен отпечатък върху мозъчните невронни пътища, който да изисква професионална помощ. Хроничен стрес, ниската интензивност на страх, изразена като свободно плаващо безпокойство, постоянно притеснение и ежедневна несигурност може сериозно да навреди на физическото и психическо здраве с течение на времето.

3. Страхът не е толкова автоматичен, колкото си мислим

Страхът е частично инстинктивен, заучен и дресиран в човека.

Някои страхове са инстинктивни. Болката води до инстинктивна проява на страх от причинителя с цел оцеляване.

Други страхове са заучените. Ние се научаваме да се страхуваме от определени хора, места или ситуации, поради негативните асоциации и минал опит. Инцидент, в който сме били на ръба да се удавим например, може да предизвика страх всеки път, когато се доближим до водно пространство.

В други пък сме дресирани: културни норми често диктуват дали нещо трябва предизвиква страх или не. Помислете например за това как определени социални групи предизвикват страх, конспиративни мисли и ненавист, защото обществото диктува това.

4. Не е нужно да сте в опасност, за да се плашите

Не е необходимо да се случва нещо с потенциален вреден ефект, за да се появи страх. В действителност понеже нашите мозъци са толкова съвършени механизми, предвиждащи евентуалния развой на събитията, ние започваме да се страхуваме от набор стимули, които не са страшни, или дори не съществуват в момента (предварителен страх). Плашим се, защото си представяме какво може да се случи. Някои невролози твърдят, че хората са най-страхливите същества на планетата, защото способността ни да се учим предизвиква такива залпове от страх, каквито другите животни нямат. Безпредметният страх с нисък интензитет може да се превърне в хронична тревожност и да придобие инвалидизиращ характер.

5. Колкото по-изплашени се чувствате, толкова по-страшни изглеждат нещата

Чрез процес, наречен потенциране, вашият страхов отговор се усилва, ако вече сте в състояние на страх. Когато вече сте изплашени, дори безобидни събития могат да предизвикат силни вълни от това чувство. (Гъделичкане по врата, докато гледате филм за отровни паяци, може да ви стресне например.)

6. Страхът може да диктува действията ви

Реакциите при страх попадат в три вида ступор, борба, бягане. Ступорът спира всякаква дейност и съсредоточава човека в стимула, предизвикал страха. В повечето случаи той трае едва миг и служи, за да решим какво правим по-нататък. Изборът се върти между това дали да се бием или да бягаме. Сами решавате дали да се справите със заплахата директно или да предотвратите възможен сблъсък с онова, което ви плаши. Да бъдеш постоянно в режим на страх може да доведе до усещане за безнадеждност и депресивно състояние.

7. Колкото е по-реална заплахата, предизвикваща страх, толкова по-героични са действията

Хората реагират по различен начин на реални и въображаеми заплахи. Въобразените заплахи причинят парализа на тялото, подобна на ступора. Страхът от всички лоши неща, които могат да се случват в бъдеще, ви кара да се притеснявате много, но не предизвиква действия. Вие сте заклещени в състояние на страх, претоварени, но без представа какво да правите.

Реалните заплахи, от друга страна, са разпознаваеми и водят до действия. Ако искате да мобилизирате тялото си за действие, то трябва да се поставите в риск. Това ще измъкне най-адекватната и решителна част от личността.

Страхът може да е съюзник, точно както и враг. Важно е просто да не му се позволява да ни затваря в клетка, изкована от несигурност.