9 мита за аутизма, в които трябва да спрем да вярваме

По-долу ще ви изброим 9 мита за аутизма, които са опровергани от учените, както и причините, поради които хората смятат тези погрешни схващания за истина.

Защо аутизмът продължава да е толкова объркващо състояние?

Неврологичното разстройство продължава да затруднява и смущава професионалистите от медицинския сектор, болногледачите и дори самите аутисти. Объркването произлиза от поведенческите характеристики, които често напомнят за други, по-често срещани и по-добре разбрани психични разстройства като синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, тревожността, депресията, обсесивно-компулсивното разстройство и разстройство с противопоставяне и предизвикателство.

Освен това доскоро публичният и академичният интерес са били насочени към начина, по който мозъкът работи с конкретни концепции като математиката и комуникацията, но сега фокусът се е изместил към по-абстрактни концепции, които оказват влияние върху живота на хората с аутизъм, като например социалната и емоционалната интелигентност. С акумулирането на десетки нови изследвания всяка година се пораждат и много погрешни схващания, а неяснотата относно причните, симптомите и лечението се разпространява.

В тази статия ще обсъдим 9 мита за аутизма, които продължават да бъдат смятани за истина от част от общността.

Мит №1: Индивидите с диагноза аутизъм са безчувствени

Често хората възприемат индивидите с неврологичното разстройство като личности, които мислят и реагират по логичен начин на създалите се ситуации, без да показват каквато и да била емоционална реакция. Тук отново трябва да вметнем, че аутизмът е спектърно разстройство, от което следва, че всеки пациент с поставена диагноза може да се държи по коренно различен начин спрямо дадената ситуация. Някои от хората с неврологичното разстройство могат да изразят редица емоции, вариращи от въодушевление до гняв, докато други имат по-ограничен репертоар от чувства, които могат да покажат пред останалите.

Индивидите с аутизъм обаче със сигурност разпознават чувствата на останалите и могат да изпитват емоции без значение от начина, по който ги изразяват. Според едно изследване, публикувано през 2016 г. в "Pediatric Health, Medicine and Therapeutics", с автори A. Lacroix, N. Famelart & M. Guidetti, по-голяма част от децата с нарушения от аутистичния спектър могат да разпознават емоционалните състояния на хората, като често успешно назовават основни емоции като щастие и тъга. По-абстрактните чувства като изненада и страх представляват предизвикателство за малчуганите, защото индивидите с аутизъм намират за трудно да разберат значението на емоциите като цяло, особено когато не са толкова лесно разграничими.

Мит №2: Те предпочитат да бъдат изолирани от останалите

Един от основните признаци за неврологичното разстройство е трудността, свързана с изграждането и поддържането на взаимоотношения с другите. Редица изследвания установяват и диагностичните критерии потвърждават, че забавянето на социалното развитие е един от най-важните фактори за поставяне на диагноза аутизъм. Индивидите, които имат нарушения от аутистичния спектър, могат да срещат трудности при формирането на взаимоотношения със своите връстници, тъй като страдат от забавено развитие на спонтанното споделяне и комуникационните умения, както и нарушена способност да разпознаят едва забележими промени в израженията на хората, езика на тялото и посоката на погледа.

Това обаче не означава, че индивидите с диагноза не искат да подобряват своите умения за социално общуване. Вместо това личностите, страдащи от аутизъм, често се чувстват толкова неудобно в социални ситуации, че предпочитат да избягват подобни предизвикващи стрес и безпокойство среди, докато не усвоят необходимите средства за комуникация.

Мит №3: Те имат склонност към агресия

Не всички хора с аутизъм са агресивни, избухливи или самонараняващи се индивиди. Вярно е, че агресивното поведение и умишленото самонараняване са характерни за личностите с нарушения от аутистичния спектър, но те не са бурни и яростни по природа. Едно проучване от 2010 г., публикувано в научното списание "PLoS ONE" с автори G. Bronsard, M. Botbol & S. Tordjman, разглежда в детайл връзката между аутизма и проявите на агресия, като проследят държанието на две групи деца и юноши – половината участници имат поставена диагноза, докато останалите не страдат от неврологичното разстройство.

Изследователите анализират действията на малчуганите в три коренно различни ситуации: с техните родители, с болногледачи и в кабинета на лекар, където всеки един от участниците дава кръвна проба. Екипът от учени открива, че колкото по-стресираща е дадена ситуации, толкова по-голяма е вероятността да се наблюдава някаква форма на самонараняващо се поведение при индивидите с нарушения от аутистичния спектър. Най-малко агресивни прояви се наблюдават при родителите, сравнително малко при болногледачите и най-много в медицинската обстановка, по време на която децата и юношите трябва да дадат кръвна проба.

Малчуганите, при които не са налични нарушения в развитието, притежават необходимите умения да се справят със своята тревожност. Индивидите с аутизъм срещат трудности при прилагането на стратегии за справяне с безпокойството и комуникацията –  необходими умения за овладяване на собствената тревожност, без да се нанася вреда на самия себе си. Противно на общоприетото мнение хората с нарушения от аутистичния спектър много по-често проявяват някаква форма на самонараняване, като например чоплене на кожата или удряне на главата, отколкото нанасянето на вреда на останалите.

Мит №4: Всички индивиди с аутизъм са надарени

Филмът "Рейнман" е отчасти виновен за погрешното твърдение. Разбира се, това не означава, че главният герой Реймънд, изигран от актьора Дъстин Хофман, не е до определена степен правдоподобен. Реймънд е гений в областта на математиката и запаметяването на факти. За тези с високо функциониращ аутизъм това невинаги е случаят. Популярният филм е вероятно най-известното представяне на голям екран на индивид с аутизъм, което обаче създава погрешната представа, че всички с тази диагноза са надарени.

Всъщност според някои проучвания само около 10% от хората с нарушения от аутистичния спектър притежават изключителни когнитивни умения в дадена област – сред нормалната популация този процент е едва 1%. Въпреки че все още не е установено защо савантите* се срещат много по-често сред личностите с аутизъм, някои учени смятат, че анормалното развитие на мозъка може би играе роля за това – дясното полукълбо се опитва да компенсира за нарушенията в развитието или травма на лявото полукълбо.

Мит №5: Индивидите с нарушения от аутистичния спектър имат интелектуални затруднения

С погрешното схващане, че хората с аутизъм имат изключително добре развити когнитивни умения, идва и митът за ниската интелигентност – а именно, че мъжете и жените с неврологичното разстройство не са толкова умни, колкото нормално развиващите се личности. Много деца с нарушения от аутистичния спектър успяват да компенсират за трудностите, с които се сблъскват, като използват други умения, вече усвоени добре от тях самите. Малчуганите с изключителна визуална памет например могат бързо и лесно да възприемат значението на думи от картички, които родителите, учителите или болногледачите използват като метод за общуване, дори и когато момичетата и момчетата с аутизъм не могат да комуникират вербално.

Д-р Оксана Хагерти, специализирала в областта на психология на развитието към колежа "Бийкън", Флорида, САЩ, разяснява, че митът за интелектуалните нарушения е резултат от нашето непрестанно променящо се общество, което високо оценява социалните и емоционалните когнитивни умения.

Мит №6: Ваксините причиняват аутизъм

Изследване, проведено от Андрю Уейкфийлд, чиито резултати впоследствие се оказват фалшифицирани, а самата публикация на научната статия е премахната от научното списание "The Lancet", е причината за появата на това погрешно схващане. Първо, ваксината срещу морбили паротит рубеола, наричана още MMR, се е смятала за причината, поради която през годините се наблюдава рязък скок в броя на диагностицираните индивиди с аутизъм. След като погрешното твърдение за тази имунизация е оборено от научната общност посредством редица изследвания, хората започват да се фокусират върху съставките в други ваксини, съдържащи най-вече тимерозал и живак. Метаанализ, публикуван през 2014 г. в научното списание "Vaccine", чиито автори Luke E. Taylor, Amy L. Swerdfeger & Guy D. Eslick анализират резултатите от 10 проучвания, проведени с повече от 1 милион деца, установява дали има връзка между ваксините и честотата на проява на аутизъм. Учените от университета в Сидни констатират, че няма връзка между съставките на ваксините и нарушенията от аутистичния спектър.

Мит №7: Децата развиват аутизъм вследствие на лошо възпитание

Това погрешно твърдение произлиза от факта, че голяма част от хората не разбират какво представлява неврологичното разстройство и как точно то се проявява сред мъжете и жените. Когато аутизмът започва да бъде подробно проучван през 50-те и 60-те години на миналия век, всевъзможни причини за появата на сериозното разстройство биват предлагани и разглеждани. Едно от най-първите предложения, което сега се смята за погрешно, е "родителската студенина" към децата и липсата на майчина обич. Редица проучвания показват, че тези първоначални догадки не са подкрепени от доказателства. Най-силният аргумент против тезата за лошото възпитание като причина за аутизъм е фактът, че майките и бащите, които се вписват в стереотипа за "студени родители", имат деца, при които не се наблюдават нарушения от аутистичния спектър.

Сега научната общност се е фокусирала върху биологичните фактори, които може да доведат до неврологичното разстройство. Усилията на учените водят до заключението, че очевидно няма само една-единствена причина за аутизъм. Смята се, че множество генетични фактори представляват основната причина в повечето случаи на разстройство. Те могат да отключат неврологичното разстройство сами или да го направят в комбинация с фактори от средата, водейки до изменения в развитието на мозъка и проява на симптоми на аутизъм.

Именно с това взаимодействие се занимава епигенетиката – влиянието на околната среда върху гените. Имайте предвид, че учените използват термина "среда", за да включат много повече от замърсителите и други излагания на въздействието на химикали. Те прилагат този термин, за да обозначат всяко едно влияние отвъд генетичната мутация. Възрастта на родителите по време на зачеването например е фактор на средата, който е свързан с повишен риск от аутизъм. Такива са и усложненията по време на бременността, които включват преждевременното раждане или краткотрайната липса на кислород.

Доклад, публикуван от професор Карм Ернст в. Мюлендалк в полското научно списание "Medycyna Srodowiskowa" през 2016 г., индикира, че някои индивиди с диагноза аутизъм може да са по-податливи на определени фактори от средата по време на вътреутробното си развитие и развитието си след раждането. Тези фактори могат да окажат влияние върху някои симптоми поради изменения, които предизвикват в хормоналните нива или невронните рецептори. Според професор Мюлендалк факторите на средата не предизвикват сами по себе си аутизъм. Следвайки тази логика, лошото възпитание от страна на родителите може да изостри някои симптоми, които вече са налице, но няма да предизвика развитието на неврологичното разстройство. Специфични генетични изменения, които се предават по наследство, са достатъчни, за да отключат аутизма. Голяма част от така наречените "гени на аутизма" обаче само увеличават риска детето да развие неврологичното разстройство.

Мит №8: Аутизмът се е превърнал в епидемия

Според данни на Научната фондация за аутизъм едно от 68 деца в САЩ e диагностициранo с нарушения от аутистичния спектър. Ако сравним тези числа със статистическите данни от 80-те години на 20-ти век, най-вероятно ще се изненадаме да научим, че тогава съотношението е било 1 на 10,000. Значителната разлика в сведенията през годините кара някои хора да направят заключението, че аутизмът се разпространява изключително бързо и се е превърнал в епидемия. Обяснението според научната общност обаче е сравнително ясно – точно през 80-те години аутизмът се превръща в официална диагноза и започва да присъства в диагностичните наръчници за психичните разстройства. Преди това индивидите с нарушения от аутистичния спектър са били неправилно диагностицирани като страдащи от шизофрения или друго подобно неврологично разстройство.

Мит №9: Ако дете покаже няколко симптома за неврологичното разстройство, значи задължително страда от аутизъм

Много родители вероятно се тревожат, че тяхното собствено дете може би има аутизъм, защото показва един, два или дори 5 типични за състоянието поведенчески характеристики. Това, което те не осъзнават, е, че диагностичните критерии за неврологичното разстройство включват широк диапазон от нарушения и значително забавяне на развитието, като например трудности при комуникацията и сформирането на взаимоотношения с другите и дори способността на детето да използва въображението си по време на игра. Процесът по поставяне на диагноза представлява внимателното изследване на държанието на малчугана по редица начини – наблюдаването на действията му, докато се забавлява и играе; анализиране на резултатите от езикови тестове; провеждане на интервюта с родителите, болногледачите и учителите на момчето или момичето и т.н.

Напълно е възможно при едно дете да се забелязват няколко признака за аутизъм, но самият малчуган да не покрива задължителните критерии за поставяне на диагноза, особено когато симптомите не са налични във всички дейности на детето или във всички ситуации, в които то се намира. Разбира се, всеки родител познава своето дете най-добре, така че всяко едно съмнение или притеснение трябва да се обсъди с педиатър. Важно е обаче да не се прибързва и майките и бащите да не поставят сами диагноза на синовете и дъщерите си.