9 мита за аутизма, в които трябва да спрем да вярваме – Част 2

Представяме ви следващите 5 мита за аутизма, които са опровергани от учените, както и причините, поради които хората смятат тези погрешни схващания за истина.

Мит №5: Индивидите с нарушения от аутистичния спектър имат интелектуални затруднения

С погрешното схващане, че хората с аутизъм имат изключително добре развити когнитивни умения, идва и митът за ниската интелигентност – а именно, че мъжете и жените с неврологичното разстройство не са толкова умни, колкото нормално развиващите се личности. Много деца с нарушения от аутистичния спектър успяват да компенсират за трудностите, с които се сблъскват, като използват други умения, вече усвоени добре от тях самите. Малчуганите с изключителна визуална памет например могат бързо и лесно да възприемат значението на думи от картички, които родителите, учителите или болногледачите използват като метод за общуване, дори и когато момичетата и момчетата с аутизъм не могат да комуникират вербално.

Д-р Оксана Хагерти, специализирала в областта на психология на развитието към колежа "Бийкън", Флорида, САЩ, разяснява, че митът за интелектуалните нарушения е резултат от нашето непрестанно променящо се общество, което високо оценява социалните и емоционалните когнитивни умения.

Мит №6: Ваксините причиняват аутизъм

Изследване, проведено от Андрю Уейкфийлд, чиито резултати впоследствие се оказват фалшифицирани, а самата публикация на научната статия е премахната от научното списание "The Lancet", е причината за появата на това погрешно схващане. Първо, ваксината срещу морбили паротит рубеола, наричана още MMR, се е смятала за причината, поради която през годините се наблюдава рязък скок в броя на диагностицираните индивиди с аутизъм. След като погрешното твърдение за тази имунизация е оборено от научната общност посредством редица изследвания, хората започват да се фокусират върху съставките в други ваксини, съдържащи най-вече тимерозал и живак. Метаанализ, публикуван през 2014 г. в научното списание "Vaccine", чиито автори Luke E. Taylor, Amy L. Swerdfeger & Guy D. Eslick анализират резултатите от 10 проучвания, проведени с повече от 1 милион деца, установява дали има връзка между ваксините и честотата на проява на аутизъм. Учените от университета в Сидни констатират, че няма връзка между съставките на ваксините и нарушенията от аутистичния спектър.

Мит №7: Децата развиват аутизъм вследствие на лошо възпитание

Това погрешно твърдение произлиза от факта, че голяма част от хората не разбират какво представлява неврологичното разстройство и как точно то се проявява сред мъжете и жените. Когато аутизмът започва да бъде подробно проучван през 50-те и 60-те години на миналия век, всевъзможни причини за появата на сериозното разстройство биват предлагани и разглеждани. Едно от най-първите предложения, което сега се смята за погрешно, е "родителската студенина" към децата и липсата на майчина обич. Редица проучвания показват, че тези първоначални догадки не са подкрепени от доказателства. Най-силният аргумент против тезата за лошото възпитание като причина за аутизъм е фактът, че майките и бащите, които се вписват в стереотипа за "студени родители", имат деца, при които не се наблюдават нарушения от аутистичния спектър.

Сега научната общност се е фокусирала върху биологичните фактори, които може да доведат до неврологичното разстройство. Усилията на учените водят до заключението, че очевидно няма само една-единствена причина за аутизъм. Смята се, че множество генетични фактори представляват основната причина в повечето случаи на разстройство. Те могат да отключат неврологичното разстройство сами или да го направят в комбинация с фактори от средата, водейки до изменения в развитието на мозъка и проява на симптоми на аутизъм.

Именно с това взаимодействие се занимава епигенетиката – влиянието на околната среда върху гените. Имайте предвид, че учените използват термина "среда", за да включат много повече от замърсителите и други излагания на въздействието на химикали. Те прилагат този термин, за да обозначат всяко едно влияние отвъд генетичната мутация. Възрастта на родителите по време на зачеването например е фактор на средата, който е свързан с повишен риск от аутизъм. Такива са и усложненията по време на бременността, които включват преждевременното раждане или краткотрайната липса на кислород.

Доклад, публикуван от професор Карм Ернст в. Мюлендалк в полското научно списание "Medycyna Srodowiskowa" през 2016 г., индикира, че някои индивиди с диагноза аутизъм може да са по-податливи на определени фактори от средата по време на вътреутробното си развитие и развитието си след раждането. Тези фактори могат да окажат влияние върху някои симптоми поради изменения, които предизвикват в хормоналните нива или невронните рецептори. Според професор Мюлендалк факторите на средата не предизвикват сами по себе си аутизъм. Следвайки тази логика, лошото възпитание от страна на родителите може да изостри някои симптоми, които вече са налице, но няма да предизвика развитието на неврологичното разстройство. Специфични генетични изменения, които се предават по наследство, са достатъчни, за да отключат аутизма. Голяма част от така наречените "гени на аутизма" обаче само увеличават риска детето да развие неврологичното разстройство.

Мит №8: Аутизмът се е превърнал в епидемия

Според данни на Научната фондация за аутизъм едно от 68 деца в САЩ e диагностициранo с нарушения от аутистичния спектър. Ако сравним тези числа със статистическите данни от 80-те години на 20-ти век, най-вероятно ще се изненадаме да научим, че тогава съотношението е било 1 на 10,000. Значителната разлика в сведенията през годините кара някои хора да направят заключението, че аутизмът се разпространява изключително бързо и се е превърнал в епидемия. Обяснението според научната общност обаче е сравнително ясно – точно през 80-те години аутизмът се превръща в официална диагноза и започва да присъства в диагностичните наръчници за психичните разстройства. Преди това индивидите с нарушения от аутистичния спектър са били неправилно диагностицирани като страдащи от шизофрения или друго подобно неврологично разстройство.

Мит №9: Ако дете покаже няколко симптома за неврологичното разстройство, значи задължително страда от аутизъм

Много родители вероятно се тревожат, че тяхното собствено дете може би има аутизъм, защото показва един, два или дори 5 типични за състоянието поведенчески характеристики. Това, което те не осъзнават, е, че диагностичните критерии за неврологичното разстройство включват широк диапазон от нарушения и значително забавяне на развитието, като например трудности при комуникацията и сформирането на взаимоотношения с другите и дори способността на детето да използва въображението си по време на игра. Процесът по поставяне на диагноза представлява внимателното изследване на държанието на малчугана по редица начини – наблюдаването на действията му, докато се забавлява и играе; анализиране на резултатите от езикови тестове; провеждане на интервюта с родителите, болногледачите и учителите на момчето или момичето и т.н.

Напълно е възможно при едно дете да се забелязват няколко признака за аутизъм, но самият малчуган да не покрива задължителните критерии за поставяне на диагноза, особено когато симптомите не са налични във всички дейности на детето или във всички ситуации, в които то се намира. Разбира се, всеки родител познава своето дете най-добре, така че всяко едно съмнение или притеснение трябва да се обсъди с педиатър. Важно е обаче да не се прибързва и майките и бащите да не поставят сами диагноза на синовете и дъщерите си.

Разберете кои са останалите 4 мита, като прочетете първа част на статията:

9 мита за аутизма, в които трябва да спрем да вярваме - Част 1