9 мита за аутизма, в които трябва да спрем да вярваме – Част 1

По-долу ще ви изброим 9 мита за аутизма, които са опровергани от учените, както и причините, поради които хората смятат тези погрешни схващания за истина.

Защо аутизмът продължава да е толкова объркващо състояние?

Неврологичното разстройство продължава да затруднява и смущава професионалистите от медицинския сектор, болногледачите и дори самите аутисти. Объркването произлиза от поведенческите характеристики, които често напомнят за други, по-често срещани и по-добре разбрани психични разстройства като синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, тревожността, депресията, обсесивно-компулсивното разстройство и разстройство с противопоставяне и предизвикателство.

Освен това доскоро публичният и академичният интерес са били насочени към начина, по който мозъкът работи с конкретни концепции като математиката и комуникацията, но сега фокусът се е изместил към по-абстрактни концепции, които оказват влияние върху живота на хората с аутизъм, като например социалната и емоционалната интелигентност. С акумулирането на десетки нови изследвания всяка година се пораждат и много погрешни схващания, а неяснотата относно причните, симптомите и лечението се разпространява.

В тази статия ще обсъдим 9 мита за аутизма, които продължават да бъдат смятани за истина от част от общността.

Мит №1: Индивидите с диагноза аутизъм са безчувствени

Често хората възприемат индивидите с неврологичното разстройство като личности, които мислят и реагират по логичен начин на създалите се ситуации, без да показват каквато и да била емоционална реакция. Тук отново трябва да вметнем, че аутизмът е спектърно разстройство, от което следва, че всеки пациент с поставена диагноза може да се държи по коренно различен начин спрямо дадената ситуация. Някои от хората с неврологичното разстройство могат да изразят редица емоции, вариращи от въодушевление до гняв, докато други имат по-ограничен репертоар от чувства, които могат да покажат пред останалите.

Индивидите с аутизъм обаче със сигурност разпознават чувствата на останалите и могат да изпитват емоции без значение от начина, по който ги изразяват. Според едно изследване, публикувано през 2016 г. в "Pediatric Health, Medicine and Therapeutics", с автори A. Lacroix, N. Famelart & M. Guidetti, по-голяма част от децата с нарушения от аутистичния спектър могат да разпознават емоционалните състояния на хората, като често успешно назовават основни емоции като щастие и тъга. По-абстрактните чувства като изненада и страх представляват предизвикателство за малчуганите, защото индивидите с аутизъм намират за трудно да разберат значението на емоциите като цяло, особено когато не са толкова лесно разграничими.

Мит №2: Те предпочитат да бъдат изолирани от останалите

Един от основните признаци за неврологичното разстройство е трудността, свързана с изграждането и поддържането на взаимоотношения с другите. Редица изследвания установяват и диагностичните критерии потвърждават, че забавянето на социалното развитие е един от най-важните фактори за поставяне на диагноза аутизъм. Индивидите, които имат нарушения от аутистичния спектър, могат да срещат трудности при формирането на взаимоотношения със своите връстници, тъй като страдат от забавено развитие на спонтанното споделяне и комуникационните умения, както и нарушена способност да разпознаят едва забележими промени в израженията на хората, езика на тялото и посоката на погледа.

Това обаче не означава, че индивидите с диагноза не искат да подобряват своите умения за социално общуване. Вместо това личностите, страдащи от аутизъм, често се чувстват толкова неудобно в социални ситуации, че предпочитат да избягват подобни предизвикващи стрес и безпокойство среди, докато не усвоят необходимите средства за комуникация.

Мит №3: Те имат склонност към агресия

Не всички хора с аутизъм са агресивни, избухливи или самонараняващи се индивиди. Вярно е, че агресивното поведение и умишленото самонараняване са характерни за личностите с нарушения от аутистичния спектър, но те не са бурни и яростни по природа. Едно проучване от 2010 г., публикувано в научното списание "PLoS ONE" с автори G. Bronsard, M. Botbol & S. Tordjman, разглежда в детайл връзката между аутизма и проявите на агресия, като проследят държанието на две групи деца и юноши – половината участници имат поставена диагноза, докато останалите не страдат от неврологичното разстройство.

Изследователите анализират действията на малчуганите в три коренно различни ситуации: с техните родители, с болногледачи и в кабинета на лекар, където всеки един от участниците дава кръвна проба. Екипът от учени открива, че колкото по-стресираща е дадена ситуации, толкова по-голяма е вероятността да се наблюдава някаква форма на самонараняващо се поведение при индивидите с нарушения от аутистичния спектър. Най-малко агресивни прояви се наблюдават при родителите, сравнително малко при болногледачите и най-много в медицинската обстановка, по време на която децата и юношите трябва да дадат кръвна проба.

Малчуганите, при които не са налични нарушения в развитието, притежават необходимите умения да се справят със своята тревожност. Индивидите с аутизъм срещат трудности при прилагането на стратегии за справяне с безпокойството и комуникацията –  необходими умения за овладяване на собствената тревожност, без да се нанася вреда на самия себе си. Противно на общоприетото мнение хората с нарушения от аутистичния спектър много по-често проявяват някаква форма на самонараняване, като например чоплене на кожата или удряне на главата, отколкото нанасянето на вреда на останалите.

Мит №4: Всички индивиди с аутизъм са надарени

Филмът "Рейнман" е отчасти виновен за погрешното твърдение. Разбира се, това не означава, че главният герой Реймънд, изигран от актьора Дъстин Хофман, не е до определена степен правдоподобен. Реймънд е гений в областта на математиката и запаметяването на факти. За тези с високо функциониращ аутизъм това невинаги е случаят. Популярният филм е вероятно най-известното представяне на голям екран на индивид с аутизъм, което обаче създава погрешната представа, че всички с тази диагноза са надарени.

Всъщност според някои проучвания само около 10% от хората с нарушения от аутистичния спектър притежават изключителни когнитивни умения в дадена област – сред нормалната популация този процент е едва 1%. Въпреки че все още не е установено защо савантите* се срещат много по-често сред личностите с аутизъм, някои учени смятат, че анормалното развитие на мозъка може би играе роля за това – дясното полукълбо се опитва да компенсира за нарушенията в развитието или травма на лявото полукълбо.

Разберете кои са останалите 5 мита, като прочетете втора част на статията:

9 мита за аутизма, в които трябва да спрем да вярваме - Част 2

* Рядко състояние, при което хора с отклонения в развитието (в това число и от аутистичния спектър), проявяват гениалност в една или няколко области на познанието, контрастиращи с общата ограниченост на личността. Феноменът може да е генетично обусловен или придобит.