Грандомания и рисковете, които крие тя

Произходът на думата „грандомания“ е свързан с френската „grand“, която означава „голям.“ В психологията грандомания е състояние на човек, който изпитва постоянна нужда и непрекъснато полага усилия да се заяви като силен, важен и властимащ, но и да покаже на околните колко по-ниско стоят в йерархията от него.

Основни признаци за грандомания

• Чувствате се по-добър от останалите, независимо от обстоятелствата, които доказват друго.
• Смятате, че сте специални и че повечето хора не могат да ви разберат.
• Имате усещането, че сте единствен и не можете да намерите връзка между себе си и останалите.

Грандоманията най-често е аспект на нарцистичното личностово разстройство, но може да се окаже симптом на биполярното личностово разстройство и пристрастяванията. Тя е сигнал за околните, че настъпват промени, на които трябва да се обърне внимание, преди да се появят други, още по-сериозни последствия от психичния дисбаланс.

Грандомания и нарцистично личностово разстройство

Нарцистичното разстройство на личността всъщност ви прави себелюбиви, егоистични, напълно неспособни да изпитате емпатия. То ви превръща в добър манипулатор и затруднява значително адаптацията ви в обществото.

Прояви на грандоманията при хора с нарцистично личностово разстройство

• Силно преувеличаване на собствените постижения и таланти.
• Критика и подценяване мечтите и талантите на другите.
• Непрекъснато заяждане.
• Схващане, че нямате нужда от други хора и че сте много по-добри от тях.
• Вярване, че сте способен на всичко.
• Постоянни опити да изтъкнете себе си и да покажете уменията си.
• Неспособност да признаете, че можете да бъдете слаби и уязвими.
• Егоистични мисли и действия.
• Неспособност да се разпознаят точно реакциите на околните, които се дължат на вашето поведение.
• Чести избухвания и гневни изблици.
• Неспособност да се осъзнае, че мислите и мечтите ви са нереалистични. 

Грандомания и биполярно личностово разстройство

Грандоманията обикновено се наблюдава при страдащите от биполярно разстройство само когато човекът е в маниен епизод. Ако се разпознавате тук, ще страдате по-рядко от нея, отколкото нарцисистите. От друга страна, манийният епизод ще я направи още по-очевидна.

Прояви на грандомания по време на биполярна маниакална фаза

• Споделяне с други хора неща, които правите или смятате да направите, но които всъщност не са реалистични.
• Категорична хиперболизация на таланти и умения.
• Съчиняване на истории, свързани с настоящето, които изглеждат реални, но само на вас.

Начинът, по който се изразява грандоманията, зависи от нивото на манийния етап. Може да е груба, хвалебствена, напълно разочароваща за околните. Но е възможно и да ви помогне да сътворите нещо наистина впечатляващо, което да накара хората да вярват, че сте способен на всичко.

Понякога е изключително трудно човек с биполярно разстройство да излезе от маниакалната фаза, само за да се справи с последствията от грандоманията си.

Последиците се изразяват в негативното впечатление, което създавате в околните, неразумните финансови решения, обещанията, невъзможни за изпълнение, или дори интимни изказвания, които нараняват близките.

Грандомания и зависимости

Пристрастяването е сериозен психически проблем, който (както и нарцистичното разстройство) е свързан пряко с ниското самочувствие.

Всъщност трябва да се спомене, че страдащите от нарцистично личностово разстройство често имат проблем с наркотиците и алкохола. Най-често осъзнават това, едва когато започнат да лекуват нарцистичното си разстройство.

Грандоманията не е просто свързана с пристрастяването. Тя всъщност заема ролята на защитен механизъм. Такъв, който се използва, за да се скрие страхът и страданието, когато приемът на упойващи вещества започне да съсипва всички области в живота на зависимия и го остави с усещане за нищожност и безполезност.

Форми на грандоманията при зависимост

• Вяра, че светът ви е длъжен.
• Чувство за непобедимост, изправяне над закона, правилата и зависимостта.
• Усещане, че нямате нищо общо с другите зависими.
• Вярване, че се справяте по-добре от тях.
• Търсене на внимание и похвали.
• Поддържане на идеята, че сте твърде специални, за да имате „обикновени“ проблеми.
• Нежелание да се търси помощ, тъй като никой не може да ви разбере.

Лечение на грандоманията

Фройд е виждал грандоманията като желание на човека да се върне към инфантилното „всемогъщество“, където цялото поведение е прието и нуждите са задоволени. С други думи ученият е мислел, че ние сме родени грандомани, а впоследствие това наше поведение е било „опитомено“.

Алис Милър (известен психоаналитик от украински произход) вижда грандоманията по много по-чувствителен начин. Като усещане, възникнало в детството на дете, което не е имало позволение да развива чувството за себе си. Дете, чиито емоции са били пренебрегвани, и от което се е очаквало да бъде „добро и тихо.“

От гледна точка на Милър такива хора се нуждаят от възхищение до степен, в която усещат, че не могат да живеят без него, защото се е превърнало в заместител на уважението, разбирането и сериозното приемане, пропуснати в детството.

Според нея „Зад грандоманията (при децата) постоянно се крие депресия, а зад депресивното настроение често се крие несъзнателно (или съзнателно, но необособено) усещане за трагична история.“

Разлики между грандомания и грандомански заблуди

Грандоманията се различава от манията за величие. Заблудите често включват идея за свръхестественост, нереалистично убеждение за богатство, популярност и магичност. Например може да се окаже, че някоя сутрин се събуждате с убеждението, че сте Майкъл Джексън.

Понякога двете състояния са свързани. При биполярно разстройство грандоманията може да прерасне в грандоманийни заблуди.

И двете психични състояния са сериозни и не бива да бъдат пренебрегвани. Ако забелязвате част от изброените по-горе симптоми, е разумно да се обърнете към специалист, за да се справите с проблема навреме.