Импулсивният характер е по-склонен към наркомания

Няма човек, който в определен момент от живота си да не е проявявал импулсивност. Науката описва подобно поведение като действие с цел награда, която идва на мига, изключващо отчитането на бъдещите (краткосрочни и дългосрочни) последствия.

Импулсивността се счита за напълно нормална в ранна възраст, защото при децата нервната система е незряла, но при възрастните има така наречената „самосаботираща роля“, като се установява, че импулсивният характер е особено уязвим към зависимост от наркотични вещества, алкохол и хазарт.

Според статистиката половин милион души във Великобритания са пристрастени към вещества като кокаин, хероин и амфетамини. Много често наркотичната зависимост и други натрапчиви заболявания като затлъстяването се определят като „липса на воля“, а страдащите от тях като „слаби“. В най-добрия случай подобно отношение е просто грешно, а в най-лошия — стигматизиращо и самоподдържащо се.

Всъщност данните показват, че зависимостите са свързани с определени личностни черти. Да бъдеш импулсивен е една от тях, а тенденцията да търсиш нови усещания (често наричана "опитване на всичко от живота") е друга. Изниква въпроса дали подобни тенденции са причина за пристрастяване или обикновено следствие от него. И все пак не съществува точно определен тип личност, склонна към пристрастяване.

Учените предполагат, че продължителната употреба на вещества, предизвикващи зависимост, уврежда префронталния кортекс на мозъка, който играе главна роля в потискане на основните импулсивни желания. Това, разбира се, е от значение за социалното поведение. Префронталният лоб е научният еквивалент на метафората за ангел, кацнал на човешкото рамо, за да шепти разумни и добронамерени напътствия. Когато той не работи прилежно, човек е готов да посегне към неща, носещи малки награди и тежки последствия.

Употребата на наркотици може да доведе до импулсивно и антисоциално поведение

Изследване от 2008 година доказва, че не гореописаният проблем на префронталния лоб е механизмът, водещ хората до неприятности.

Вродените различия в чертите на личността могат да предразположат индивида към пристрастяващи практики, преди да се появи опиянение на нервната система и „ангелът да си вземе почивка от съветването“. Гризачи са обучени да свързват появата на светлина с тази на храна. Щом лампичката светне, животните получават храна, ако изчакат, а след това натиснат бутонче.

Някои плъхове проявяват два пъти повече нервност в желанието си да натиснат преждевременно бутона, отколкото други. Това позволява на Далей да ги раздели на „импулсивни“ и „неимпулсивни“. Сканиране на мозъците им показва ключови различия в двете групи, особено във вентралния стриатум — част от мозъка, участваща в награждаването, удоволствието и пристрастяването. Този регион съдържа рецепторни молекули, реагиращи на допамина, което създава удоволствие за животинката. Импулсивните индивиди се оказват с по-ниски нива на двата допаминови рецептора, от които зависи това.

Гризачите получават достъп до кокаина, от който са зависими, чрез настройка, позволяваща им да го пият през катетър. Разбира се, импулсивната група получава много повече инфузии, отколкото неимпулсивната. Така се оказва, че нивата на рецепторите за удоволствие в мозъка (и по-скоро техните ниски стойности) водят до висока вероятност за злоупотреба с наркотици.

Работата на учените показва, че плъховете с липсващи рецептори по-бързо стават силно пристрастени към кокаина.

След като започне употребата на наркотици, тя задейства други промени в начина, по който стриатумът реагира на допамина. Проучванията при маймуни установяват, че тъй като животните започват да се пристрастяват към наркотика, нивата на рецепторите за допамин, даващи усещане за удоволствие, намаляват и в задните части на стриатума, като след години напълно изчезват под влиянието на наркотика.

Тези резултати осигуряват поглед върху молекулярните промени, превръщащи импулсивното желание да приемат наркотик в натрапчиво такова да продължат приема му. Вероятно рецепторите играят подобна роля в мозъка и на човека, като нивата им може би се контролират от генетични вариации.

Намирането на отговорните гени може да предостави ценни улики за идентифициране на варианти за лечение при пристрастяване или за предотвратяване на възможен рецидив. И докато кокаинът е конкретният избран наркотик в това проучване, изследванията на Далей може да имат различни резултати при вещества като никотин (който е също толкова пристрастяващ) или евентуално дори за абстрактно пристрастяване като хазарта.