Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Опасностите от усещането, че не се нуждаем от никого

Опасностите от усещането, че не се нуждаем от никого

Опасностите от усещането, че не се нуждаем от никого - изображение

„Тези, които не се нуждаят от никого, се нуждаят хората наоколо да виждат, че те въобще не се нуждаят от никого.“
Сър Тери Пратчет


Зависимостта към човек или роля, която той играе в живота ви най-вероятно е познато усещане. Рано или късно това се случва на всекиго. Но се оказва, че противоположността на това състояние е малко позната, въпреки че може да създаде също толкова сериозни проблеми. Условно ще наречем това състояние преекспонирана независимост, поради невъзможността да дадем по-точно определение за състоянието в зряла възраст. Всъщност понякога човек преминава от една крайност към друга изключително бързо, въпроса е, че вторият проблем нерядко се задържа за дълго.

Оказва се, че преекспонираната независимост и демонстриране на свобода честичко са изява на страх от интимност. Също, че има „епидемия“ от страх да не сме зависими или да имаме нужда от другиго.

Какви са симптомите на това състояние

„Независимите“ често са жизнерадостни на пръв поглед, общителни хора, които поддържат много взаимоотношения на повърхностно ниво. Разликата е, че те се грижат тези взаимоотношения да не станат дълбоки и доверителни, като не проявяват интерес дали ще продължат дълго. Така един от основните признаци е липсата на автентични отношения и включва:

- Привидна умелост при създаването на познанства, но изграждане на преграда при достигане на евентуални дълбоки контакти;
- Усещане за „капан“ в създаването на приятелства и връзки;
- Избягване на контакти;
- Страх от изоставяне, предизвикващ отхвърляне на околните (изпреварващо отхвърляне);
- Създаване на краткосрочни взаимоотношения;
- Тенденция да се свързва по-скоро с хора, които се нуждаят от него, отколкото обратното;
- Създаване на различни образи, пред различните хора;
- Силна заетост, склонност за избиране на изискващо много внимание хоби, за да избегнат отделяне на време за контакти с потенциална интимност;
- Склонност за представяне на нещата като груби (дори вулгарни), за да избегне емоционална нежност;
- Започване на романтични взаимоотношения с хора, които не са способни да надвият характерните им изблици, за да не се влюбват и поддържане на по-дългосрочни приятелства с хора, с които биха изградили пълноценна романтична връзка;
- Избягване да се иска помощ от другиго;
- Постоянно усещане, че околните ще ги оставят да се провалят;
- Липса на доверие в другите;

Голяма част от това поведение е мотивирана от детски травми или емоционална нестабилност, най-често изявяващи се в:

- Свръхчувствителност към критика, въпреки че самите те критикуват спокойно;
- Омраза към грешките и изявяване на силно желание за самоконтрол;
- Страдание, поради високи нива на самокритичност;
- Трудно сваляне на напрежението в психически и физически смисъл;
- Понякога усещане за срам, че се нуждаят от помощ;
- Визуализиране на уязвимостта като слабост;
- Тайно страдание от чувство на самота и празнота;
- Възможни трудности при припомнянето на детството.

Свързани с психичното здраве условия

Защо демонстрирането на независимост е толкова съществено? На първо място, то прикрива интензивно и често силно чувство за самота. В много от случаите се превръща в тревожност и депресия. Ако това не е самотата, причиняваща отрицателни емоционални състояния, то се оказва ниско самочувствие и дълъг път към големи депресивни епизоди. Съществува възможност за развиване на грандомания или нарцистично разстройство на личността. Хиперкомпенсирането на усещането за недостойност в някакъв момент може да доведе до напомпано чувство за превъзходство, отнемащо напълно съпричастността с околните.
Всичко описано до тук води до заявления от този тип:

• "Нямам нужда от никого";
• "Няма да ставаме много близки, ще ме разочароват";
• "Ще съм по-успешен, ако нямам връзка";
• "Любовта е надценена, нямам нужда от нея";
• "Хората просто вземете и ме оставяйте изцеден, не си струва";
• "Аз съм прекалено добър за него / нея, така или иначе";
• "Не свалям гарда, иначе винаги ме нараняват“;
• "Той / тя никога не би могъл да ми помогне";
• "Никой не може да ме разбере, те не са достатъчно умни".

Връзката между зависимостта и преекспонираната независимост

Големия проблем на преекспониращите независимостта е, че те всъщност се нуждаят от внимание и любов, в най-топлата им и затрогваща форма. Тъй като зависимостта и взаимността се въртят около нуждата от други хора, те се оказват за дълго време самотни и несъзнателно търсещи това, от което се нуждаят, докато правят демонстрации пред себе си и света.
Така се оформят връзки (най-вече романтични) в които един преекспониращ независимостта е готов да поддържа (и несъзнателно задълбочава отношения) с някого, готов да бъде в ролята на зависим. Това може да продължи години, до мига, в който „зависимият“ се прояви като „независим“ и ролите се разклатят в нестабилно взаимоотношение на борба за внимание.

Защо хората се превръщат в това

Преекспонираната независимост често се развива в зряла възраст, като резултат на събития, случили се в детските години. Най-често травми в ранна възраст. Понякога е следствие на нещо, което едновременно отнема вярата в околните и ражда убеждението, че не е разумно да се нуждаете от тях. Приемането на роля в живота почти винаги е дълбоко свързано със събития в ранна възраст, които са ни дали повод за приемането на модел на поведение. Всяка емоционална травма може да доведе до подобни промени. От символично изоставяне от родител, през смърт на близък, злоупотреби, трагедии, до природни катаклизми.
Възможно е да е следствие от родителското отношение, получени от значимия възрастен, основно полагал грижи за детето в най-ранната му възраст. Оформянето на дълбока привързаност в първите месеци и години от детското развитие е основата, на която се градят всички взаимоотношения впоследствие.

При добре изградена здрава привързаност, в която родителите са чувствителни към потребностите на детето, вероятно то расте в състояние да управлява емоционалността и увереността си и се справя добре с взаимоотношенията.
Но ако родителската фигура е емоционално изолирана и „не е на разположение за детето“, тя се възприема като ненадеждна, защото не реагира на психичните нужди, а това притиска развиващата се личност да е по-независима.
Има случаи, в които родителите са опасни за физическото и психично здраве на децата – те в повечето случай произвеждат така наречената „тревожна привързаност“ у детето.
Въпреки че всеки малчуган се нуждае от родителска фигура, в подобна ситуация детето ще потисне поривите да разчита на полагащия грижи възрастен и няма да се обърне истински към родителя, когато е разстроено, страдащо или в дискомфорт, прикривайки силата и дълбочината не емоционалното си състояние. С други думи в много ранна възраст се взема решение, че е опасно да се довери дори на най-близките и да се свърже с тях.

В детска възраст това е тактика за оцеляване, която може да помогне при избягване на неоправдано отхвърляне или наказание. Проблемът се появява при продължаване на подобен маниер на оцеляване, без допускане, на каквато и да е зависимост, с цел запазване на безопасна независимост, без той да се подлага на съмнение. Това значи израстване на зряла личност, която се обрича на самота и опити за самодостатъчност.
Ето, че тук можем да ви представим термина, използван в психологическите среди за цялостната картина, описваща състоянието в цялото му продължение—„отказ от привързаност“.

Има ли причина човек да позволи зависимостта да встъпи в живота му

Човекът е социално животно и това налага да общува със себеподобни. Здравата личност се нуждае от хора, също както те се нуждаят от нея. Спокойно можем да наречем взаимозависимост.
Взаимозависимостта е признанието, че можем да се грижим за себе си и да сме отговорни за своя живот, но ще позволим емоциите ни да са свързани с другите и дори да разчитаме на тях. Взаимозависимостта позволява на човек да се нуждае от останалите и да приема помощ, като това е просто споделяне на живота или интересите си с близки, но неизбежно прави съществуването по-лесно и много по-щастливо.

Какво правим, ако имаме съмнение, че преекспонираме независимостта си?

Професионалистите препоръчват терапия, защото този маниер на живеене затруднява личността напълно да изразява и усеща себе си, отказвайки дълготрайно ангажиращо или подкрепящо отношение. Добрата новина е, че щом сте забелязали подобно отклонение в поведението си, то сте направили първата крачка към промяната му. Всичко, което ви остава е да положите усилия да задълбочавате отношенията с хора, които изолирате безпричинно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: adolescentes.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияЛюбопитноНовиниЗдравни съветиТестовеСнимкиАлт. медицинаХранене при...АнкетиЛеченияВидеоНормативни актовеЗдравни проблемиОрганизацииСоциални грижиФизиологияСпортБотаника