Мозъкът на интроверта

Акценти:

В ерата на социалните медии и неспирната комуникация интровертите често са определяни като трудно приспособяващи се или дори противопоставящите се на изискванията на настоящето. Те са смятани от останалите за онези колеги, които най-вероятно няма да заявят открито позицията си по време на бизнес събрание или няма да участват активно в сесии за генериране на идеи.

За интровертите се смята, че не са особено добри в мултитаскинга или в много малко случаи са считани за впечатляващо харизматични личности. Също така те рядко се опитват да са център на внимание по време на социални събирания и често игнорират телефона си в продължение на часове. Сега обаче, когато повечето професии изискват активно участие в съвместната работа, да си интроверт изглежда като недостатък, като спънка по пътя към успеха.

Въпреки всички тези широкоразпространени схващания не подценявайте интровертите – някои от най-успешните личности като Марк Зукърбърг, Бил Гейтс и Алберт Айнщайн са самоопределили се интроверти. Това ни кара да се запитаме как тези хора, на които изглежда им липсват някои важни умения за успешна кариера, са постигнали толкова много в живота си.

>>> Отвъд шаблоните: три мита за интровертите

Какво прави мозъкът на интроверта толкова различен и специален?

Д-р Вячеслав Власоф (Viatcheslav Wlassoff) – научен и медицински консултант с опит във фармакологичните и генетичните изследвания, анализира няколко изненадващи преимущества и недостатъци на това да си интроверт:

Мозъкът на интроверта

Д-р Власоф обяснява, че личностните черти са не само продукт на социалното кондициониране – те зависят до голяма степен и от гените и мозъчната структура. Мъжете и жените наследяват по сходен начин някои специфични черти на характера от родителите си като някои физически характеристики. Както може да се очаква, тези личностни черти имат своите предимства и недостатъци. Редица изследвания са открили анатомични различия между мозъците на интровертите и тези на екстровертите. Едно от тези проучвания, публикувано в научния журнал Neuroscience Research от екип от учени (Forsman, L. J., de Manzano, Ö., Karabanov, A., Madison, G., & Ullén, F.) през 2012 г., открива специфични изменения в масата на сивото и бялото вещество в определени части на мозъка, като по този начин потвърждава тезата, че личностните черти оказват влияние върху структурата на мозъка.

Тъй като интровертите не харесват продължителния социален контакт и обикновено се чувстват неудобно в големи социални събирания, те нямат против и понякога съзнателно търсят социалната изолация за дълги периоди от време. В тези моменти на спокойствие те обичат да размишляват и да мечтаят.

>>> "Защо си толкова тих, защо не говориш" или какво е да си интроверт в свят на екстроверти

Негативните последици от крайната социална изолация са подробно изследвани

• Хората, които са живели в сиропиталища или са били в затвора за дълго време, могат да изпитат психични проблеми, като някои дори страдат от халюцинации. Имайки предвид това, самоналожената социална изолация при интровертите е различна, като не е задължително да индикира липсата на ментална гъвкавост и устойчивост. 
• Едно от последните проучвания на темата от 2017 г., проведеното от трима учени (Bowker, J. C., Stotsky, M. T., & Etkin, R. G.) от Университета Бъфало в Ню Йорк и публикувано в научния журнал Personality and Individual Differences, открива, че периодите на усамотение могат да окажат позитивно влияние върху емоционалното и професионално функциониране.

Фокус върху креативността

Едно от предимствата на интровертите е, че са по-фокусирани върху собствените си идеи, което от своя страна подобрява креативността. Също така те като цяло са по-отворени към нови концепции и инициативи, като обикновено са по-уверени и независими. Д-р Власоф добавя, че интровертите не се интересуват толкова много от мнението на другите. Предишни проучвания констатират, че учените и творците проявяват антипатия към прекалено много социализиране, тъй като подобни дейности отнемат от времето им за осъществяване на собствените идеи.

Д-р Власоф набляга на факта, че някои видове социална изолация са признак за психични или здравословни проблеми. Избягването на хората може да е вследствие на срамежливост и тревожност или може да е предизвикано от нежелание за социализиране. И двата вида влияят негативно върху здравето и невинаги подобряват креативността.

От друга страна, резултатите от проучването от 2017 г. сочат, че е по-вероятно тези, които избират сами (а не поради тревожност и нежелание) да социализират по-рядко, имат стабилно здраве и да са по-иновативни и оригинални.

Тези заключения са ключови, тъй като по-рано се е смятало, че ниските нива на общителност могат да са вредни за здравето и нормалното функциониране на мозъка. Сега изследователите демонстрират, че има и ползи – здравите интроверти предпочитат да прекарват повече време сами, но това не означава, че предпочитат абсолютната социална изолация. Те просто са прекарали достатъчно време в компанията на другите.

Интровертите могат да са и успешни шефове

Повечето хора вярват, че определени професионални поприща изискват по-социални личности, а самите екстроверти са по презумпция по-добри в лидерските позиции. Това обаче невинаги е вярно, като предишни проучвания показват, че успехът в офиса зависи и от колективната природа на служителите. Шефовете интроверти са по-успешни, когато техните подчинени са по-социални натури.

Началниците екстроверти пък се справят по-добре в лидерските си роли, когато техните служители не са толкова проактивни. Поне така смятат Грант, Джино и Хофман (Grant, A., Gino, F., & Hofmann, D. A.) в своята статия The Hidden Advantages of Quiet Bosses за списанието Harvard Business Review.