Отвъд шаблоните: три мита за интровертите

Много погрешни схващания за интровертите и екстровертите са станали част от нашето мислене. Една от причините за това според практикуващия клиничен психолог от Бостънския университет д-р Елън Хендриксен (Ellen Hendriksen) е огромният интерес към личностните теории в психологията през последните няколко години.

Някои от най-популярните митове за интровертите са:

• Интровертите мразят останалите хора.
• Екстровертите никога не спират да говорят.
• Интровертите са невротични.
• Екстровертите са повърхностни хора.

Разбира се, тези концепции продължават да бъдат обект на неспирно проучване от страна на учените десетилетия наред, но обикновените хора тепърва започват да се запознават с термини като невротизъм, екстроверсия и съзнателност.

Вече е почти невъзможно да не попаднете на разнообразни тестове във Фейсбук, обещаващи да ви разкрият скритата ви същност – от психометричните въпросници на Майерс-Бригс до относително по-малко научните тестове на Бъзфийд (Buzzfeed).

Първоначалната фаза на поставяне на хората в двете крайности вече е отминала, като представата за личностните черти започва да включва и други нюанси освен черно и бяло.

В тази статия ще ви представим 3 мита за интровертите, опровергани от д-р Елън Хендриксен, които спомагат единствено за това да обрисуват един не толкова положителен образ за голяма част от населението.

Този стереотип представя интровертите като хора, чийто дом мечта представлява изолиран морски фар на самотен остров, или като индивиди, които предпочитат да преминат през тежки физически изтезания, вместо да комуникират с другите.

>>> Мозъкът на интроверта

Изследване*, проведено от учени от Илинойския университет, всъщност показва, че екстровертите и интровертите прекарват едно и също време, социализирайки. Дори по-интригуващо е откритието, че интровертите изпитват еднакво увеличение на нивата на щастие като екстровертите, когато комуникират с други хора.

Щом продължителността на социализиране и подобрението на настроението са еднакви при двете групи, защо съществува този стереотип за интроверта мизантроп?

Всъщност лошата слава идва от объркването на останалите относно причината, поради която интровертите предпочитат да са сами понякога.

Негативните емоции, породени от свръхстимулацията, често се бъркат за неприязън към самите хора. Желанието за уединение обаче не е проява на непоносимост към другите, а по-скоро инстинкт за самосъхранение.

Изследване**, включващо повече от 2,000 участници, желаещи да започнат да посещават терапевт, открива, че интроверсията е свързана с депресията. Това означава, че колкото по-високи нива на екстроверсия има даден човек, толкова по-малко вероятност има да страда от депресия.

Друго изследване***, публикувано в научното списание Journal of Personality and Social Psychology, използва участници, които са или суперинтроверти, или суперекстроверти. Учените са избрали индивиди, които се намират в 20% на дъното или на върха на скалата за екстроверсия. След това участниците са помолени да се държат като интроверти или екстроверти по време на групово упражнение. Без значение дали са били естествени интроверти или екстроверти, всеки съобщава, че общата задача им харесва повече, когато им е възложено да се държат като екстроверти.

>>> Отвъд шаблоните: 4 погрешни схващания за екстровертите

Какво означава всичко това? Като цяло, социализирането се отразява добре и на двете групи хора. Тогава, ако общуването допринася за повече щастие, защо интровертите го избягват?

Според д-р Елън Хендриксен митът за депресираните и тревожни интроверти продължава да упорства сред обществото заради тенденцията на тази група хора да се уединяват, за да могат да презаредят батериите си. Понякога интровертите прекаляват с изолацията, а без значение какъв е личностният ви тип това може да доведе до депресия и тревожност.

За интровертите почивката от останалите хора по-скоро означава почивка от стимулацията, която идва със социализирането.

Това не е задължително. Интровертите имат нужда от повече време, за да презаредят, но това не означава, че предпочитат самотата като решение на проблема си. Свръхстимулацията е изморителна за тези индивиди, но това не означава, че те не биха прекарали времето си с партньора си или близък приятел, докато релаксират.

Например даден интроверт може да мрази партита, но не защото има много хора. Причината е, че има твърде много от всичко – силна музика, танци, светлини и непознати. Вместо шумното парти интровертите може да предпочетат вечеря с близките си, където ще могат да говорят с часове с най-близките си приятели и роднини. Отново не става въпрос за хората, а за стимулацията.

Така че следващия път, когато чуете някой да се определя като интроверт, не го поставяйте в една и съща категория с тези стереотипни схващания – бъдете търпеливи и проявете разбиране към него. Кой знае може да се изненадате колко общителен е всъщност.

*William Pavot, Ed Diener, Frank Fujita (1990) Extraversion and happiness, Personality and Individual Differences, Volume 11, Issue 12, Pages 1299-1306, doi.org/10.1016/0191-8869(90)90157-M.

**Rosellini, A. J., & Brown, T. A. (2011). The NEO Five-Factor Inventory: latent structure and relationships with dimensions of anxiety and depressive disorders in a large clinical sample. Assessment, 18(1), 27–38. doi:10.1177/1073191110382848

***Fleeson, W., Malanos, A. B., & Achille, N. M. (2002). An intraindividual process approach to the relationship between extraversion and positive affect: Is acting extraverted as "good" as being extraverted? Journal of Personality and Social Psychology, 83(6), 1409-1422. dx.doi.org/10.1037/0022-3514.83.6.1409