„Защо си толкова тих, защо не говориш” или какво е да си интроверт в свят на екстроверти

Много често се сблъскваме с факта, че хората са различни – едни са отворени към света, други са съсредоточени предимно върху себе си. Да, повечето от нас предпочитат да общуват с хора, които са комуникативни и поддържат интензивни социални контакти, но това не означава, че тези, които са по-тихи и сдържани, не са уникални и интересни. Защо тогава интровертите са социална боксова круша? Отговорът е ясен – повечето от нас твърде често се възхищават на хората, способни да се слеят с тълпата, а не на индивидуалността.

„Защо хората трябва да са толкова зли?“

„През целия си живот се чувствам зле. Хората постоянно питат: „Защо си толкова тих? Защо не общуваш с другите? Защо прекарваш толкова време сам?“, споделя Дерек пред терапевтичната група, която посещава всяка седмица. „Приятелите ми казваха, че съм скучен. Родителите ми ме наричаха немотивиран. Чувал съм всякакви непривлекателни прилагателни по мой адрес.“

Дерек не е сам. Интровертите често биват съдени и карани да се срамуват, че избягват светлината на прожекторите. Изборът на малки събирания или спокойна вечер вкъщи пред шумно парти не трябва да кара никого да се чувства различен. И все пак точно така се чувстват интровертите.

„Да бъдеш интроверт в свят на екстроверти е несправедливо. Защо хората трябва да са толкова зли?“, споделя Дерек.

Интроверти и екстроверти

За съжаление, общоприетото мислене за интровертите и екстровертите е прекалено опростено. Интровертите предпочитат да прекарват повече време сами, намират удоволствие в тихата саморефлексия и са слабо ангажирани в социалните връзки. Екстровертите презират времето, прекарано в самота, избягват саморефлексията и постоянно търсят социални контакти за разсейване и презареждане.

Истината е, че много от нас проявяват качества и на двете личностни черти. Има моменти, в които се чувстваме общителни и се наслаждаваме на социалния контакт, докато в други ситуации избираме да се усамотим и се наслаждаваме на самотата. В един перфектен свят бихме отхвърлили негативните преценки и бихме приели, че всички хора са уникални и изразяват себе си по различен начин.

>>> Да, с годините ставаме все по-интровертни

Защо интровертите са постоянно нападани?

Често екстровертите притежават социална власт и жадуват за утвърждаване и внимание. За тях интровертите са странни – те имат толкова контрастиращи ценности. Например интровертът не търси внимание, не жадува за социално утвърждаване и му е приятно да бъде сам – качества, които екстровертите намират за объркващи.

И така, на какво се дължи желанието за постоянни нападки срещу интровертите? Ето някои възможности. Хората могат да се почувстват:

• застрашени от мълчанието на интровертите;
• несигурни в собствената си интелигентност;
• отхвърлени или игнорирани;
• силни, знаейки, че интровертът няма да отвърне на удара;
• тревожни и неспокойни, когато не са забелязани.

Принудата върху интровертите да променят поведението си винаги има обратен ефект. Всъщност натискът успява само да предизвика повишена социална тревожност.

>>> Какво е да си интроверт, който живее със социална тревожност

Силата на интровертите

Статията „Изненадващите предимства на това да бъдеш интроверт“ очертава някои много положителни качества, които притежават хората, вглъбени върху вътрешния си свят. Интровертите са склонни да бъдат:

• добри слушатели;
• по-внимателни към думите, които изричат;
• отлични наблюдатели;
• добри приятели;
• любящи романтични партньори;
• състрадателни лидери.

„Горд съм, че съм интроверт“

Докато Дерек споделя чувствата си със своята терапевтична група относно факта, че е интроверт, други участници също разкриват емоциите си. Нарушавайки мълчанието си, те се чувстват по-малко изолирани и създават лечебна връзка. Терапията помага на участниците в групата да приемат положителните си качества и отхвърлят идеята, че има универсален стандарт за социално взаимодействие.