Да, с годините ставаме все по-интровертни

С годините се променяме и това е нормално. Всъщност за повечето от нас би било странно обратното, да оставаме вечни тийнейджъри, засегнати от синдрома на Питър Пан, или с възгледите и мисленето си от 20-те си години. Житейските преживявания – и положителните, и отрицателните, опитът и знанията, които натрупваме, променят и оформят нашата личност.

И въпреки че транформациите, които претърпяваме, зависят от много фактори, като индивидуалност, среда, професионално развитие, можем да открием много общи промени, настъпващи в живота ни. Такава например е тенденцията към интроверсия с течение на годините. Тя обяснява защо се чувстваме все по-комфортно у дома, наслаждавайки се на хубав филм, слушайки музика или разговаряйки с доверени приятели, отколкото да купонясваме навън. Тя дава и отговор на въпроса защо с годините придаваме все по-голямо значение на самотата и тишината.

Вътрешно съзряване

В психологията промените, които настъпват в живота ни с годините, са известни като „вътрешно съзряване“. С годините ставаме по-балансирани, по-емоционално стабилни и по-осъзнати. Освен това сме по-спокойни, по-независими, по-уверени и нямаме голяма нужда от одобрението на другите, за да се почувстваме щастливи и пълноценни.

Ето защо с течение на времето социалният ни живот става по-спокоен и започваме да се чувстваме по-комфортно в своето уюта на дома си, радвайки се на тихо ежедневие със стойностни за нас хора.

Интересното е, че това явление се наблюдава и при екстравертни хора, не само при интроверти.

Да си по-интровертен е добре

От еволюционна гледна точка тенденцията към интроверсия е напълно логична и положителна. Когато сме млади, екстраверсията ни помага да установим важни социални и емоционални връзки и дори да намерим партньор в живота.

По-късно, когато вече имаме този кръг от близки приятели и партньор, създаването на все повече и повече нови познанства става по-малко важно за нас и ние се посвещаваме на укрепването на връзките, които вече сме изградили.

И ако в първата част от живота целта ни е била да се срещнем със света и да опитаме всичко, което ни предложи, то във втората част за нас е по-важно да подхранваме установените връзки и да съхраним постигнатото.

Относителното уединение и спокойствие на тази втора житейска фаза ни позволява да бъдем сами със себе си и да открием човека, който сме станали. Докато в юношеството и младостта се опитваме да открием кои сме, като се отваряме за света и изследваме различни роли, в зряла възраст сме много по-уверени, постигнали сме известна сигурност, а това ни дава възможност да обърнем погледа към себе си.

От друга страна, в зряла възраст разбираме, че се нуждаем от почивка не само от работата, но и от социалния живот, защото постоянните ангажименти ни изчерпват. Всъщност проучване, проведено в Университета в Хелзинки, доказва, че социализацията изчерпва. Изследователите отбелязват, че срещата с много хора причинява изтощение приблизително три часа по-късно.

Склонността към интровертност в зрелостта може да бъде обяснена и с факта, че ценим много повече времето си, което е причина по-внимателно да избираме приятелите си. Това означава, че предпочитаме да култивираме отношенията с хора, с които имаме общи ценности, които ни вдъхновяват и ни помагат да растем.

Разбира се, всичко това не означава, че със зрелостта ставаме отшелници и нямаме нужда от социален контакт, означава само, че интересите ни се променят и начинът ни на общуване също.