Да, с годините ставаме все по-интровертни

С годините се променяме и това е нормално. Всъщност за повечето от нас би било странно обратното, да оставаме вечни тийнейджъри, засегнати от синдрома на Питър Пан, или с възгледите и мисленето от 20-те си години. Житейските преживявания – и положителните, и отрицателните, опитът и знанията, които натрупваме, постепенно променят и оформят нашата личност.

И въпреки че трансформациите, които претърпяваме, зависят от множество фактори, като индивидуалност, среда, професионално развитие, можем да открием много общи промени, настъпващи в живота ни. Такава например е тенденцията към интроверсия с течение на годините. Тя обяснява защо се чувстваме все по-комфортно у дома, наслаждавайки се на хубав филм, слушайки музика или разговаряйки с доверени приятели, отколкото да купонясваме навън. Освен това дава и отговор на въпроса защо с годините придаваме все по-голямо значение на самотата и тишината.

Вътрешно съзряване

В психологията промените, които настъпват в живота ни с годините, се описват като процес на личностно и емоционално съзряване. С годините ставаме по-балансирани, по-емоционално стабилни и по-осъзнати. Освен това сме по-спокойни, по-независими, по-уверени и не изпитваме нужда от одобрението на другите, за да се чувстваме щастливи и пълноценни.

Ето защо с течение на времето социалният ни живот става по-спокоен и започваме да се чувстваме по-комфортно в уюта на дома си, радвайки се на тихо ежедневие със стойностни за нас хора.

Любопитното е, че това явление се наблюдава дори при екстраверти, не само при интроверти.

Да си по-интровертен е добре

От еволюционна гледна точка тенденцията към интроверсия е напълно логична и положителна. Когато сме млади, екстраверсията ни помага да установим важни социални и емоционални връзки и дори да намерим партньор в живота. По-късно, когато вече сме постигнали това, нуждата от нови познанства намалява и насочваме енергията си към укрепване на отношенията, които вече имаме.

И ако в първата част от живота целта ни е била да се срещнем със света и да опитаме всичко, което ни предлага, то във втората част за нас е по-важно да подхранваме съществуващите връзки и да съхраняваме постигнатото.

Относителното уединение и спокойствие на тази втора житейска фаза ни позволява да бъдем сами със себе си и да открием човека, в когото сме се превърнали. Докато в юношеството и младостта се опитваме да открием кои сме, като се отваряме за света и изследваме различни роли, в зряла възраст сме много по-уверени, постигнали сме известна сигурност, а това ни дава възможност да обърнем погледа към себе си.

От друга страна, в зряла възраст разбираме, че се нуждаем от почивка не само от работата, но и от социалния живот, защото постоянните ангажименти ни изчерпват. Всъщност проучване, проведено в Университета в Хелзинки, доказва, че социализацията действително води до умора. Изследователите отбелязват, че срещата с много хора предизвиква изтощение приблизително три часа по-късно.

Склонността към интровертност в зрелостта се обяснява и с това, че ценим много повече времето си, което е причина да подбираме приятелите си по-внимателно. Това означава, че предпочитаме да култивираме отношенията си с хора, с които имаме общи ценности, които ни вдъхновяват и ни помагат да растем.

Разбира се, това не означава, че със зрелостта ставаме отшелници и нямаме нужда от социален контакт. Означава единствено, че интересите ни се променят и начинът ни на общуване също.