Причини за агресията на децата към животните и как да се справим с нея

Още през 70-те години на миналия век учени предупреждават, че жестокостта, проявена от деца към животни, е тревожен знак за склонност към извършване на престъпни деяния и насилие в зряла възраст. Почти всички тежки престъпления са дело на хора, които в детството си са тормозили животни.

Албърт ДеСалво, известен като Бостънския удушвач, убил 13 жени, е забивал стрели в уловени от него кучета и котки.

Масовата стрелба в гимназия „Columbine“, която доведе до смъртта на 13 души, е дело на Ерик Харис и Дилън Клеболд. Те също са измъчвали животни за забавление.

Много малки деца проявяват различни форми на агресия към животни. Майката на 3-годишния Кристофър например влиза в дневната и се натъква на малкия си син, който люлее домашното им коте за опашката.

Детегледачката на 5-годишния Джон неведнъж става свидетел как той надува шумна свирка в ухото на кучето им, смеейки се на страха, който изпитва четириногият домашен любимец.

Баткото на 10-годишния Лиам го вижда как пали запалка близо до крачетата на морското им свинче.

Много родители се тревожат, че техните деца упражняват насилие над животните – било то откъсване краката на обикновена буболечка или сядане върху гърба на домашното кученце. Всеки от тях живее със страшния въпрос: „Какво кара едно дете да постъпва по този начин?“

Кога подобни постъпки са наистина повод за тревога? Къде е тънката и опасна граница между неподправеното любопитство и желание за експериментиране и зловещия копнеж да се причинява болка, превърнала Джефри Дамър в жесток сериен убиец?

Причини за агресия към животните

Най-често децата, които измъчват животни, са свидетел на агресия или самите те са били жертви на такава. 30% от децата, израснали в среда на домашно насилие, са жестоки към домашния си любимец. Връзката между тормоза, упражняван върху животни, и този върху хора, но на по-късен етап, е доказвана многократно от учените. Двете форми на поведение са толкова обвързани, че много организации в САЩ вече обединяват усилията на социални работници и органи за защита на животните така, че всеки сигнал за насилие върху животното да бъде предаван на съответния експерт като предупреждение за възможни прояви на агресия срещу околните.

Мотиви, свързани с развитието, при упражняване на тормоз над животни през детските и юношеските години:

• любопитство или желание за експериментиране (когато животното пострадва или умира, докато бива разглеждано от детето – обикновено в крехка възраст или когато е със забавено развитие);
• натиск, оказван от връстниците и средата (когато приятелите изискват от детето да измъчва животното, за да го приемат в групата);
• компенсаторен механизъм, когато детето скучае или е в депресия;
• сексуално удовлетворение (например содомия);
• принуждаване да упражнява насилие (обикновено от страна на човек с повече власт);
• силна привързаност към животното (когато например детето го убива, за да не бъде измъчвано от друг);
• фобии от животни, които карат детето да ги атакува от страх, без да са му дали повод);
• идентифициране на животното с насилника (в случаите, когато детето опитва да заяви властта си, като принася в жертва по-беззащитен обект);
• посттравматична игра (пресъздаване на минали насилствени епизоди от живота му, в които обаче жертвата е животното);
• подражание (копиране поведението на родител или друг авторитетен възрастен, който се отнася жестоко с животни);
• използване на животното, за да се самонарани;
• подготовка за упражняване на насилие върху хора, своеобразна „репетиция“;
• средство за умишлено нанасяне на емоционална травма (когато например малкият насилник наранява домашния любимец на невръстното си братче или сестриче, за да го накара да се страхува от него).

Жестокост над животни: видове насилници

Няма официално диференцирани групи на деца, които измъчват животни. Все пак експертите разграничават няколко категории, с помощта на които всеки от нас би могъл да се ориентира доколко детското поведение е притеснително и дали изисква професионална намеса.

Не бива да се забравя, че въпреки общите насоки по-долу, всеки случай е строго индивидуален и това налага също толкова индивидуален подход.

Експериментаторът (деца на възраст 1-6 години или такива със забавено развитие)

Тук попадат децата в предучилищна възраст, които все още не са достигнали нужната когнитивна зрялост, за да осъзнаят, че животните имат чувства и не бива да се отнасят с тях като с играчки. Възможно е това да е първият домашен любимец на детето или пък то да не умее/ да не знае как да се грижи добре за животно.

Как да постъпим?

До известна степен значение имат възрастта и фазата на съзряване и развитие, в която се намира детето. Първата крачка е да му се обясни, че не е правилно да удря или да се отнася лошо с животното, както не е правилно да се държи така и с връстниците си.

При малките деца ключова роля има възпитанието от страна на родители, възпитатели и учители, което да акцентира върху хуманно и позитивно отношение към животните.

Насилникът, който крещи „Имам нужда от помощ“ (възраст 6/7 – 12 години)

Детето обикновено осъзнава и разбира, че нараняването на животни не е добра постъпка. Поведението му не се дължи на липса на образованост, а по-скоро е симптом за по-сериозен психологически проблем. Все повече изследвания свързват агресията срещу животните с различните форми на насилие в дома, включително физическо или сексуално над самото дете.

Как да постъпим?

Потърсете професионална помощ. Въпреки че в повечето случаи родителите са способни да се справят с „кривванията“ в поведението на детето, в конкретния случай не биха могли. Не е „нормално“ на тази възраст то да наранява и измъчва животно напълно съзнателно.

Агресорът, който следва поведението на групата (възраст 12+)

Тийнейджърите, които измъчват животни, почти винаги имат антисоциална форма на поведение – злоупотреба с вещества, членство в престъпна група и т.н. Понякога насилието над животно е резултат от натиска, оказван от останалите й членове, или доказателство за желанието да бъде част от нея.
В някои случаи обаче жестокостта е средство за справяне със скуката или опит да се упражни загубен контрол.

Как да постъпим?

Незабавно потърсете професионална помощ. Още по-полезно би било да потърсите подкрепа и от приятели, членове на семейството, дори учители.

Насилието над животни – основни изводи

Не всеки акт на насилие срещу животно означава, че детето ще се превърне в жесток убиец. Неподправеното любопитство и непремереният ентусиазъм на по-малките деца могат да наранят домашния любимец, но тогава можем да си позволим да запазим спокойствие и да продължим да обясняваме колко важно е то да се отнася добре с животните.

Насилствено затвореното на тясно животно, упражняването на насилие след разправия с родител или удоволствието от болката, която то изпитва, обаче са сериозни сигнали, че детето има проблем и е нужна бърза намеса от специалист. Особено в случаите, когато напълно осъзнава последствията от постъпките си, но не се променя.