Симптоми на депресия при мъжете

от 15 март 2019г., обновено на 29 яну 2021г.

Като клинично заболяване за първи път депресията е квалифицирана в началото на 20-и век. Дотогава тя е наричана меланхолия – в някои случаи лека, а в други – тежка. Терминът "депресия" идва от латинската дума "depressio", която означава потискане - буквално на всички желания и нужди. Според статистиката всеки втори човек в света може да страда от депресия в даден момент от живота си.

Депресията е заболяване, включващо не само ума или мозъка, но и цялото тяло, защото отразява начина, по който човек функционира – хранене, сън, социален живот, и по който се чувства. Депресията не е нормално (или преходно) състояние на ума. Тя не е знак за слабохарактерност, не е състояние, от което можем да излезем, ако "се вземем в ръце". Напълно погрешно е схващането, че тя "ще мине", "когато се успокоим" и "стъпим здраво на земята". Депресията надхвърля нормалното страдание и дистреса. Симптомите й могат да продължат месеци и дори години, без да бъдат разпознати и съответно – състоянието да остане без адекватно лечение.

В общество, което очаква мъжете да крият чувствата си и да бъдат "силни", може да е трудно да се открие и диагностицира депресия. Много хора смятат, че хроничната тъга и депресия засягат само жените. В обществото битува мнението, че депресията е признак на слабост и много хора погрешно свързват слабостта с женския пол. Точно по тази причина депресията при мъжете е често срещана, но се диагностицира трудно.

Дори и днес, с всичко, което знаем за психологията и психичното здраве, хората с депресия все още са заклеймявани от обществото. Следователно, те търсят начини да скрият или отрекат тъгата си. Това може да е и една от причините, поради които мъжете се разболяват по-често от жените, рискът от самоубийство е по-висок, а продължителност на живота – по-ниска.

Тези предположения и стереотипи означават, че депресията се проявява по различни начини у мъжете, поради което е трудно да се открие и диагностицира. Често пациентите дори не осъзнават, че са депресирани.

Ето кои са най-честите симптоми на депресия при мъжете:

Отрицателен образ за себе си

Мъжете, страдащи от депресия, са склонни да бъдат твърде самокритични, плахи, несигурни и съмняващи се в способностите и качествата си, поради което лесно се провалят във важни ситуации. Това засилва чувството им за неадекватност и вина, срива напълно самочувствието им и ги кара да се чувстват разочаровани и безполезни.

От друга страна, те считат себе си за по-автономни от жените. Нуждаят се от независимост, самоувереност и вяра в собствената си ценност (Hankin, 2010; Liu and Alloy, 2010). Когато са депресирани обаче, тези стандарти и изисквания са разколебани. Въпреки че искат да бъдат и да действат по определен начин, те се чувстват неспособни да постигнат това и в крайна сметка се провалят. В резултат се засилват чувството за вина и самокритичност.

Чувство на празнота и необичайно поведение

Мъжете с депресия страдат от чувство на празнота, което означава, че живеят с постоянното чувство, че нещо им липсва. То, от своя страна, е придружено от дълбоко чувство на загуба, което те се опитват да скрият от всички останали.

Мъжете с депресия са емоционално нестабилни и това неизбежно се отразява на поведението им. За съжаление, усещането, че не успяват да държат ситуацията под контрол, ги кара да се чувстват още по-безпомощни. Това е порочен кръг.

Някои симптоми на депресия, като апатия, ниско самочувствие и тъга, са напълно независими от пола.

Повишена социална, сексуална или трудова дейност

Друг важен симптом на депресия при мъжете е склонността им да бягат от действителността. Знаци за това са работохолизма, честите купони, поддържане на повърхностни отношения и случайни връзки. Заетото всекидневие ги предпазва от сблъсък с истинските им проблеми и съсредоточаване върху мислите им.

Според психологически изследвания тази склонност за бягство от реалността чрез натоварен график и активен социален живот има две цели:

Когнитивна - за да се избегне дългият списък от притеснения и тревоги.

Емоционална – за да се намали чувството за празнота, което причинява депресията.

"Скръбта е създадена за човека, не за зверовете; но ако хората твърде много насърчават меланхолията, те не стават по-добри от зверовете." - Мигел де Сервантес

Саморазрушително поведение и самоубийство

Като цяло, мъжете с тежка депресия са с по-висок риск от самоунищожително поведение и самоубийство.

Най-често срещаните начини, по които депресираните мъже се опитват да наранят себе си, са чрез алкохол, наркотици или високорисков секс. Мъжете се придържат към това поведение, защото са ядосани на себе си. Проблемът е, че тези чувства могат да станат толкова крайни, че да доведат до самоубийство.

Негативен език

Рядко виждаме мъжете да плачат или да изразяват тъга. Техните симптоми са по-малко директни от тези на жените. Един от начините, по който те изразяват тези чувства, е като говорят по песимистичен начин за себе си и за света.

Използването на негативен език, когато говорят за настроението си, е друг възможен индикатор за депресия при мъжете. Въпреки че рядко споделят директно как се чувстват, силен знак за състоянието им е скептичното им отношение към всичко (или почти всичко). Мъжете, които са депресирани, често говорят за това как нещата продължават да се влошават и че в бъдеще ги очакват само лоши неща.

Апатия, отчаяние и песимистичен поглед към бъдещето

Друг признак на депресия при мъжете е загубата на интерес към дейности или събития, които те са обичали. С течение на времето те ще стават все по-апатични към всякакъв вид дейност, която не е задължителна, и следват рутина, която ги предпазва от реалността. Често спят повече от обикновено, гледат телевизия с часове наред или правят нещо друго, което им помага да избягват емоциите, които изпитват. Знак за депресия е също и пренебрегването на външния вид – спират да се бръснат, не обръщат внимание на облеклото или прическата си.

Често срещан признак на депресия при силния пол е песимизмът и липсата на вяра в по-доброто бъдеще. Те се тревожат непрекъснато за липсата на възможности за лично развитие или очаквания, които не съответстват на техните цели и задачи. Всичко това се случва, защото нямат лични ресурси, които да им помогнат да се справят с проблемите и чувствата си. Въпреки това, много психолози смятат, че песимистичните мисли са комбинация от постоянна тревога и нетърпимост към несигурността.

И накрая, важно е да подчертаем, че най-голямото предизвикателство за мъжете, страдащи от депресия, е осъзнаването и признаването на проблема. Съветът към близките им е да се опитат да ги насърчат да признаят, че имат някакъв проблем, без да го определят като депресия. Това ще ги насърчи да потърсят професионална помощ.