Хистрионно личностно разстройство – същност, симптоми и лечение

Ако основна движеща сила в живота на даден човек е да бъде забелязан и оценен от околните, а обратното му се отразява негативно, то е възможно той да страда от хистрионно личностно разстройство (ХЛР). Не става въпрос за съзнателна тактика, с която опитва да манипулира хората, а по-скоро за напълно естествено поведение. Той може дори да не усеща, че така вреди на социалния си живот.

Признаците на хистрионно личностно разстройство могат да бъдат най-разнообразни и да се проявяват с различна сила.

Какво представлява хистрионното личностно разстройство?

Един от десет души страда от хистрионно разстройство на личността. То попада в група Б според международната класификация на болестите, където са включени и граничните, антисоциалните и нарцистичните личностни разстройства.

Към група Б спадат всички състояния, които се характеризират с трудности при регулиране на емоциите, импулсивно и непредвидимо поведение. Думата „хистрионен“ („histrionic“) означава „драматичен, „театрален“.

Постоянният стремеж към привличане на чуждото внимание и крайната емоционалност са основни характеристики на човека с ХЛР. Освен това той е склонен да се държи твърде драматично, дори когато не го осъзнава. За него е предизвикателство да контролира импулсите и емоциите си, което често води до напрежение в отношенията с другите. Поради тази причина психолозите смятат, че хистрионното личностно разстройство (ХЛР) е пряко свързано и с депресията, тревожността и психосоматичното разстройство (наричано преди хипохондрия).

Диагностициране на хистрионно личностно разстройство

Повечето личностни разстройства се диагностицират в късна юношеска възраст или годините непосредствено след това. Когато са официално признати и включени в класификацията на болестите, те трябва да бъдат потвърдени от специалист.

Критериите за поставяне на диагноза за което и да е личностно разстройство се основават на Диагностичния и статистически наръчник за психичните разстройства (DSM-5).

Преди да даде оценка за състоянието на пациента, специалистът разговаря с него и събира информация за медицинската му история и личния му живот, както и за неговите тревоги и затруднения. Той анализира мислите, емоциите и поведението му и следи за поведенчески модел, който би му помогнал да постави диагноза въз основа на критериите, заложени в DSM-5 наръчника.

Поведението трябва да е повторяемо в различни ситуации и да започва още в ранна юношеска възраст. Това е причината, поради която деца и тийнейджъри на 13-14 години рядко биват диагностицирани с личностно разстройство.

ХЛР се среща по-често при жени над 18 години и засяга 2%-3% от световното население.

Както е при повечето личностни разстройства, симптомите на ХЛР отшумяват с напредването на възрастта. Голяма част от хората вече не страдат от най-тежките му симптоми, когато достигнат 40 - 50 години.

Симптоми на хистрионно личностно разстройство

ХЛР не е въпрос на личен избор. В действителност повечето хора, които страдат от него, дори не осъзнават, че имат проблем и той се отразява на отношенията им с останалите.

Причините за отключване на хистрионно личностно разстройство могат да бъдат различни:

• Генетична предразположеност;
• Преживявания и взаимоотношения в детството;
• Травма;
• Културни фактори и фактори, свързани със заобикалящата среда.

В някои случаи социалното учене също играе важна роля. Ако детето например наблюдава и след това имитира поведението на възрастен от своето обкръжение.

Това обаче са само хипотези, тъй като учените все още не са установили конкретна причина за появата на ХЛР.

Всеки човек може да притежава някоя от характеристиките на ХЛР и да я проявява в определени ситуации – по време на парти с приятели например. Затова, преди да се постави диагноза, експертът се опитва да открие повече от един симптом, за да бъде сигурен в оценката си.

Важно е да уточним, че наличието на някоя от чертите на това личностно разстройство, не означава непременно, че притежателят й страда от него. Ако е така, той ще я проявява постоянно и тя ще е част от обичайното му поведение, което от своя страна ще му създава проблеми в личен план.

Симптоми на хистрионно личностно разстройство

Специалистите по психично здраве се връщат назад в историята на пациента, за да установят дали има минимум пет от изброените по-долу осем симптома и едва тогава поставят диагноза.

Търсене на чуждото внимание

Човекът с ХЛР изпитва постоянна нужда да се държи така, че да привлече чуждото внимание. Ако не успее, се чувства потиснат и разочарован.

Начините да събуди интереса на околните са най-различни. Някои от тях са:

• Да се облича провокативно или ексцентрично;
• Да съчинява или преувеличава лични преживявания и истории;
• Да преувеличава или да си измисля симптоми на заболяване;
• Да отправя комплименти и да се държи твърде мило спрямо хора, с които се е запознал наскоро;
• Да предизвиква леки инциденти, които да накарат околните да го „спасят“;
• Да се съревновава с другите или да се опита да изпъкне по време на разговора.

Още веднъж подчертаваме, че тези негови действия не са умишлени и манипулативни. В повечето случаи са напълно несъзнателни и се предприемат от години, защото му носят усещане за комфорт. Всеки път, когато тактиката, макар и неумишлена, проработи и той получи търсеното внимание, пациентът се чувства приет и това го прави щастлив.

Основният мотив зад всяка негова постъпка е стремежът към привличане на внимание. Затова и някои поведенчески модели попадат извън социалните норми или просто изглеждат неадекватни в очите на другите.

Съблазняващо поведение

Човекът с хистрионно личностно разстройство често се облича и държи провокативно и обича да флиртува, дори в ситуации, в които това може да е неуместно, като например на работното място.

Отново да напомним, че неговата цел не е да създаде интимно приятелство с някого, а да привлече внимание.

Повърхностни емоции, които бързо се променят

ХЛР е свързано не само с емоционална нестабилност, но и с промяна в интересите. Те настъпват много бързо и преминават от една крайност в друга. Често околните възприемат тази изменчивост в характера като неподходяща. Понякога тя се разбира погрешно и като форма на лицемерие.

Честите промени в настроението и интересите неминуемо водят и до чести промени в начина на живот. Човекът с ХЛР може в един момент да е ентусиазиран по отношение на проект или нова връзка, а в следващия да стане апатичен. Той често сменя работата си, хобитата и романтичните партньори и избягва дългосрочните отношения, защото го лишават от нови емоции и вълнения.

Фокус върху външния вид

С цел да привлича постоянно чуждото внимание страдащият от ХЛР се фокусира върху начина, по който изглежда и обича да променя своята визия.

Това се изразява в:

• Честа смяна цвета на косата или прическата;
• Избор на дрехи и обувки в крещящи цветове;
• Слабост към цветни или ексцентрични аксесоари;
• Критика към собствения външен вид с цел да получи комплимент.

Неясно формулирана, но помпозна реч

Човекът с ХЛР обича да говори много. За съжаление, той по-скоро се стреми към атрактивен изказ, без да се старае да внася стойност в думите си. Той предпочита високопарните думи, но не и да навлиза в детайли и да пояснява какво има предвид.

Ако събеседникът му го опонира, има вероятност да не успее да обоснове своята позиция и да се подразни. Може също така да изкаже мнение, без да изтъкне доводите, с които да го защити.

Например, в негов стил би било да заяви, че обожава даден актьор и смята, че той е най-добрият. Когато обаче отсрещната страна попита защо го харесва толкова много, се чувства объркан и не може да отговори. Подобни разговори внушават на събеседниците му, че е повърхностен или предизвикват спорове и дори срив в отношенията.

Склонност към драматизиране

Човекът с хистрионно личностно разстройство е склонен да преувеличава и драматизира. Това го прави импулсивен и твърде експресивен за околните.

Примери:

• Твърде емоционално и еуфорично поведение при среща с човек, който вижда всеки ден;
• Целувки и прегръдки с хора, които не познава достатъчно добре;
• Преувеличаване на физическо състояние („Ще припадна, много ми е горещо“).

Първоначално за обкръжението му подобни действия може да се сторят вълнуващи, но твърде бързо стават досадни и неприемливи. Накрая част от хората могат да се отдръпнат.

Податлив на чуждо влияние

Обикновено човекът с ХЛР е прекалено доверчив и лесно променя мнението си. Той може да вземе изключително важни за неговия живот решения, следвайки последните тенденции или доверявайки се на философията на някой друг. Дори когато не я разбира.

Несъзнателният стремеж да следва чужд път често му създава проблеми в общуването.

Смята околните за по-близки, отколкото са

Човекът с хистрионно личностно разстройство вярват, че е по-близък с останалите, отколкото всъщност е, и затова често се държи с тях твърде свободно, изразява показно своите чувства към тях, дори в случаите, когато отсрещната страна не е дала разрешение и не е показала, че й е приятно.

Подобно фамилиарно поведение отново е напълно естествено и няма за цел да злепостави или нарани другите. То обаче се възприема като неискрено и кара другите да се отдръпнат.

Страдащият от ХЛР не се преструва, че харесва останалите. Напълно възможно е да харесва хората, с които се запознава и да изпитва потребност да ги накара и те да го харесват. Разминаването между външната проява и желанието, от което е продиктувана тя, създава сериозни затруднения при изграждането на емоционални връзки.

В много от случаите той се привързва прекалено бързо и лесно към друг човек, още преди да го е опознал. За съжаление, най-често ответната реакция е негативна и отношенията им завършват с раздяла. 

Какво се крие зад симптомите?

Макар че изглежда точно обратното, невинаги човекът с ХЛР изпитва удоволствие от търсенето на внимание. Поведението му може да прикрива други силни емоции като гняв, фрустрация, депресия и тревожност.

Той изпитва разочарование, когато не успее да се впише или не бъде приет толкова бързо, колкото очаква.

Често изпада в конфликт с околните, заради разминаванията в очакванията и реакциите.Тъй като обаче не осъзнава, че има проблем, е склонен да обвинява отсрещната страна за настъпилите противоречия. Ако потърси помощ навреме, може да се научи как да контролира емоциите си и да избегне голяма част от съпътстващите ги усложнения.

Лечение на хистрионно личностно разстройство

Първата стъпка е страдащият да приеме, че има проблем и той се корени в неговото поведение. Това може би е най-трудната част от пътя. Най-вероятно ще се наложи да потърси професионална помощ.

Психотерапията е най-ефективният инструмент, като нейните основни цели са:

• Намаляване на емоционалния дистрес;
• Развиване на умения за справяне и общуване;
• Повишаване на самооценката;
• Осъзнаване на собствената роля в стресови ситуации;
• Осъзнаване на собствените емоции и действия.

Психотерапевтичните стилове, които могат да помогнат на пациент с ХЛР са следните:

• Психодинамичен подход;
• Когнитивно-поведенческа терапия;
• Междуличностна терапия;
• Диалектическа поведенческа терапия;
• Групова и семейна терапия.