Експлозивният гняв може да е признак за нещо сериозно

Ако често имате епизоди на експлозивен гняв, то вероятно не става дума само за лош характер. Честите гневни изблици трябва да бъдат лекувани.

Всички ние губим самообладание поне веднъж в живота си. Знаете чувството. Гневът превзема вашите мисли, вашата реч и вашите действия. Чувствате се извън контрол. Знаете ли, че има физиологична причина да се чувствате така? В моменти на експлозивен гняв всъщност имате временна загуба на съзнание. Умът ви се фиксира за атака. Чувствате огромно желание да нанесете някаква вреда.

По време на гневен изблик умът ви се изключва, а звярът във вас се събужда. Това е дивата страна, от която хората никога не са се отказали напълно. Мнозина успяват да овладяват тези инстинкти, които излизат на показ само в най-екстремни условия. Други "превъртат" напълно, когато някой не е съгласен с тях.

Ако избухвате често, това част от характера ви ли е? Може би някои хора просто изпитват затруднение да контролират гнева си? Всички знаем, че има хора, които са по-емоционални от другите. Но до каква степен това поведение е нормално? В кой момент то се превръща в симптом на някакво разстройство?

Експлозивен гняв

Гневът идва от два основни източника. Единият е страхът под всякаква форма (обикновен страх, безпокойство, тревога и паника, наред с други), другият е неудовлетвореност. Може би не се чувствате комфортно със себе си, не постигате целите си или нещата не се развиват така, както бихте желали.

Ако често сте ядосани, то вие може би се придържате към някои погрешни убеждения, които ви карат да интерпретирате реалността по плашещ и дистресиращ начин. Ето някои от тези убеждения:

• Лесно мога да бъда наранен от другите: Това ви кара да реагирате гневно на всеки лек признак на неодобрение или отхвърляне.
• Другите трябва да правят онова, което е най-добро за моето благополучие и нужди: когато те правят неща, които противоречат на това, което мислите, чувствате или желаете, вие ставате нетолерантни.
• Никакви пречки не бива да застават на пътя на онова, което искам: Ако срещнете някакъв вид пречка, вие "яхвате метлата".
• Другите трябва да четат мислите ми и да са наясно с моите чувства: ако те не ви разберат веднага или не вземат под внимание вашите емоции, вие го чувствате като атака.
• Не мога да призная, че се чувствам фрустриран, нито пък трябва да го правя: Само слабите хора го правят. Винаги трябва да съм силен, въпреки че това ме прави изключително тревожен.

Цикълът на яростта

Експлозивният гняв е резултат от натрупано безпокойство или страх. Ако не обърнете внимание на леките раздразнения, те започват да загниват и все повече зачестяват във времето. Всичко започва с лек дискомфорт. Той може да бъде към себе си, към някой друг или към света като цяло. Вие не отделяте време, за да анализирате гнева си, просто го оставяте да мине.

С течение на времето идентифицирате дискомфорта, но не го изразявате или не го управлявате. Може би си мислите, че времето ще го облекчи или просто трябва да продължите напред. Но нещата не се променят, така че започвате да се чувствате ядосани; да правите груби или саркастични коментари, или да живеете в отрицание.

Въпреки всичко това все пак не можете да обърнете особено внимание на неудобната ситуация. Опитвате се да я игнорирате или да се дистанцирате. Това обаче не работи. В момента, в който нещо ви задейства, вие избухвате. Вие губите контрол над гнева си и това води до нов цикъл от конфликти и ярост.

Интермитентно експлозивно разстройство

Интермитентно експлозивно разстройство е психично състояние, характеризиращо се с чести прояви на експлозивен гняв. Хората с ИЕР притежават интензивни реакции, които са диспропорцинални на конкретните ситуации. От психиатрична гледна точка, то се класифицира като нарушение на импулсния контрол. Тази група включва клептомания, пристрастяване към хазарта и пиромания, наред с останалите.

Хората, които страдат от това разстройство, имат кратки изблици на гняв. По време на тези изблици те се чувстват облекчени и/или щастливи, но изпитват разкаяние няколко минути по-късно. Те обикновено чупят предмети или стават физически агресивни към другите. Самият задействащ фактор не е от особено значение. Тези хора обикновено имат високи нива на тревожност.

Ако се върнем към първоначалния въпрос, ако някой често избухва за тривиални неща и става агресивен, той очевидно има нужда от професионална помощ. Това не е въпрос на характер, а по-сериозен проблем, който трябва да бъде адресиран, за да не доведе до сериозни последствия.