10 различни типа личностни разстройства

Личностни разстройства се класифицират съгласно Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DMS - V) на Американската психиатрична асоциация като такива и имат ясно дефинирана симптоматика. Хората с разстройство на личността изпитват затруднения при справянето с нормалните нива на стрес и сформирането на връзки с роднините, приятелите и колегите. Често тези мъже и жени не намират удоволствие в посещаването на социални събития и може да не осъзнават, че със своето държание допринасят за собствените си проблеми. Въпреки че всяко едно личностно разстройство притежава специфични характеристики, този тип разстройства все пак имат и някои сходни признаци.

Личността представлява начин на мислене и модели на поведение, които разграничават един човек от друг. Личността на някого зависи от преживяванията, средата и наследените характеристики. По принцип тя остава сравнително стабилна във времето. Личностното разстройство от своя страна представлява начин на мислене и модели на поведение, които се различават значително от културните очаквания, причинява дистрес или проблеми в нормалното функциониране и е с голяма продължителност.

Според DSM - V съществуват 10 различни типа личностни разстройства. В същността си те представляват дългосрочни модели на поведение и вътрешни преживявания, които значително се различават от очакваното. Специфичното държание често се проявява в късното юношество или в ранната зряла възраст. Без подходящото лечение симптоматиката на разстройството може да се задълбочи и влоши.

Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - V) личностовите разстройства се разделят на три основни категории:

• Клъстер А: Странно или ексцентрично поведение
• Клъстер Б: Драматично, емоционално или хаотично поведение
• Клъстер В: Тревожно, плашливо поведение

>>> Как да разпознаете трите вида разстройства на личността

Личностните разстройства засягат поне два от следните аспекта:

• начина на мислене за себе си и другите;
• начина, по който реагираме емоционално;
• начина ни на общуване с други хора;
• начина, по който контролираме поведението си.

Преди да се постави диагноза, клиентът/пациентът трябва да изпитва значителни и трайни трудности в поне две от тези четири области. Освен това диагноза личностно разстройство обикновено не се поставя на децата, тъй като едно от изискванията е симптомите да са трайни и продължителни. Тези четири основни характеристики се комбинират по различни начини, за да формират десет специфични личностни разстройства, подробно описани в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - V).

За да бъде поставена диагноза личностно разстройство, страдащите трябва да покрият минималния брой критерии, установени за това състояние. Освен това, за да се отговори на диагностичните изисквания за разстройство, симптомите трябва да оказват значително негативно влияние върху нормалното функциониране и/или субективен дистрес. С други думи, симптомите са изтощителни за човека с разстройството и/или затрудняват успешното му функциониране в обществото.

Въпреки че личностовите разстройства се повлияват от различни видове лечение, предизвикателството обикновено се намира в признаването на проблема от страна на пациента.

"Мъжете и жените с един от 10-те типа разстройства често страдат от придружаващи състояния като зависимост, тревожност и депресия. Хората с личностно разстройство наистина страдат. И въпреки че тяхната ситуация може да се овладее или контролира чрез терапия, самото елиминиране на разстройството може в най-добрия случай да бъде много трудно и дори невъзможно начинание", споделя д-р Шона Нюман (Shawna Newman), психиатър в нюйоркската болница Ленокс Хил.

"Дори да имате умерен риск от развитие на личностно разстройство, в случай че някой ваш роднина има диагноза, то това не е даденост. Ако обаче при вас се наблюдават рискови фактори, е възможно да развиете личностно разстройство само в случай че не сте получили стабилност в ранните си години, имало e откъсване или дерайлиране в процесите на привързване", разяснява д-р Джон Олдъм (John M. Oldham), Емеритус професор в катедрата по психиатрия и поведенчески науки в Медицинския колеж Бейлор в Тексас.

Представяме ви 10-те разстройства на личността, посочени в последната версия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - V).

1. Гранично личностно разстройство

Това разстройство на личността се дефинира като модел на нестабилност в междуличностните отношения, представата за себе си, емоционалните реакции и наличието на подчертана импулсивност. Не само че тези хора нямат стабилно чувство за идентичност, те срещат трудности при създаването и поддържането на връзки с другите. Подходящ вариант за тях е диалектическата поведенческа терапия, която представлява когнитивно-поведенческа терапия, комбинираща индивидуалната терапия с класове за групово обучение. Целта на диалектическата поведенческа терапия е да помогне на индивидите с гранично личностно разстройство да усвоят нови умения и стратегии за справяне с емоциите си и редуциране на конфликтните моменти в ежедневието си.

Д-р Олдъм обяснява, че медикаментите могат да допринесат за успокояването на индивида, но не са толкова ефективни, колкото е психотерапията. Професорът по психиатрия добавя, че намирането на правилния специалист по психично здраве е от изключително значение и увеличава шанса от бързо подобряване на състоянието на клиента.

Според д-р Олдъм хората с гранично личностно разстройство силно се тревожат, че останалите не ги харесват. Страдащите понякога си представят как другите ги ненавиждат с такава яснота и яркост, че могат да започнат да спорят с някого, който дори не си е мислил за тях. Това превръща отношенията с останалите в изключително нестабилни, защото хората с гранично личностно разстройство се чувстват много несигурни. Тези личности имат склонността да бъдат враждебни и антисоциални, като е възможно да практикуват умишлено самонараняване като форма на емоционална регулация.

>>> Как да общуваме по-лесно с близък, страдащ от гранично личностно разстройство

2. Параноидно личностно разстройство

Индивидите с това разстройство проявяват недоверие към другите, което обикновено се забелязва още в ранна зряла възраст. Освен непрестанните подозрения към останалите, страдащите търсят скрити значения в безобидни коментари. Често хората с диагноза подозират, че другите ги мамят. Според DSM- V параноидното личностно разстройство се определя като модел на поведение, коренящ се в недоверие и подозрителност, така че мотивите на другите се тълкуват като злонамерени.

Хората с диагноза изпитват силно подозрение, без обаче да имат обективни доказателства за това. Те могат да намерят негативното значение дори в добронамерените или неутрални забележки на другите.

3. Шизоидно личностно разстройство

Според DSM - V това разстройство представлява модел на поведение, включващ дистанциране от междуличностните отношения и ограничен диапазон на емоционално изразяване. Страдащите обикновено създават впечатление на самотници и често избягват социалните дейности. Въпреки че групите за изграждане на социални умения са подходящ вариант за хората с тази диагноза, те рядко се решават да потърсят специализирана помощ.

4. Шизотипно личностно разстройство

Разстройството се характеризира с наличието на редица трудности при установяването и поддържането на междуличностни отношения, които са съпроводени от когнитивни и сетивни изкривявания, и ексцентрично поведение. Възможно е страдащият да е суеверен и да има магически убеждения, както и странни и необичайни идеи. И при това разстройство групите за изграждане на социални умения са подходящи и ефективни, но хората с диагноза често избират да не потърсят помощ за състоянието си.

Страдащите от шизотипно личностно разстройство обикновено имат странни убеждения, които оказват влияние върху тяхното поведение, като например силна вяра в това, че притежават способности на телепати или ясновидци. Индивидите са склонни да изпитват и интензивна социална тревожност, когато комуникират с хора извън кръга им от познати.

5. Антисоциално личностно разстройство

В същността на това разстройство стоят незачитането и нарушаването на правата на другите. Индивидите с диагноза често не успяват да се придържат към общоприетите социални норми, което обикновено води до повтарящи се арести и престъпно поведение. Някои от страдащите дори излежават присъди в затвора. Д-р Олдъм споменава, че мъжете, проявяващи антисоциално поведение, имат склонност да нарушават закона, да пренебрегват правилата за държание и да бъдат манипулативни и безразсъдни. Професорът по психиатрия добавя, че тези хора не изпитват угризения за действията си и не зачитат социалните норми. Според д-р Олдъм този тип личностно разстройство се лекува много трудно, затова е препоръчително терапевтичният процес да започне колкото се може по-рано.

6. Хистрионно личностно разстройство

Страдащите от този тип личностно разстройство демонстрират силен стремеж към привличане на чуждото внимание, което може да доведе до засилено чувство за драматизация и неподходящо сексуално или провокативно поведение. Понякога хората с диагноза страдат и от придружаващо гранично личностно разстройство. Подходяща форма на терапия за хистрионното личностно разстройство е диалектическата поведенческа терапия.

7. Нарцистично личностно разстройство

Разстройството представлява комбинация от грандомания и преувеличена представа за собствените постижения и качества. Нарцисистите често изграждат в съзнанието си нереалистични образи за сила и успех, като същевременно с това приемат останалите за по-нисши.

Страдащите от нарцистично личностно разстройство имат склонността да вярват, че са специални и заслужават (и изискват) комплименти от другите. Д-р Олдъм пояснява, че тези мъже и жени обикновено пренебрегват чувствата на другите и рядко изпитват емпатия. Професорът по психиатрия допълва, че нарцистично личностно разстройство може да бъде придружено от диагноза гранично личностно разстройство. Както при други типове разстройства на личността, страдащите обикновено отказват лечение.

8. Избягващо личностно разстройство

Това разстройството се изразява в модели на поведение, включващи повишено социално инхибиране, често придружено с интензивен страх от отхвърляне. Според DSM - V страдащият може да е свръхчувствителен към критика и същевременно да изпитва чувство за некомпетентност. Д-р Олдъм разяснява, че хората рядко могат да разпознаят, че техният познат или роднина страда от личностно разстройство. Обикновено само най-близките хора от обкръжението на страдащия знаят за големите трудности, през които той преминава.

9. Зависима личност

При хората с това личностно разстройство се наблюдава прекомерна емоционална зависимост от другите. Мъжете и жените с диагноза често инвестират много време и усилия в опитите си да задоволят желанията на останалите. Хората с това разстройство на личността имат склонност да проявяват пасивно поведение, зависещо изцяло от одобрението на другите. В повечето случаи тези хора изпитват силен страх от раздяла.

10. Ананкастно (обсесивно-компулсивно) разстройство на личността

Хората с такова разстройство демонстрират модел на поведение, отличаващ се с прекомерна подреденост и съвършенство. Те намират за трудно да изхвърлят дори предмети без никаква емоционална стойност. Това разстройство на личността включва маладаптивни (пречещи на адаптацията) модели на поведение и черти (включително перфекционизъм, който пречи на изпълняването на задачи), строго следване на морални или етични кодекси, патологично събирателство на вещи и сформиране на фикс идеи, касаещи списъци и правила.