Автопортретите на Рембранд — прекрасен обект за анализ на творческата психология

Рембранд Харменсон ван Рейн сътворява най-голям брой автопортрети сравнено с всеки друг велик художник в историята. Въпреки че днес съществуват противоречия относно авторството на по-ранните картини на Рембранд, броят на въпросните автопортрети варира между 86 и 98 (дванадесет от тях все още са със спорно авторство).

Загадки и противоречия са възникнали заради широката му техническа специализация, както и за причините Рембранд да се изобрази в костюми и шапки от различни култури и исторически периоди. Алберт Ротенберг, професор по психиатрия в Харвард, се опитва да анализира композиционната характеристика на автопортретите на Рембранд въз основа на теорията за експресивното изобразяване или визуалната метафора.

Той разглежда взаимодействието между изразителната част от лицето на художника и отличителния характер на костюмите (и шапките). Изключителна особеност в автопортретите на Рембранд, анализирани в това проучване, са изобразителни метафори, които очертават оформянето на художествения жанр на Рембранд - една своеобразна изобразителна и визуална метафора на самия себе си.

Гръцки философ разказва за полубога Нарцис, който виждайки образа си в повърхността на водата, създава изобразителното изкуство. Според това доста митологично и малко правдоподобно предположение себеизобразяването (или в съвременния смисъл самоопределянето) вдъхновява творческия художествен процес, а автопортретирането може да се разглежда като плод на основните цели на художника.

Тази теория, трябва да отстъпи пред някои по-практични и икономически мотиви. Специалистите по история на изкуството отбелязват, че такива произведения служат като средство за реклама на твореца, който ги е създал, осигурявайки му по-голяма публичност. В допълнение позирането за самия себе си е най-достъпния и евтин вариант за един художник. Тези фактори често са критични в ранните години от кариерата на всеки художник и водят до по-ползотворни резултати с напредване на времето. Факторът „налични средства“ най-вероятно действа като основен мотив за Рембранд в редица негови автопортрети, дори когато става въпрос  за по-късни платна. 

Разбира се, тук се намесват са и стилистичните похвати. Големият брой от автопортрети, направени за дълъг период от време, представя историческата ориентация на автора им. Той се изобразява във всички периоди от живота си - от младостта до последната си година на този свят, представяйки художествената гледна точка на една човешка история. Макар, че изображенията му в костюми от различни години понякога се считат за странни, експертите ги орпеделят като „израстъци от собствените исторически интереси и преследвания на Рембранд“. Той се е рисувал в много форми, и скромен, и възвишен, а костюмите му предлагат сериозно разнообразие от теми.

Поради изключително умелото изобразяване на автора автопортретите му често се определят като картини с фотографска стойност, отразяващи развитието на живота му. Тъй като наличната фактологична информация за него е доста оскъдна – не са открити писма, има много малко достигнали до нас сведения от ученици и са оцелели основно негови финансови документи. Няколко периода от живота му са като бели петна за историците, поради което някои биографи се опитват да извлекат косвени сведения от автопортретите му, за да компенсират неналичната информация. Чрез тях са направени няколко разкрития за съдбата му като финансовия му неуспех или кончината на съпругата му. Специалистите се опитват да интерпретират реакциите му директно от картините, които е създал.

Тъй като сред ранните скици на художника има много лицеви изражения, специалистите предполагат, че е използвал собствения си образ, отразен в огледало, за да изучава и практикува художественото пресъздаване на специфични емоционални състояния.

Поради липсата на средства за модели и нуждата от ограничаването на разходите, автопортретирането най-вероятно е било изключително полезно, особено в ранната му кариера, като икономически ефективна демонстрация на майсторските му умения. Според друга пекулация, когато вече натрупва популярност, автопортретите му започват да се търсят както днес снимките на знаменитости. Встрани от подобни спекулативни твърдения, специалистите по история на изкуството и критиците признават, че все пак тези картини са великолепни художествени шедьоври и експресивността им се счита за едно от най-големите постижения на автора. Тази изразителност (ясното представяне и разглеждане на една идея, настроение и емоция силно и ярко) произтичат от характеристиката на създадената изобразителна/визуална метафора на себе си.

Алберт Ротенберг предполага, че тези рисунки, гравюри и картини с автопортретно изображение на автора въвеждат характерни черти на композицията, смисъла и изразите, за да създадат различен художествен жанр – категория на художественото начинание, имащо определена форма, съдържание и техника на визуалната/изобразителната метафора. Автопортретите на Рембранд представляват уникален принос, както заради броя си, така и заради качеството си, за света на изкуството. Те имат много общо с останалото му творчество, но имат и много отличителни черти. Тези особености, които присъстват в повечето му автопортрети, представляват метафорична художествена форма. Този вид естетическа метафора е подобна на литературната - особено в поезията. Изобразителната/визуална самостоятелна метафора, подобно на  литературните метафори, е изключително богата и изразителна.

Метафоричната структура на образа произтича от компонентите му и се интегрира чрез композиционните особености на работата на художника. Образът на Рембранд, нарисуван метафорично, представлява цялата вселена на изкуството и на самия художник.

Ефективното създаване на метафори има сродни корени, както във вербалната, така и във визуалната сфера. Алберт Ротемберг предполага, че художникът създава изобразително/визуална метафора чрез техниките за предаване на по-обемни, крайни или „обострени“пространства отколкото са всъщност във физическата реалност (живописно преувеличение, което цели да излъже мозъка ви, придавайки повече емоционална и смислова стойност на картината). Този процес се състои в активно манипулиране на пространството, като цели загатването на форми, модели, думи, размери, разстояния и дори обекти, подтиквайки ума да приеме идея, която води до артикулиране (изпълнение в рамките на изкуството) на нова идентичност.

Творчеството и изобразително/визуалните метафори се произвеждат от точно този сложен пространствен процес, характерен за изящните изкуства.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимки: museum-webshop.com; flickr.com; theleidencollection.com; libertaddigital.com

Още по темата:

• Какво е приложна психология
• Малко известни факти за велики психолози
• Топ 10 на големите въпроси на психологията и техните отговори - част 1
• Първата експериментална психологическа лаборатория от 1879