Библиотерапията: Лечебната сила на книгите – част 1

Библиотерапията е терапевтичен подход, използващ литературата за поддържане на добро психично здраве, гъвкава възможност за лечение, често адаптирана или използвана за допълване на други видове терапия.

Поддръжниците на подхода предполагат, че леки до умерени симптоми на няколко състояния, свързани с настроението, могат успешно да бъдат лекувани с четене. Както индивидуалната, така и груповата терапия могат да използват този метод, който е подходящ за деца, юноши и възрастни.

История и развитие на библиотерапията

Отдавна е известно, че разказването на истории, четенето и творческото писане притежават огромен терапевтичен потенциал. Корените на лечебния метод могат да бъдат открити още в древна Гърция, когато библиотеките са били смятани за свещени места с лековити сили. Терминът "библиотерапия" е словосъчетание от гръцките думи biblios - книга и therapeuein – лекувам, означава лекуване чрез книги. Счита се, че методът ни помага да достигнем по-висока степен на самоактуализация.

Според някои източници в древната Александрийска библиотека е имало надпис: „Лекарство за ума“, а през 1272 година в болница „Ал-Мансур“ в Кайро четенето на Корана е било част от лечебната програма на пациентите.

В началото на деветнадесети век лекари включват библиотерапията в рехабилитацията и лечението на психични проблеми. По време на Първата и Втората световна война тя се използва и като метод за подкрепа и лечение на физически и емоционални проблеми при войниците.

За "баща" на библиотерапията се счита създателят на библиопсихологията - науката за възприятието на текста, Николай Александрович Рубакин (1862-1946). През 1919 г. в Института по библиопсихология в Лозана той започва да изследва реакциите на читателите. Автор е на книгата "Психология на читателя и книгите". Неговите идеи се използват широко в психолингвистиката.

Библиотерапията е предназначена за хора, страдащи от психични заболявания, за здрави хора в тежки житейски периоди – загуба на близък човек, развод, самота, чувство за отхвърляне или изолация, за деца и тийнейджъри, които имат проблеми в училище или в социалните си контакти. Методът не се практикува самостоятелно, а като част от терапия и се прилага също при агорафобия, алкохолизъм, депресия, невроза, ниска самооценка, стрес, тревожност, хранителни разстройства.

В своята докторска дисертация (1949 г.) на тема "Библиотерапията: теоретично и клинично експериментално изследване" д-р Каролина Шроудз откроява три главни етапа на библиотерапията. Те са идентификация и проекция, вторично отреагиране и катарзис, прозрение и интегриране.

По време на първия етап се осъществява въображаемото приобщаване на една личност към друга - идентифицирането на собствената личност с тази на героя от романа, който четем, е изключително специфичен момент в библиотерапията. Следва вторичното отреагиране и катарзиса, които активират процеса на "пречистване на емоциите", а на финала идва ред и на неограниченото освобождаване на чувствата.

Книгите, които се използват в библиотерапията, обикновено са от жанрове като драма, белетристика, поезия, биографична литература. Най-важно е книгата да е колкото е възможно по-реалистична и максимално близка до душевното състояние или житейски етап, в който се намира пациентът. Терапевтът трябва да избере увлекателни произведения, отговарящи на възрастта на пациента, които да съответстват на проблемите, образованието и ценностите му.

Разбира се, за да постигне библиотерапията желания лечебен ефект, не е достатъчно само да се чете. Добре би било да се провеждат дискусии и анализи на героите и преживяванията им.

Към втора част >>>

Редактор: Ина Фенерова
Източник: goodtherapy.org
Снимка: bridgemi.com