Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Брилянтната теория на Диспенза: Мислите променят тялото ни - те го разболяват, но и лекуват - I част

Брилянтната теория на Диспенза: Мислите променят тялото ни - те го разболяват, но и лекуват - I част

Брилянтната теория на Диспенза: Мислите променят тялото ни - те го разболяват, но и лекуват - I част - изображение

"Щом можем да овладеем изкуството на страданието, можем с лекота да се научим и да се радваме".

Твърдението е на д-р Джо Диспенза и е основано не просто на разсъждения, а на 20-годишен научен опит в областите биохимия, невропсихология и неврофизиология. Той е един от първите, които започват да изследват от научна гледна точка връзката между съзнанието и реалността. В документалния филм „Ние знаем какво прави сигналът“ Диспенза представя теорията си за взаимовръзката между материята и съзнанието, която впоследствие му носи световна известност. Според тази теория мозъкът не прави разлика между физически и душевни преживявания, тоест, мозъчните клетки не различават реалното /материалното/, от въображаемото /мислите/.

Невронни мрежи

Всяко наше преживяване задейства армия от неврони в мозъка ни, които оказват влияние и на нашето физическо състояние. Според Диспенза именно феноменалната сила на съзнанието и способността за концентрация създават връзките между невроните, т.нар. синаптични връзки. Повтарящите се преживявания - като мисли, ситуации и чувства, създават устойчиви невронни връзки, наричани още невронни мрежи. Всяка мрежа представлява логическа връзка, на чиято основа тялото ни занапред ще реагира на подобни ситуации и обекти. Нашето минало е "записано" в невронните мрежи на мозъка, а те от своя страна формират начина, по който ние усещаме и приемаме света - както като цяло, така и като отделни конкретни обекти. И въпреки че си мислим, че нашите реакции са спонтанни, това съвсем не е така, всъщност по-голямата част от тях са програмирани от невронните мрежи.

Д-р Диспенза обяснява, че всеки стимул активира една или друга невронна мрежа, която предизвиква определени химични реакции в организма. Те пък от своя страна провокират начина, по който действаме и чувстваме – дали да останем на място или да избягаме, да се натъжим или зарадваме… Иначе казано, нашите емоционални реакции са следствие на химичните процеси, които се дължат на вече създадените невронни мрежи и се основават на нашия минал опит. Това означава, че в 99 процента от случаите възприемаме реалността не такава, каквато е, а такава, каквато я интерпретираме самите ние въз основа на готовите образи от миналото.

Нервите, които се използват заедно, се съединяват, гласи основното правило на неврофизиологията, а това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опита. Но ако опитът не се възпроизвежда дълго време, то невронните мрежи ще се разпаднат. Именно на този принцип се създава навикът - вследствие на системно "натискане" на "клавиша" на една и съща невронна мрежа. По този начин, според Диспенза, се формират и условните рефлекси и автоматичните реакции – дори когато не сме успели да помислим и осъзнаем ситуацията, в която се намираме, нашето тяло вече реагира по определен начин.

Мощната сила на вниманието  

Давате ли си вече сметка, че характерът ви, навиците и личността ви като цяло, е просто комплект от устойчиви невронни мрежи, които във всеки един момент можете както да отслабите, така и да стабилизирате, благодарение на своето осъзнато възприятие на реалността? Когато осъзнато съсредоточим вниманието си върху целта, която искаме да постигнем, създаваме нови устойчиви невронни мрежи.

Новите изследвания в областта на неврофизиологията показват, че мозъкът не е статичен, както се смяташе доскоро. Абсолютно всеки, дори най-малък опит, провокира в него хиляди, милиони невронни изменения, които се отразяват и на организма като цяло. Тази теория Диспенза развива и в книгата си "Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание", където задава естествения въпрос: ако с мисленето си предизвикваме определени отрицателни състояния в организма си, то възможно ли е това аномално състояние да се превърне в норма в крайна сметка?

За да потвърди възможностите на човешкото съзнание Диспенза провежда специален експеримент, в който в продължение на 1 час ежедневно доброволци натискали пружинен механизъм с един и същи пръст. В друга група участниците в експеримента е трябвало само да си представят, че го натискат. Крайните резултати показали, че пръстите на хората от първата група заякнали с 30 процента, на втората, забележете, с 22!

Подобен ефект на изцяло мислена практика върху физически параметри е вследствие на работата на невронните мрежи. С този експеримент ученият успява да докаже, че за мозъка и невроните няма абсолютно никаква разлика между реалния и мисления опит, което означава, че ако обръщаме внимание предимно на своите отрицателни мисли, то нашият мозък ще ги възприема като реалност и съответно ще предизвиква изменения в тялото като страх, заболявания, депресия, прояви на агресия...

СТАТИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ТУК >>>

По статията работи: Ина Фенерова

Източник: econet.ru

Снимки: theconversation.com, Science 

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЗдравни съветиЛюбопитноНовиниАлтернативна медицинаПсихологияХранене при...СнимкиОрганизацииКлинични пътекиИсторияМедицински изследванияСпециалистиБотаникаЛеченияСпортЗаведения