Джо Диспенза: Мислите променят тялото ни – те го разболяват, но и лекуват

Твърдението на д-р Джо Диспенза е основано на 20-годишен научен опит в областите биохимия, невропсихология и неврофизиология. Той е един от първите, които започват да изследват връзката между съзнанието и реалността. В документалния филм „Ние знаем какво прави сигналът“ Диспенза представя теорията си за взаимовръзката между материята и съзнанието, която впоследствие му носи световна известност. Според тази теория мозъкът не прави разлика между физически и душевни преживявания, тоест, мозъчните клетки не различават реалното (материалното), от въображаемото (мислите).

Невронни мрежи

Всяко наше преживяване задейства армия от неврони в мозъка ни, които оказват влияние и на нашето физическо състояние. Според Диспенза именно феноменалната сила на съзнанието и способността за концентрация създават връзките между невроните, т.нар. синаптични връзки. Повтарящите се преживявания – като мисли, ситуации и чувства, създават устойчиви невронни връзки, наричани още невронни мрежи. Всяка мрежа представлява логическа връзка, на чиято основа тялото ни занапред ще реагира на подобни ситуации и обекти. Нашето минало е "записано" в невронните мрежи на мозъка, а те от своя страна формират начина, по който ние усещаме и приемаме света – както като цяло, така и като отделни конкретни обекти. И въпреки че си мислим, че нашите реакции са спонтанни, това съвсем не е така, всъщност по-голямата част от тях са програмирани от невронните мрежи.

Д-р Диспенза обяснява, че всеки стимул активира една или друга невронна мрежа, която предизвиква определени химични реакции в организма. Те, от своя страна, провокират начина, по който действаме и чувстваме – дали да останем на място или да избягаме, да се натъжим или зарадваме… Иначе казано, нашите емоционални реакции са следствие от химичните процеси, които протичат между вече създадените невронни мрежи и се основават на нашия минал опит. Това означава, че в 99 процента от случаите възприемаме реалността не такава, каквато е, а такава, каквато я интерпретираме самите ние въз основа на готовите образи от миналото.

Нервите, които се използват заедно, се съединяват, гласи основното правило на неврофизиологията, а това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опита. Но ако опитът не се възпроизвежда дълго време, то невронните мрежи ще се разпаднат. Именно на този принцип се създава навикът - вследствие на системно "натискане" на "клавиша" на една и съща невронна мрежа. По този начин, според Диспенза, се формират и условните рефлекси и автоматичните реакции – дори когато не сме успели да помислим и осъзнаем ситуацията, в която се намираме, нашето тяло вече реагира по определен начин.

Мощната сила на вниманието

Давате ли си вече сметка, че характерът ви, навиците и личността ви като цяло, е просто комплект от устойчиви невронни мрежи, които във всеки един момент можете както да отслабите, така и да стабилизирате, благодарение на своето осъзнато възприятие на реалността? Когато осъзнато съсредоточим вниманието си върху целта, която искаме да постигнем, създаваме нови устойчиви невронни мрежи.

Новите изследвания в областта на неврофизиологията показват, че мозъкът не е статичен, както се смяташе доскоро. Абсолютно всеки, дори най-малък опит, провокира в него хиляди, милиони невронни изменения, които се отразяват и на организма като цяло. Тази теория Диспенза развива и в книгата си "Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание", където задава естествения въпрос: ако с мисленето си предизвикваме определени отрицателни състояния в организма си, то възможно ли е това аномално състояние да се превърне в норма в крайна сметка?

За да потвърди възможностите на човешкото съзнание Диспенза провежда специален експеримент, в който в продължение на 1 час ежедневно доброволци натискат пружинен механизъм с един и същи пръст. В друга група участниците в експеримента е трябвало само да си представят, че го натискат. Крайните резултати показали, че пръстите на хората от първата група заякнали с 30 процента, на втората, забележете, с 22.

Подобен ефект на изцяло мислена практика върху физически параметри е следствие от работата на невронните мрежи. С този експеримент ученият успява да докаже, че за мозъка и невроните няма абсолютно никаква разлика между реалния и мисления опит, което означава, че ако обръщаме внимание предимно на своите отрицателни мисли, то нашият мозък ще ги възприема като реалност и съответно ще предизвиква изменения в тялото като страх, заболявания, депресия, прояви на агресия...

>>> Как да превърнете отрицателните мисли в положителни

Неосъзнатият модел на емоционалното поведение

Друг извод, до който стига Джо Диспенза по отношение на човешките емоции, е, че именно невронните мрежи формират неосъзнат модел на емоционално поведение, тоест склонността към определена форма на емоционална реакция, което пък е причина за повтарящ се опит в живота. Всеки път ние реагираме по един и същ начин, защото на практика ние не осъзнаваме причината за нашата конкретна реакция, а тя е изключително проста: ние усещаме дадена емоция, благодарение на отделянето на определено количество химични вещества в нашето тяло и организмът ни развива зависимост от подобни химични съчетания. За да се избавим от тази зависимост, е нужно единствено да я осъзнаем като такава, а именно: като физиологическа зависимост от химичните вещества.

Силата на съзнателния подход

За да се освободите от неосъзнатите модели на поведение, на първо място е необходимо да осъзнаете в какви ситуации реакцията ви не е правилна. Тогава ще можете да улавяте "неправилните" мисли и да ги променяте. Така ще поставите начало на своята вътрешна еволюция и съответно – на новата си личност, а тя има нужда от ново тяло, тъй като с процеса на осъзнаване започват и спонтанните изцеления.

Според д-р Диспенза болестта не може да остане в тялото, защото се променя цялата биохимия на организма – променяме мислите си, а това променя напълно набора химични елементи, които участват в процесите, иначе казано – вътрешната ни среда става токсична за заболяването, ако имаме такова, и ние оздравяваме.

>>> Внимавайте с негативните мисли, защото от тях зависи качеството на живота ви

Лесно може да разберем дали имаме зависимости – просто трябва да помислим има ли нещо, което ни е трудно да спрем да правим. Пример: Ако проверявате социалните мрежи на всеки 10 минути или пък имате проблем с раздразнителността, но просто не можете да я овладеете и не спирате да се дразните, то вие имате имате зависимост, далеч не само на ментално ниво, но и на биохимично – тялото изисква отделяне на хормоните, отговорни за даденото състояние.

Научно доказано е, че действието на химичните елементи продължава от 30 секунди до 2 минути. От друга страна, ако изпитвате едно или друго състояние по-дълго от 2 минути, то е добре да знаете, че изкуствено го поддържате в себе си – вие самите провокирате с мисли циклично възбуждане на невронните мрежи и повторно изхвърляне на хормоните, предизвикващи негативни емоции. Накратко: Честито, вие сами поддържате това състояние в себе си!

Време е за еволюция

Съветът на д-р Диспенза е в подобни случаи да насочваме вниманието си към нещо друго, което е способно да ни отклони и превключи. Рязкото префокусиране ще отслаби и потисне действието на хормоните, които са отговорни за негативното ни състояние. Тази способност е известна още като невропластичност. Колкото повече усъвършенствате това умение, толкова по-лесно ще управлявате реакциите си. Точно този процес се нарича еволюция, защото: новите мисли водят до нов избор, новият избор – до ново поведение, новото поведение, от своя страна, води до нов опит, който пък води до нови емоции, а те – заедно с новата информация от околния свят, започват процес на променяне на гените епигенетично.

Диспенза уверява още, че новите емоции на свой ред ще започнат да провокират нови мисли и по този начин ние ще развием самоуважение и самоувереност – така ще усъвършенстваме себе си и логично – живота си.