Вината, с която повечето родители живеят

от 09 юни 2017г.

Рядко се срещат родители, които не се чувстват виновни за начина, по който са отгледали децата си. За повечето от нас умереното количество вина е всъщност знак на любов, на силна привързаност и ангажираност да направим всичко възможно, за да отгледаме децата си по възможно най-добрия начин.

Разбира се, подобно на много други неща в живота ни, твърде много вина или съответно - твърде малко, може да създаде сериозен проблем както за родителите, така и за децата. Номерът е да сме наясно с вината си и с това как тя се отразява на нашите избори и действия като родители.

Вината е емоция, не реалност или доживотна присъда. Вината възниква, когато осъзнаем, че не сме успели да бъдем най-добрите родители за своите деца. Вината идва и си отива, може да бъде лекарство, но и напълно да ни инвалидизира. Вината се опитва да ни каже, че нещо не е наред и трябва да бъде поправено. Ако не бъде поправено, то ще се превърне в срам, чувство на безполезност и отрицателно чувство към себе си.

Вината може да се излекува - със състрадание и време. Срамът обаче е по-труден за разрешаване. Но с течение на времето и с помощ, това също може да се преодолее.

За какво се чувстваме виновни?

Вижте ТОП 20 на споделени от родители отговори.

- Не прекарвах достатъчно време с детето си.

- Не го изслушвах.

- Бях твърде фокусирана върху чистенето вкъщи и професионалните ангажименти.

- Не бях достатъчно мила и любезна.

- Бях твърде критична.

- Виках, удрях, обвинявах.

- Бях лош пример.

- Не отделих време, за да разбера и опозная децата си.

- Твърде взискателен съм.

- Не бях достатъчно взискателна.

- Шамаросмах често децата си.

- Пиех.

- Бях депресиран.

- Постоянно се карах с баща им/майка им.

- Разведох се.

- Не се разведох и те трябваше да понасят скандали.

- Бях егоист.

- Пренебрегвах детето си.

- Не защитавах децата си.

Когато вината стане разрушителна

Вината е нормална емоция, която може да бъде предупредителен знак или да ни покаже правилната посока, когато възникне в резултат на неподходящо поведение или такова, което не съответства на нашата ценностна система. За някои вината се превръща в хроничен, дори обсебен процес на мислене, който вече не е свързан с конкретна грешка или непростимо действие. Когато виновните родители се затварят в болката си, те несъзнателно създават по-сериозни проблеми за себе си и дори за децата си.

Ако детето стане депресирано, проявява проблемно поведение, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, употребява наркотици или алкохол, получава лоши оценки, мързеливо е, с наднормено тегло, анорексик и други, виновните родители реагират по различни начини, за да се справят с болката си. Те може да не са наясно с вината, срама или емоциите си, но въпреки това да се разрушават отвътре.

Самообвинението може да се появи в много форми, включително даване на твърде много свобода, драматични молби за промяна, заплашване, обвинения към детето като: "Как можа да ми причиниш това", отчуждение, ярост, безпокойство или дори отказване от родителската роля. Вината може да ни преследва дълго, след като децата излязат от семейното гнездо.

Много родители не осъзнават, че когато са видимо и драматично разстроени от поведението на децата си, те приемат нещата като: "Аз не съм достатъчно добър" или "Аз наранявам родителите си".

Тъй като благосъстоянието на децата зависи от привързаността им към нас, те могат да работят по-усилено, за да бъдат това, което според тях ние искаме да бъдат - дори това да не отговаря на техните собствени желания. Някои може да избягат емоционално, да отхвърлят нашата помощ, за да се справят. Когато един виновен родител изисква съвършенство, е възможно децата да почувстват необходимост да се държат добре и да изпълняват всички наши изисквания, пренебрегвайки и дори отричайки собствените си чувства и вътрешни борби.

Добрата новина за вината

майка, дъщеря

Ако сте затворени в този омагьосан кръг, е време да поемете въздух и да се успокоите. Можете да намерите здравословен начин да управлявате вината и/или срама си. Не забравяйте, че родителството не трябва да бъде съвършено. Нашите деца се учат от всеки опит в живота си, дори от нашите грешки.

Ако сте имали много болезнено детство, може да попаднете в капан – да гледате децата си именно през призмата на болката, която все още живее във вас. В такъв случай вашата основна движеща сила може би е желанието да им осигурите детство без болка, без нищо от това, което вие самите сте преживели.

Проявете състрадание към себе си и болезнените си преживявания. Но се опитайте да отделите предишното си преживяване от новия и подобрен подход, който осигурявате на вашите деца. Целта ни не е съвършенството, целта ни е просто да сме "достатъчно добри". Децата се нуждаят от някои предизвикателства и разочарования, за да се превърнат в добре функциониращи възрастни.

Отстъпете назад и се опитайте да осъзнаете, че и ние, и нашите деца, сме сложни човешки същества. Очевидно е, че всички сме несъвършени, непредвидими, непоследователни, наследствено обременени или повлияни от околната среда, но в същото време – устойчиви и способни да се променят.

Не забравяйте, децата имат право и нужда от собствена история в живота. Това включва и допускане на грешки, и учене от тях.

Ключът е да се съсредоточим върху процеса на родителството, който по същество е любящ, насочващ и успокояващ децата, а не е концентриран върху резултатите им или свръхочакванията и амбициите ни. Да се научим как да направим това ще облекчи натиска на вината и ще помогне да приемем децата си – такива, каквито са, и постепенно да оставим нашата родителска роля, след като стигнат до зряла възраст.

По статията работи: Ина Фенерова
По материали от: Psychology Today
Снимки: jusuntukdiet.com, Kata Ku Mutiara

Още по темата: