Вината, с която повечето родители живеят

При повечето родители умереното количество вина е знак на любов, знак за силна привързаност, за всеотдайност и ангажираност да направят всичко възможно, за да отгледат децата си по най-добрия възможен начин.

Разбира се, като много други неща в живота, твърде много вина (или твърде малко), може да създаде сериозен проблем както за родителите, така и за децата. Ето затова е важно да сме наясно с вината си и с това как тя се отразява на нашите избори и действия като родители.

Вината е емоция. Вината не е реалност или доживотна присъда. Вината възниква, когато осъзнаем, че не сме успели да бъдем най-добрите родители за своите деца. Вината идва и си отива, може да бъде лекарство, но и напълно да инвалидизира. Вината възниква, за да ни покаже, че нещо не е наред и трябва да бъде поправено. Ако не бъде поправено, то ще се превърне в срам, чувство на безполезност и отрицателно чувство към себе си.

Вината може да бъде излекувана със състрадание и време. Не така лесно е обаче със срама, който е труден за разрешаване. И все пак, с течение на времето и с помощ, той също може да бъде преодолян.

Терапевтът Ан Смит е събрала в ТОП 20 най-честите причини за вина, споделени от родители:

• Не прекарвах достатъчно време с детето си.

• Не изслушвах детето си.

• Бях твърде фокусирана върху чистенето вкъщи и професионалните ангажименти.

• Не бях достатъчно мила и любезна.

• Бях твърде критичен.

• Виках, удрях, обвинявах.

• Бях лош пример за детето си.

• Не отделих време, за да разбера и опозная децата си.

• Твърде взискателен съм.

• Не бях достатъчно взискателен.

• Пиех.

• Бях депресиран.

• Постоянно се карах с баща им/майка им.

• Разведох се.

• Не се разведох и те трябваше да понасят скандали.

• Бях егоист.

• Пренебрегвах детето си.

• Не защитавах децата си.

Когато вината стане разрушителна...

Вината е нормална емоция, която можем да разглеждаме като предупредителен знак, когато когато възникне в резултат на неподходящо поведение или постъпка, която не съответства на нашата ценностна система. При някои хора вината се превръща в хроничен, дори обсесивен процес на мислене, който не е свързан с конкретна грешка или непростимо действие. Когато виновните родители се затворят в капана на болката си, те несъзнателно създават по-сериозни проблеми за себе си и дори за децата си.

Ако при детето се наблюдават депресивни симптоми, проблемно поведение, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, употребява наркотици или алкохол, получава лоши оценки, мързеливо е, с наднормено тегло или анорексик, виновните родители реагират по различни начини, за да се справят с болката си. Те може да не са наясно с вината, срама или емоциите си, но въпреки това да се разрушават отвътре.

Самообвинението може да се прояви в много форми, включително даване на твърде много свобода, драматични молби за промяна, заплашване, обвинения към детето, като: "Как можа да ми причиниш това?", отчуждение, ярост, безпокойство или дори отказване от родителската роля. Вината може да ни преследва дълго, след като децата излязат от семейното гнездо.

Много родители не осъзнават, че когато са видимо и драматично разстроени от поведението на децата си, те приемат нещата като: "Аз не съм достатъчно добър." или "Аз наранявам родителите си.".

Тъй като благосъстоянието на децата зависи от привързаността им към нас, те могат да работят по-усилено, за да бъдат това, което според тях ние искаме да бъдат - дори това да не отговаря на техните собствени желания. Някои може да избягат емоционално, да отхвърлят нашата помощ. Когато един виновен родител изисква съвършенство, е възможно децата да почувстват необходимост да се държат добре и да изпълняват всички наши изисквания, пренебрегвайки и дори отричайки собствените си чувства и вътрешни борби.

Добрата новина за вината

Ако сте затворени в магьосания кръг на вината, е време да поемете въздух и да се успокоите. Можете да намерите здравословен начин да управлявате вината и/или срама си. Не забравяйте, че родителството не може, но и не трябва да бъде съвършено. Нашите деца се учат от всеки опит в живота си, дори от нашите грешки.

Ако вие самите сте имали болезнено детство, може да попаднете в капан: да отглеждате децата си именно през призмата на болката, която все още живее във вас. В този случай вашата основна движеща сила може би е желанието да им осигурите детство без болка, без нищо от това, което вие самите сте преживели.

Проявявайте състрадание към себе си и болезнените си преживявания, но в същото време се опитвайте да отделяте предишното си преживяване от новия и подобрен подход, който осигурявате на вашите деца. Целта не е съвършенството, целта е просто да сме "достатъчно добри". Децата се нуждаят от някои предизвикателства и разочарования, за да се превърнат в добре функциониращи възрастни.

Отстъпете назад и се опитайте да осъзнаете, че и ние – като родители, и нашите деца, сме сложни човешки същества. Очевидно е, че всички сме несъвършени, непредвидими, непоследователни, наследствено обременени или повлияни от околната среда, но в същото време – устойчиви и способни да се променят. Не забравяйте, децата имат право и нужда от собствена история в живота. Това включва и допускане на грешки, и учене от тях.

Ключът е да се съсредоточим върху процеса на родителството, който по същество е любящ, насочващ и успокояващ децата, а не е концентриран върху резултатите им или свръхочакванията и амбициите ни. Да се научим как да направим това ще облекчи натиска на вината и ще помогне да приемем децата си – такива, каквито са, и постепенно да оставим нашата родителска роля, след като стигнат до зряла възраст.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимки: unsplash.com