Самосъстраданието и как то ви помага да преодолявате трудни периоди в живота си

Да изпитвате състрадание към себе си не е различно от това да го изпитвате към останалите. Спомнете си какво е усещането. За да сте съпричастни към някого, първо е необходимо да забележите, че той страда. Ако игнорирате бездомника на пейката, няма как да почувствате състрадание към начина му на живот и трудностите, с които се сблъсква всеки ден.

Какво представлява състраданието?

Състраданието представлява чувство, което е предизвикано от чуждата болка. Това е начинът, по който вашето сърце откликва. Самата дума „състрадание“ означава „да страдаш заедно с другия.“ Когато изпитвате тази емоция, усещате топлина, загриженост и желание да помогнете на страдащия. Готови сте да откликнете с разбиране и сърдечност на човек, който преживява провал или допуска грешка, вместо да го съдите сурово. Да сте състрадателни не означава, че изпитвате съжаление. По-скоро става въпрос за осъзнаване на чуждото страдание, провал или несъвършенства, като част от споделения човешки опит.

Точно по гореописания начин човек трябва да се отнася и към самия себе си в трудни моменти – когато претърпява неуспех или забелязва нещо в себе си, което не харесва. Решението не е в игнорирането на болката, или т.нар. мисловен модел „стисни зъби“. По-добре да поспрете и да си кажете „Наистина ми е трудно в момента. Как мога да се погрижа за себе си и да се почувствам по-леко?“

Можете да опитате да живеете по начин, който да ви направи по-здрави и щастливи. Не защото смятате, че животът ви не е струвал, а защото ви е грижа за самите вас. Да изпитвате състрадание към себе си означава, че уважавате и приемате човешкото във вас. Нормално е събитията невинаги да се развиват според очакванията ви. Всеки човек се сблъсква с проблеми, загуби, грешки. Реалността е еднаква за всички. Колкото повече приемате онова, което ви се случва и спрете да се отбранявате, толкова по-лесно ще започнете да изпитвате състрадание към околните и към себе си. 

Трите елемента на самосъстраданието

1. Топлина и разбиране вместо осъждане

Хората, които умеят да изпитват самосъстрадание, приемат, че не са съвършени, че провалите им са част от живота и че трудностите са неизбежни. Затова са добри към себе си, вместо да се гневят, когато очакванията им се разминат с реалността. Невъзможно е човек да получава винаги и всичко, което иска. Когато обаче този факт се отрича, стресът и самокритичността вземат превес. Приеме ли се действителността, такава каквато е, емоциите са успокояват.

2. Случва се на всеки

Дефиницията за „човешко същество“ включва „смъртен“, „уязвим“ и „несъвършен.“ Когато човек осъзнае, че страданието и неволите му съпътстват живота на всеки друг, той е способен да изпита самосъстрадание. Схващането, че случващото се с него не сполетява околните, пречи да приеме негативните емоции като част от нормалния живот.

3. Осъзнатост вместо обсебване

Осъзнатостта е състояние, при което човек не съди. Той е отворен да приеме и наблюдава мислите и чувствата си, такива каквито са, без да се опитва да ги потиска или отрича. Не можете да игнорирате болката си и същевременно да изпитвате състрадание към самите себе си.
От друга страна обаче осъзнатостта изисква да не се обсебвате от мислите и чувствата си, защото тогава рискувате да „потънете“ в бездната на негативната реактивност към събитията около вас.

Самосъстрадание в трудни периоди - изследване

Изследване, проведено от учени от университета в Куинсланд, открива, че практикуването на самосъстрадание по време на криза или трудни периоди може да има положителен ефект върху мозъка и тялото ви. Джефри Ким (Jeffrey Kim), кандидат за доктор по психология, споделя, че подобни открития са от ключово значение предвид пандемията, която стресира много хора. В проучването участват и експерти от Станфордския университет.

Екипът прави сравнителен анализ на състоянието на хора, които изпитват състрадание и такива, които са твърде самокритични.
Те прилагат образна диагностика, за да проследят промените в мозъка при състрадание и при самокритичност. Учените забелязват, че когато човек се упражнява в състрадание към себе си, той потиска активността в зони на мозъка, свързани с усещането за заплаха като амигдалата.

Обратно, в мозъка на участниците, които са много самокритични и сурови към себе си, се засилва активността на невралните връзки, обикновено асоциирани със заплаха и болка.

Изследването продължава 2 седмици като се следят всички реакции на тялото. Джефри Ким споделя, че засилването на чувството на състрадание подобрява парасимпатиковия отговор на тялото, което е много важно. Ниската вариабилност на сърдечната честота или слабата парасимпатикова активност влияят негативно на физическото и психичното здраве.

Как да се научите да изпитвате самосъстрадание?

Самосъстраданието често е коренно различен начин да се свържете със себе си. Според учените, колкото повече се упражнявате да бъдете добри със себе си, толкова по-лесно ще превърнете това в навик. Здравословен навик.

Самосъстраданието се учи

Самосъстраданието се научава, то е въпрос на добра воля, не на чувства. С други думи, дори и целта му да е да облекчи болката ви, вие невинаги можете да контролирате развоя на събитията. Повечето от вас вероятно знаят, че опитвайки да потиснат или преборят страданието, всъщност влошават ситуацията.

Самосъстраданието ви учи да приемате осъзнато, че даден момент е болезнен или труден за вас, както и че несъвършенството ви не е изключение. По този начин се научавате да се обичате и да си давате нужната опора, за да преминете по-леко през трудностите. И успоредно с това си осигурявате оптимални условия за растеж и трансформация.

Някои хора забелязват, че в първия момент, когато изпитват състрадание към себе си, сякаш болката е много по-силна от преди. Този феномен се нарича „тяга“ и се използва от пожарникарите, за да се опише ситуация, при която с отварянето на врата в горяща къща, навлиза кислород и пожарът се разраства. Същото може да се случи, ако позволите на сърцето си да обича. Тогава старата болка също се възражда, сякаш възкръсва.

За щастие, можете да се изправите срещу старата болка с помощта на осъзнатостта и самосъстраданието. Неминуемо след това сърцето ще намери своя естествен начин да се излекува. Нормално е в началото да е трудно и да се налага упражняване.

Отстъпете назад и се фокусирайте върху дишането си

Ако се почувствате потиснати или отчаяни, най-правилната реакция е да се отдръпнете за кратко, да се фокусирате върху дишането си, да почувствате как сте стъпили здраво върху земята под вас, физически.

Отдайте се на нещо простичко, но любимо

Друг полезен навик в трудни моменти би бил да се отдадете на някое обикновено и обичайно занимание, което обаче засвидетелства грижата ви към самите вас – например чаша чай или да погалите домашния си любимец. Така ще си осигурявате онова, от което имате нужда в момента.

Прочетете още: Три мощни форми на самопомощ, които ще ни предпазят от стрес, тревожност и прегаряне