Кога вината се превръща в бреме

Вината е чувството, което хората обикновено изпитват, след като извършат нещо нередно - умишлено или случайно. Чувството за вина и срам обикновено се отнася до моралния кодекс на човек.

Вината не е непременно лоша. Понякога тя е дори продуктивна. Да се чувствате виновни, след като допуснете грешка, може да доведе до действие – да се извините например, и до промяна – да решите да направите различен избор в бъдеще.

Понякога обаче вината е напълно безполезна, а в същото време много вредна, защото може да причини тревожност, срам, ниско самочувствие и дори проблеми със здравето. Ако се борите с чувство за вина, свържете се с квалифициран терапевт, който може да ви помогне да стигнете до корена на това чувство и впоследствие да се освободите от него.

Вината е цената, която плащаме, за да бъдем част от това, което наричаме цивилизовано общество. Макар че моралните правила не могат напълно да изкоренят разрушителното поведение, те успяват поне да го ограничат. Без тези морални закони и без чувството за вина, създаването на стабилно общество ще е невъзможно.

Хората трябва да знаят, че има граници, които не бива да се прекрачват, и че не можем да правим каквото си искаме, без това да не ни донесе последствия. Това чувство се проявява благодарение на символичните или материални санкции. Авторитетни фигури през целия живот ни внушават, че има последствия за тези, които прекрачват моралните устои на обществото, и съответно така ни помагат да станем по-отговорни, съвестни и добри хора.

Така неусетно идва момент, в който вече нямаме нужда от санкции, за да носим тежестта си. Чувстваме безпокойство или дълбок дискомфорт, когато сме наясно, че сме направили нещо, което категоризираме като "лошо". Ние се срамуваме от постъпката си и сме изпълнени със страх да не изгубим самоуважението си или уважението на околните.

Прекаленото - остро и обсебващо, чувство за вина може да бъде пагубно за психиката ни. В тези случаи съвестта ви вече не е този мек глас, който ви ръководи да бъдете "добър човек". По-скоро става безмилостен съдия, който не ви оставя на мира, и реално може да застраши психическото и физическо здраве.

Различните лица на вината

Вината се дефинира като дълбоко чувство на разкаяние за постъпка, която сте извършили (или не сте извършили) в миналото. Следователно вината става минало преживяване, което се подновява в настоящия момент.

• Тя може да се прояви в много форми, като най-честата е липсата на диференциация. Това се случва, когато съвестта на човек е толкова рестриктивна, че не може да разграничи мисли, желания и действия. За тези хора мисълта да направиш или пожелаеш нещо е равносилно на това да го направиш.
• Друг начин, по който се проявява невротичната вина, е прекомерното самонаказване. В тези случаи хората не могат да си простят или да убедят себе си, че са постъпили неправилно в момент на слабост, и несъзнателно или съвсем целенасочено се самонаказват, за да изкупят своята вина.
• Има и друга форма, наречена всемогъща вина. Това е, когато човек се чувства отговорен за проблеми, които са напълно извън неговия контрол. Например, когато някой близък претърпи злополука, се чувства виновен, че не е бил там, за да предотврати инцидента или да помогне. Това се случва най-често с майките, които често се чувстват така, сякаш могат и трябва да имат пълен контрол над живота на децата си.

Прочетете още:

• Чувството за вина може да засегне всеки аспект от живота ни

Много от тези фази произхождат от най-ранна възраст. Конфликтите с родителите или емоционалното пренебрегване могат да накарат децата да почувстват, че са "лоши". Това ще ги направи неуверени и подозрителни възрастни, които преживяват вината си отново и отново или се самонараняват и самонаказват, за да притъпят обсебващото чувство за вина.

По същия начин едно малко дете може да изпита дълбок гняв към майка си или баща си, ако те са проявили пренебрежение или обидно държание, или не са показали достатъчно любовта си. Въпреки това детето не таи твърде дълго отрицателни емоции към хората, които го обичат най-много, а насочва тази ярост срещу себе си и това се превръща в постоянна вина, която ще изпитва в зряла възраст.

Понякога тази невротична вина не се проявява толкова ясно. Хората просто търсят ситуации, които ги нараняват, за да могат да се наказват. Те никога не смятат, че са платили достатъчно за това, за което се обвиняват.