Чувството за вина може да засегне всеки аспект от живота ни
Вината е тежко чувство на разкаяние или тъга по отношение на минало действие. То се появява, когато човек направи нещо, което не отговаря на моралните му принципи, вярва, че постъпката му е неправилна или е убеден, че действията му са причинили негативно преживяване на някого. В най-добрия случай вината действа като морален компас, който ни подтиква да мислим за това, което правим, и ни кара да предприемем конструктивни промени, ако сме сгрешили. |
Хората, които живеят със силно чувство за вина, изпитват болезнено съжаление за това, което са направили. Вината засяга отношенията им с околните, отношението им към себе си, влияе на ежедневните им действия и възгледи. Вината засенчва добрите неща в нашия живот. Тя „изяжда” нашата енергия и самооценка. Тогава започваме да се измъчваме от личните си мечти и нужди. Придобиваме навика да се поставяме на второ място, да храним вината си и да обричаме на глад самочувствието си.
Хората, които се затрудняват да се справят с вината сами, е препоръчително да потърсят помощта на професионалист в областта на психичното здраве.
Какво е вината?
На първо място тя играе важна роля в моралното поведение и може да насърчи хората да следват етичните кодекси и социалните норми. Когато чувството за вина се появява в резултат от неправомерно действие, то може да провокира по-голяма съпричастност към другите и съответно да бъде мотив за поемане на отговорност за неправилните действия. От друга страна обаче, когато чувството за вина се превърне в бреме и продължи твърде дълго, то може да провокира развитие на проблемни състояния, като безпокойство, тъга, депресия или прекалена самоотверженост.
Въпреки че вината много прилича на срама, между двете състояния има съществени разлики. Докато вината е свързана със специфично реално или илюзорно престъпление, срамът е чувство за самия себе си, чувство, че си недостоен, лош или неспособен да вършиш нещата правилно. Докато вината предизвиква отрицателни чувства от конкретна постъпка или поведение, срамът провокира отрицателни чувства, насочени към нас самите, към нашата същност. Виновните хора мислят: "Направих нещо лошо", докато тези, които изпитват срам, мислят: "Аз съм лош". Разликата между срама и вината може да се проследи и в историята – в Древна Гърция и Япония например ударението е поставяно върху това, което другите мислят за един индивид – когато някой прегрешава, обществото губи уважение към него. В Съединените щати обаче акцентът се поставя върху вината – един човек може да направи нещо нередно, но разкаянието му може да оправи нещата.
Има култури, които насърчават повече чувството за вина, отколкото други – в някои човек може да се чувства виновен за поведение, което представител на друга култура дори няма да забележи. За общества, изповядващи някои форми на християнство например, сексът преди брака е напълно неприемлив, в други култури обаче сексуалните отношения съвсем не са стигматизирани и обикновено не са акт, който предизвиква чувство за вина.
Прочетете още:
Примери за вина
Въпреки че всеки интерпретира действията си по индивидуален начин, съществуват сходни условия, които са предпоставка за пораждането на чувство за вина. Ето няколко примера:
- Лице, което подава искане за развод, може да се почувства вина, защото приема постъпката си като предателство или бягство от отговорност и ангажираност.
- Дете, което е жертва на злоупотреба, може да чувства вина, защото вярва, че е направило нещо нередно и е предизвикало случилото се.
- Родител, който е отчужден от детето си, може да чувства вина, защото вярва, че не e направил достатъчно, за да поддържа здрава връзката с детето.
- Възрастен човек, който прави равносметка на живота си, може да се чувства виновен за някои неща, които не е постигнал.
Как да си простим и да преодолеем чувството за вина
Всички правим грешки. Когато поглеждаме назад, може би откриваме много неща, за които съжаляваме и ни се иска да можем да върнем времето, за да поправим стореното. Споменът за отминалите събития може да е съпроводен от дълбоко чувство за вина и разкаяние за направените грешки, причинените щети или пропуснатите възможности. Мислите за себе си като за "лош" човек, който не заслужава да му бъде простено. В тези трудни периоди е изключително важно да бъдете съпричастни към себе си, припомняйки си, че сега, когато сте натрупали мъдрост и опит, не бихте повторили същите грешки.
Терапевтът Престън Най предлага упражнение, което ще ви помогне да се освободите от оковите на вината, да постигнете мир със себе си и да продължите напред:
Припомнете си постъпка, събитие или грешно решение, за които все още се обвинявате. Напишете го и го свържете със стрелка с някое от изреченията по-долу. Повторете упражнението с друг тежък спомен, а ако е необходимо, препишете допълнените от вас изречения.
- "Направих всичко възможно, когато..."
- "Направих грешка, когато..."
- "Имах още много да науча, когато..."
- "Научих някои важни уроци, когато..."
- "Не беше лесно за мен, когато..."
Погледнете на живота си като недовършено произведение
Вместо да се самообвинявате, вижте себе си (и вашия живот) като произведение, по което работите и допълвате постоянно, а всяко неприятно преживяване или грешка, като възможност да научите още нещо, да растете и да се развивате.
Без трудностите и изпитанията, които са част от всяко човешко преживяване, вие не бихте могли да осъзнаете непрекъснато растящия си потенциал, изразяващ се в самоприемане, смислена цел на живота и способност да създавате и поддържате истински здрави и любящи взаимоотношения с другите и със самите вас.
Потвърдете пред себе си, че съжалявате за миналите грешки. Дайте си време, в което да си позволите да тъгувате и лекувате раните, а ако е необходимо, потърсете помощта на специалист. Извлечете поуки от случилото се и възстановете положителната връзка със себе си.
Вината и психологията
Някои хора се затрудняват в опитите си да преодолеят чувството си за вина, а това може да доведе до развитието на хронични психични проблеми, включително депресия и тревожност. Вината и срамът могат да бъдат основни фактори при обсебващо и натрапващо поведение, а тежката вина може да се превърне в непреодолима пречка за поддържане на здрава и щастлива връзка.
Психотерапията може да помогне на индивида да преодолее негативните емоции и да се справи с вината, която ако не бъде разрешена, постепенно се превръща в постоянен спътник на живота, засягайки взаимоотношенията, самочувствието, щастието и благополучието. Лечението дава възможност на хората да справят с отрицателните емоции и самоунищожителни мисли.
Видео
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТРУНИ - РАДКО ПЕНЕВ - СИЕЛА
ЧОВЕКЪТ В ТЪРСЕНЕ НА ВИСШ СМИСЪЛ - ВИКТОР ФРАНКЪЛ - ХЕРМЕС
ВИНОВНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО - ЛИАН МОРИАРТИ - ХЕРМЕС
МИР НА СТРАХА НИ. БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ - ГЕОРГИ МИШЕВ - ХЕРМЕС
БЪЛГАРСКАТА ДИЛЕМА. ЗАПИСКИ ПО НАШЕТО ДВУСМИСЛИЕ - ТОНИ НИКОЛОВ - ХЕРМЕС
ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - БЛАГА ДИМИТРОВА - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- Поведенческа психология
- Поведенчески и емоционални проблеми
- 7 начина за справяне с чувството за вина
- Когато мислите за себе си като за лош човек
- Прехвърляне на вината: Защо някои хора обвиняват другите за собствените си грешни избори
- Вината, с която повечето родители живеят
- Ужасното постоянно чувство за вина: какво казват специалистите
- Защо някои хора постоянно се извиняват
- Прехвърлянето на вина като форма на вербално насилие
- Какво наистина си мисли терапевтът ви: "Не съм тъжна, че баба ми умира"
- Чувството на вина отключва депресивното ни състояние
- Обичам децата си, но мразя живота си – дилемите, с които се сблъскват майките и техните решения
Коментари към Чувството за вина може да засегне всеки аспект от живота ни