Война и мир с тийнейджъра

от 13 апр 2017г.

Всеки, изкарал някакво време с тийнейджър, рано или късно се е сблъсквал с „въртенето на очите“.
Възрастният задава въпрос - „не е ли твърде оскъдна тази пола“ или “убеден ли си, че искаш да пушиш в училище“ и в отговор получава очи въртящи се по спирала, понякога въздишка, а ако младежът е особено енергичен, дори ругатня.

Тийнейджърският бунт

Когато говоря с родители или учители на юноши имам чувството, че слушам истории от войната. Младежите явно са гениални в това да стъкмяват неща, които ще подразнят околните възрастни. Майки обясняват за неуважителни прояви, относно труда им. Учители се оплакват от отношението на учениците в клас. Възрастните масово говорят за неспазване на обещания, бягане от отговорност и неприемливо поведение.
На другия фронт са тийнейджърите. Те се възмущават от непоискани съвети и намеси, надменност, високомерие и неразбиране. Стремят се да са независими и самодостатъчни и го демонстрират, критикувайки възрастните. Възприемат желанието за помощ и менторство като вмешателство.

Ценностната система се пренарежда по време на юношеството, отхвърлят се стари мотивации, заместени от такива, които са по-актуални. Бунтът е вътрешен, той цели не само независимост, а и потвърждение на чувствата, които околните са декларирали. Колкото по-скандално е поведението, толкова по-силно ви предизвиква тийнейджърът.
Той обича родителя и най-вероятно уважава учителя, но се нуждае да отхвърли авторитетите, за да изгради себе си като такъв. Колкото по-слаб и мек е образът на авторитет, толкова по-трудно е на младежа да премине през периода на бунт.

Защо сътресенията са така тежки?

Нормално е младежите да са непредсказуеми и непоследователни. Идеализмът, щедростта и артистизмът могат да се появяват и отшумяват многократно. Анна Фройд през 1958 година казва, че тийнейджърите от всяко поколение трябва да експериментират с различни самоличности, преди да се установят в собствената си улегнала самоличност. Плавният преход от детство към зрялост е изключително рядък, за сметка на това всички сме чували потресаващи истории за проблемни юноши.

Ако на младежите не се даде никаква възможност да проявяват гняв, разочарование и емоции, невписващи се в идиличната картина на социалния живот, те ще открият начин да изразят протеста си в пространство, където контролът е по-занижен или нулев. Кротостта в училище не гарантира домашен мир и обратното. Щом учителите и родителите са твърде строги, се повишава шансът за търсене на бунтовни действия, извън тяхното полезрение.
Периодът, в който младежът се опитва да се индивидуализира максимално, е тежък за възрастните, но показването на подкрепа и доверие може да се окаже единственият вариант за запазване на отношения, непомрачени от постоянни скандали.

Слушайте за проблемите

Когато децата са мънички, задават куп въпроси, пораствайки оставят все по-малка част от тях да видят бял свят, а в пубертета съществува тенденция, информацията да се потърси навсякъде другаде, но не и при възрастен.

В редки случаи младежите се обръщат за съвет към учител или родител и се оказва, че много от тях са пропилени. Как се случва това?

Възрастните имаме навика да говорим, говорим и говорим…. Вместо да слушаме.

Слушайки, показваме уважение, създаваме усещане на събеседника, че е значим и компетентен, даваме време за анализ и самоанализ. Не е необходимо да даваме готов отговор на проблемите, веднага щом се отвори тема за обсъждане. Първо, защото това е нараняващо и обидно за младежа срещу нас (ако не е поискал подобен съвет). После, защото нашето решение може да е много далеч от приемливо за него. Накрая, поради факта, че прекъсвайки потока от думи, ние ще нарушим формулирането на чувствата, вървящи с него.

Резултатът ще е усещане за добре свършена работа в нас и такова за тотално отхвърляне в юношата, опитал да ни повери мислите си.

Рефлексията е важна

Слушали сте, получили сте информация, която явно е предназначена специално за вас. Проверете пак!
Перефразирайте чутото, задайте въпрос по него, проверете дали сте разбрали правилно, защото грешки се случват, а комуникацията с друго поколение е по-объркана от очакваното.

Така ще си осигурите сигурност, че разбирате, а може да получите и по-ясна информация относно състоянието на събеседника. Това ще насърчи уважителните прояви и решения, които са приемливи.

Не манипулирайте

Не си играйте с юношата. Във възрастта на съзряване и най-слаби съмнения за манипулация унищожават шансовете за нормално общуване. Колкото по-ясен и искрен е изразът ви, толкова по-вероятно е младежът да продължи да се обръща за съвети към вас. Всяка манипулация, която усети или види впоследствие ще ви изиграе ужасна шега, ето защо е разумно да сте максимално „себе си“ пред него.

Общуването с тийнейджъри понякога е истинска война. Случва се войната да е на младите срещу зрелите, друг път е битка с неразбирането, но трябва да помним, че през повечето време юношата я усеща като война на света срещу него. Наш избор е дали ще сме му съюзници.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: psychologytoday
Снимка: quickanddirtytips.com

Още по темата: