Война и мир с тийнейджъра

Всеки, който е бил в компанията на тийнейджър, рано или късно се е сблъсквал с „въртенето на очите“. Възрастният задава въпрос: "Не е ли твърде оскъдна тази пола?“ или “Убеден ли си, че искаш да пушиш в училище?“ и в отговор получава очи, въртящи се по спирала, понякога въздишка, а ако младежът е особено енергичен, дори ругатня.

Тийнейджърският бунт

Когато говоря с родители или учители на юноши, имам чувството, че слушам истории от войната. Младежите явно са гениални в това да измислят неща, които ще подразнят околните възрастни. Майки споделят съкрушителни истории за прояви на неуважение и грубост, учители се оплакват от отношението на учениците в клас. Възрастните масово говорят за неспазване на обещания, бягане от отговорност и неприемливо поведение.

На другия фронт са тийнейджърите. Те се възмущават от непоискани съвети и намеси, надменност, високомерие и неразбиране. Стремят се да са независими и самодостатъчни и го демонстрират, критикувайки възрастните. Възприемат желанието за помощ и менторство като вмешателство.

Ценностната система се пренарежда по време на юношеството, отхвърлят се стари мотивации, заместени от такива, които са по-актуални. Бунтът е вътрешен, той цели не само независимост, а и потвърждение на чувствата, които околните са декларирали. Колкото по-скандално е поведението, толкова по-силно ви предизвиква тийнейджърът.

Той обича родителя и най-вероятно уважава учителя, но се нуждае да отхвърли авторитетите, за да изгради себе си като такъв. Колкото по-слаб и мек е образът на авторитета, толкова по-трудно е на младежа да премине през периода на бунт.

Защо сътресенията са така тежки?

Нормално е младежите да са непредсказуеми и непоследователни. Идеализмът, щедростта и артистизмът могат да се появяват и отшумяват многократно. Анна Фройд през 1958 година казва, че тийнейджърите от всяко поколение трябва да експериментират с различни самоличности, преди да се установят в собствената си улегнала самоличност. Плавният преход от детство към зрялост е изключително рядък, за сметка на това всички сме чували потресаващи истории за проблемни юноши.

Ако на младежите не се даде никаква възможност да проявяват гняв, разочарование и емоции, невписващи се в идиличната картина на социалния живот, те ще открият начин да изразят протеста си в пространство, където контролът е по-занижен или нулев. Кротостта в училище не гарантира домашен мир и обратното. Щом учителите и родителите са твърде строги, се повишава шансът за търсене на бунтовни действия извън тяхното полезрение.

Периодът, в който младежът се опитва да се индивидуализира максимално, е тежък за възрастните, но показването на подкрепа и доверие може да се окаже единственият вариант за запазване на отношения, непомрачени от постоянни скандали.

Научете се да слушате

Когато децата са малки, задават на родителите си куп въпроси, а в пубертета съществува тенденция информацията да се потърси навсякъде другаде, но не и при възрастен. Ето каква е причината за това:

Възрастните имаме навика да говорим, говорим и говорим, вместо да слушаме

Слушайки, показваме уважение, създаваме усещане на събеседника, че е значим и компетентен, даваме време за анализ и самоанализ. Не е необходимо да даваме готов отговор на проблемите, веднага щом се отвори тема за обсъждане. Първо, защото това е нараняващо и обидно за младежа срещу нас (ако не е поискал подобен съвет). После, защото нашето решение може да е много далеч от приемливо за него. Накрая, поради факта, че прекъсвайки потока от думи, ние ще нарушим формулирането на чувствата, вървящи с него.

Резултатът ще е усещане за добре свършена работа в нас и такова за тотално отхвърляне в юношата, опитал да ни повери мислите си.

Рефлексията е важна

Слушали сте, получили сте информация, която явно е предназначена специално за вас. Проверете пак!
Перефразирайте чутото, задайте въпрос по него, проверете дали сте разбрали правилно, защото грешки се случват, а комуникацията с друго поколение е по-объркана от очакваното. Така ще си осигурите сигурност, че разбирате, а може да получите и по-ясна информация относно състоянието на събеседника. Това ще насърчи уважителните прояви и решения, които са приемливи.

Не манипулирайте

Не си играйте с юношата. Във възрастта на съзряване и най-слаби съмнения за манипулация унищожават шансовете за нормално общуване. Колкото по-ясен и искрен е изразът ви, толкова по-вероятно е младежът да продължи да се обръща за съвети към вас. Всяка манипулация, която усети или види впоследствие, ще ви изиграе ужасна шега, ето защо е разумно да сте максимално „себе си“ пред него.

Общуването с тийнейджъри понякога е истинска война. Случва се войната да е на младите срещу зрелите, друг път е битка с неразбирането, но трябва да помним, че през повечето време юношата я усеща като война на света срещу него. Наш избор е дали ще му бъдем съюзници.