Децата и младежите, тормозени от възрастни хора, се нуждаят от стратегии за подкрепа

Обществото ни често се фокусира върху насилието между деца, пренебрегвайки по-вредният тормоз, извършван от възрастни, които попадат в кръга им на доверие. Лошите резултати на политиката за предотвратяване на тормоза затвърждават необходимостта от изготвяне на стратегии за подкрепа на деца и младежи, които са били изложени на насилие. Има отлични ресурси за това какво представлява тормозът от родители, треньори и учители, но малцина обсъждат последствията за жертвите.

Децата стават отново жертви, ако възрастните не бъдат подведени под отговорност

Отхвърлянето на докладите за тормоз или злоупотреба от възрастни поражда отново психическо и физическо насилие. Новите случаи на злоупотреба засилват всеобхватното чувство на объркване, тъй като децата са съветвани да докладват за тормоз, но когато го направят, твърде често те са допълнително малтретирани от други възрастни. Този вид обществено преследване и повторен тормоз се наблюдава дори когато децата докладват за сексуално насилие.

В допълнение, в случаите на тормоз често присъства друг възрастен, който участва или просто е свидетел, което служи за нормализиране на насилственото поведение. Поради дисбаланса на силите между възрастен и дете, е твърде вероятно жертвите да вярват, че унижението или принудата са заслужени.

Това чувство се подсилва от свидетелите, които не реагират на тормоза, както и от хората, получаващи сигнали, които отричат наличието на насилие. Представете си объркването на дете, изправено пред възрастен на уважавана авторитетна позиция, който използва властта си да вреди, вместо да помага на децата и младежите в нужда.

>>> Каква форма може да приеме злоупотребата с деца

Склонни сме да правим грешката да приемаме, че жертвите са в безопасност и могат да се възстановят, след като бъдат отделени от насилника си. Изследванията обаче показват, че децата и младежите, които са видимо здрави, всъщност могат да са с лабилна психика и повишен риск от развитие на хронични заболявания. В обширното си изследване д-р Винсент Фелети описва въздействието на тормоза като „обратна алхимия“, при която действията на възрастните определят бъдещето на децата.

Стратегии за възстановяване на малтретирани деца

Лечението може да започне, след като насилникът бъде подведен под отговорност и отстранен от кръга на доверие на жертвата. В допълнение към консултациите с психотерапевт, образователната подкрепа може да бъде насочена към поправяне на нанесената вреда.

Децата и младежите трябва многократно да бъдат убеждавани, че тормозът не е по тяхна вина и не е заслужен. Те трябва да знаят, че не са виновни за това, което възрастните са им причинили.

Децата трябва да бъдат подкрепени при разясняването на противоречиви чувства, като например чувството на лоялност към тези, които са ги малтретирали. Трябва да знаят, че е възможно уважението и подчинението да е провокирало тормоза, причинен от ненадежден възрастен.

Функция на симпатиковата част на нервната система

За да разберат децата и младежите отрицателното въздействие на всички форми на тормоз и малтретиране, трябва да научат как функционира симпатиковата част на нервната система, която кара организма да се мобилизира при опасност.

Дори малките деца могат да разберат, че определени функции на мозъка и тялото имат за цел да ги предпазят от евентуални опасности. Могат да се използват аналогии като аларма за дим или звънец на велосипед, за да се обяснят предимствата на системата за ранно предупреждение. По същия начин може да се обясни на децата, че мозъкът и организмът отделят хормони на стреса (адреналин, кортизол), които имат за цел да ги подготвят за битка или бягство.

Вместо да се отбягва или минимизира тормозът, извършван от възрастни, трябва да се проведе дискусия с децата и младежите. Може да се зададат въпроси на жертвите относно реакциите им, които да ги накарат да помислят и говорят помежду си.

Овластяване на децата да управляват своите реакции

Децата и младежите трябва да знаят, че собственото им здраве зависи от това да се научат как целенасочено да активират парасимпатиковата част на нервната система, която има обратното действие на симпатиковата. Те могат да си представят двете части на нервната система като люлка. Когато са застрашени или в опасност, симпатиковата част се издига нагоре, но когато са в безопасност, децата могат съзнателно да потиснат реакцията на стрес.

Децата трябва да знаят, че е възможно да контролират нивата на стрес, да понижат хормоните и да се отпуснат.