Отказ от комуникация или какво е да те наказват с мълчание

Повечето от нас знаят какво е да бъдеш наскърбен от думи – жестоки, безчувствени – които се повтарят отново и отново в ума ни. Но също така много са наранявани от липсата на такива, от мълчанието, което може да стане наистина оглушително.

„Няма нищо лошо в това да искаш да поставиш граница или при разногласия да кажеш „трябва да си взема почивка“ или „трябва да спря да говоря за това“. Но различното при умишленото мълчание е, че хората, които го прилагат във взаимоотношенията си, нямат намерение да поставят граници. Целта е да се накаже човека отсреща.“, коментира Вейл Райт, старши директор на иновациите в здравеопазването в Американската психологическа асоциация.

>>> Мълчанието е злато, но дали е така и в любовта

Според Райт мълчанието не е ефективно средство за разрешаване на спорове и често може да отразява нечия неспособност за общуване.

„Мисля, че това до известна степен е защитен механизъм, свързан с неспособността да се изразяват емоции. Вместо да използват думи, хората мълчат, което не е особено ефективно, но най-вероятно така се чувстват защитени.“

Мълчание като средство за наказание – болезнено, ужасяващо и безполезно

Киплинг Уилямс е професор по психология в Университета „Пардю“, който изучава конкретно мълчанието и остракизма (отлъчване, изолиране). В книгата си „Остракизъм: Силата на мълчанието“ Уилямс пише за страха и опустошението, изпитвани от онези, които се сблъскват с подобен тип поведение.

“Малко събития в живота са по-болезнени от усещането, че хората, особено тези, на които се възхищаваме и за които ни е грижа, не желаят да имат нищо общо с нас. Вероятно няма по-добър начин да ни го покажат от мълчанието.“, коментира Уилямс.

Джийни Ванаско е американска писателка, чиято предстояща книга изследва използването на мълчанието в отношенията между майка и дете. За написването й Ванаско се осланя на взаимоотношенията в собственото си семейство. Майка й прилага този тип поведение винаги, когато се чувства разочарована или наранена, или когато вярва, че Ванаско не прекарва достатъчно време с нея. Нейните периоди на мълчание обикновено продължават две до три седмици, но един епизод по време на пандемията продължава цели шест месеца.

„Не си спомням да съм се чувствала толкова зле, колкото през този период, освен когато баща ми почина.“, споделя Ванаско. „Чувствах се, сякаш съм мъртва за нея.“

Разрушителната мощ на мълчанието

Отказът от комуникация може да навреди на взаимоотношенията, понякога непоправимо. Когато стане част от модел на поведение, според Райт, може да се превърне дори в злоупотреба. Особено когато включва други вредни поведения, като заплахи или обиди, при които целта е да се контролира човека отсреща.

Използването на мълчанието като средство за наказание може да бъде вредно за всяка връзка, но Райт смята, че рисковете са особено големи, когато родителите го прилагат в отношенията си с децата.

Мълчанието, приложено върху децата, може да предизвика чувство на емоционално изоставяне. Най-нормалната реакция от тяхна страна е да се опитат да се вкопчат в родителите си, целейки да преустановят това поведение.

„Най-голямата дългосрочна последица може да бъде неспособността на детето да се привързва.“, казва Райт. „Винаги се притесняваш, че другият човек ще те напусне.“

Как да се справим с хората, които ни наказват с мълчание?

Ако някой ви наказва с мълчание, е важно да намерите начини да регулирате емоциите си.

Може да се съсредоточите върху нещата, които контролирате, за да защитите себе си и емоционалното си благополучие. Ако се чувствате в безопасност, може да се обърнете към човека и да му споделите как неговото поведение ви кара да се чувствате.

Ванаско споделя, че намира мълчанието на майка си за толкова непоносимо, че през повечето време прави опити да го наруши – тактика, която се оказва неуспешна в дългосрочен план. „Вие не искате да сте този, който ще наруши мълчанието, тъй като човекът, който го прилага, трябва да разбере, че няма да търпите подобно поведение.“

Как да спрете да наказвате с мълчание хората около вас?

Ако използвате мълчанието като средство за наказание, трябва да работите за определяне на по-здравословни и по-ефективни начини за регулиране на емоциите си.

Родителите, които прилагат това поведение върху децата си, трябва да признаят, че има дългосрочни емоционални вреди и че вероятно се нуждаят от помощта на специалист по психично здраве, за да спрат цикъла.

Когато се опитвате да контролирате конфликтите в една връзка, които са неизбежни, може да бъде полезно да провеждате разговори с партньора си в моментите, когато и двамата сте спокойни.

Ако близък човек продължава да ви наказва с мълчание, въпреки че сте му казали, че поведението е неприемливо, е важно да прецените дали тази връзка си струва усилията. „Знам, че това не са неща, за които обичаме да говорим, но ако взаимоотношенията не са взаимноизгодни, тогава трябва да вземем решение дали тази връзка си струва времето и вниманието ни.“, коментира Райт.