Какво представлява токсичният срам

Срамът може да бъде определен като токсичен, когато започне да разрушава живота ни.

За разлика от обикновения срам, който е естествена и временна емоция, токсичният срам се вкоренява дълбоко в нашата психика и постепенно оформя негативна представа за самите нас. Той ни кара да се възприемаме като дефектни, недостойни, по-малко стойностни от другите. С времето това вътрешно чувство може да подкопае самочувствието ни, да влоши отношенията ни с другите и да се превърне в основна пречка за личностното ни развитие и щастие.

"Всеки един от нас изпитва срам в един или друг момент. Това е емоция, придружена от физически симптоми, като всяка друга. Проблемът е, когато негативната емоция е изключителна интензивна. Тогава емоционалната болка е значителна и трудно преодолима.", обяснява терапевтът Дарлийн Лансър.

Възможно е срамът да ни попречи да мислим или да осъзнаваме ясно какво се случва. Вследствие на това започваме да изпитваме силна себеомраза, която само се засилва, тъй като не можем да се отърсим от негативните емоции.

Различни стимули събуждат чувство на срам в различните хора. Силата на изпитаните емоции варира значително между хората, като зависи пряко от предишни преживявания, културните разбирания, личностни характеристики и самото събитие, спрямо което реагираме.

Терминът „токсичен срам“ (toxic shame) е въведен от Силван Томкинс в началото на 60-те години на миналия век. С него психологът описва дълбоката, разрушителна форма на срам, която не е само моментна емоция, а постоянно усещане за недостойност. 

Характеристики на токсичния срам според Дарлийн Лансър

Токсичният срам се различава от обикновения срам, който преминава за няколко часа или един ден, в следните отношения:

• Не е необходимо да бъде провокиран от външни фактори. Токсичният срам може да бъде предизвикан и от нашите собствени мисли и да доведе до непрестанен цикъл от негативни емоции, които причиняват депресия и чувства на безнадеждност и отчаяние. Появява се хронична тревожност, породена от страха от изпитването на срам.
• Чувствата и болката, свързани със срама, са много по-интензивни.
• Негативната емоция е придружена от гласове, образи или убеждения, които се коренят в детството и са свързани с негативна "срамна история", касаеща самите нас.
• Не е необходимо да си припомняме първоначалния източник (който обикновено произхожда от детството или предишна травма) на появилия се в сегашния момент срам, за да изпитаме негативната емоция.

Убеждения, основаващи се на срам

Основното убеждение, провокирано от срама, е "Аз не мога да бъда обичан от никой друг и не съм достоен за връзка". Обикновено вътрешният срам се проявява и като едно от следните убеждения:

• Аз съм глупав.
• Аз съм неатрактивен (особено за романтичен партньор).
• Всичко, което правя, е неуспешно.
• Аз съм лош човек.
• Аз съм измамник или лъжец.
• Аз съм егоист.
• Аз не съм достатъчен.
• Мразя себе си.
• Моето мнение или думи нямат значение.
• Аз съм несъвършен или не достатъчно добър.
• Не трябваше да се раждам.
• Не заслужавам любов.

Причината за токсичния срам

Според Дарлийн Лансър в повечето случаи срамът се превръща в токсичен заради интензивни негативни преживявания в детството. Родителите могат неволно да предадат своя срам на децата си чрез думите си или невербално поведение. Например, детето може да чувства, че не заслужава да бъде обичано поради проява на безразличие, отсъствие или раздразнителност от страна на родителите си.

Също така е възможно малчуганът да се чувства недостатъчно добър поради прекомерното коригиращо поведение на своите майки и бащи. Според Дарлийн Лансър децата трябва да се чувстват обичани и от двамата си родители. Когато тази връзка е нарушена, като например, когато детето е непрекъснато укорявано, то започва да се чувства самотно, изолирано и засрамено. Въпреки това, дори ако срамът е станал неизменна част от личността, той може да бъде преодолян благодарение на по-късни положителни преживявания.

Дарлийн Лансър съветва, че ако не се лекува, токсичният срам може да доведе до агресия, депресия, хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство и/или пристрастяване. Той води до ниско самочувствие, тревожност, ирационално чувство за вина, перфекционизъм и взаимозависимост, и ограничава способността ни да се наслаждаваме на качествените отношения с другите и професионалния ни успех.

В тежките си проявления токсичният срам се превръща в подмолен двигател на нашите мисли, емоции и действия. Той ни кара да възприемаме себе си като дефектни, недостойни и непрекъснато „по-малко“ от останалите. Така човек започва да живее в постоянен страх от отхвърляне и критика, като едновременно се самообвинява за всяка грешка или несъвършенство.

С течение на времето това вътрешно състояние може да разруши естествената ни спонтанност и радост, да блокира творческия потенциал и да отслаби способността ни да се свързваме с другите. На мястото на увереността и доверието се появяват изолация, чувство за вина и вътрешна празнота.

Затова специалистите подчертават, че токсичният срам не бива да се подценява – той не е просто мимолетна емоция, а дълбоко вкоренен модел, който може да определя целия ни житейски път и качество на живот.