Емоционално инхибиране: Когато не можеш да определиш и изразиш емоциите си

Емоционалното инхибиране може да се определи на първо място като трудност в определянето и изразяването на емоциите и чувствата. Състоянието е известно и като "алекситимия". Този термин има три гръцки корена: "а" (не), "лексис" (дума) и "тимос" (чувства или настроение), тоест "без думи за чувства".

Много хора, които страдат от емоционално потискане, изпитват емоции и чувства. Проблемът е, че за тях е много трудно да ги определят и следователно да ги изразят. Степента и интензивността на състоянието са индивидуални. В някои случаи това явление не е много дълбоко, докато в други води до пълна дисоциация на емоционалния свят.

Характеристики на хората с алекситимия:

Най-съществената характеристика на емоционалното инхибиране е студенината. Сякаш тези хора не са способни да чувстват нищо и в някои крайни случаи това е наистина така. Симптомите наподобяват тези при депресия, но са много по-внушителни:

• Те не могат да изпитат удоволствие или ако изпитват, е в минималната му степен.

• Те не се интересуват от сексуалния си живот.

• Те са конформисти.

• Социалният им живот е силно ограничен.

• Те показват липса на жизненост.

• Те са импулсивни.

• Те почти винаги изглеждат сериозни и отегчени.

• Те нямат никакво въображение или им е особено трудно да го използват.

• Връзките им са основани на зависимост.

• Те никога не казват "Обичам те".

Има два вида емоционалното инхибиране или "алекситимия":

Единият е основната форма, в която индивидът се държи по този начин от момента, в който се роди. В този случай тя съответства на неврологична аномалия. Другият вид е вторична алекситимия, която се появява след физическа или психологическа травма или след продължителни периоди на интензивен стрес.

Изследователите считат, че по-голямата част от случаите на емоционално потискане се определят от социокултурни фактори. Някои общоприети модели на комуникация подтикват тези индивиди да потискат изразяването на емоциите си. Съществуват и определени социални среди, в които се казва, че това, което чувствате, не се одобрява. Често се налага модел на "добри и лоши емоции". Хората могат да говорят за "добрите", но не и за "лошите".

Терапия

Най-тежките случаи на емоционално инхибиране изискват терапия, която обикновено отнема дълъг период от време, като при някои индивиди се налага и неврологична интервенция. Изследвания показват, че коренът на проблема вероятно се крие в прекъсване на връзката между двете мозъчни полукълба. В много случаи това може да бъде коригирано, но за съжаление има и такива, в които е невъзможно.

По-често обаче състоянието се проявява в леки форми, които могат да се преодолеят с различни стратегии. Понякога индивидът потиска проявата на своята привързаност просто защото не знае как да изразява емоциите си. Проблемът се развива най-често при хора, израснали в среда, в която потискането на емоциите се насърчава и се счита за знак за самоконтрол. По същия начин понякога емоционалната тишина е "естественият" отговор на неразрешената травма.

Истината е, че невъзможността за определяне и изразяване на емоциите води до сериозни последствия. На първо място се влошават интелектуалните функции. Емоциите играят съществена роля главно в придобиването на нови знания и в паметта. Също така, емоционалният свят е в основата на изследователските ни способности и креативност. Следователно, човек с емоционално потискане е интелектуално слаб.

От друга страна е очевидно социалният живот да бъде сведен до минимум. Без емоции създаването и поддържането на дълбоки връзки с другите е невъзможно. Животът става скучен и празен, което от своя страна води до усложняване на състоянието.

И все пак, това е дисфункция, която е напълно лечима. Привързаността и емоциите са "солта на живота". Ако подозирате, че имате тези симптоми (или ги забелязвате в поведението на някой от обкръжението ви), не се колебайте да потърсите помощ.