Какво представляват потиснатите емоции

Всички понякога крием емоциите си. Ако сме разстроени заради конфликт с партньора си в началото на деня, правим всичко възможно да не избухнем в сълзи по време на работа. Но да ги крием от самите себе си е напълно различно и може да доведе до сериозни последици.

Прикрити и потиснати емоции

Полезно е да се разбере разликата между това да прикриваме емоционалното си състояние, въздържайки се от неприемливи за момента емоционални изблици, и да изтласкаме емоционалното си състояние на друго ниво. Второто означава, че сме имали неприятни емоции, с които не се справяме (най-вече свързани с преживяванията в детска възраст) и ги скриваме в подсъзнанието си до мига, в който напълно забравим, че съществуват. Разбира се, възможни са „проблясъци“ - например аромат или звук, предизвикващи неприятно усещане, и неясно чувство за объркване, понякога дори гняв.

Важно е да се отбележи, че потиснатите в зрелостта емоции не са "по-добри" от потиснатите в ранна възраст. Владеенето на емоциите в социални ситуации има смисъл, но непрекъснатото им избягване никога не е добра идея и е нещо, което трябва да обмислим сериозно.

Потиснатите емоции и връзката им с потиснатите спомени

Потиснатите емоции са свързани с понятието за потиснати спомени, крайъгълен камък на психоаналитичната теория, предложена от самия Зигмунд Фройд. Тя предполага, че докато сме малки, „забравяме“ за застрашаващите стабилността ни преживявания (а заедно с тях и чувствата, които предизвикват), за да защитим личността си. По този начин потискането работи като незрял защитен механизъм. Разбира се, няма как да се докаже нашият несъзнателен избор да „скриваме спомени от себе си“. Възможно е мозъкът просто да губи способността си да извлича спомените, защото безпокойството от ситуацията възпрепятства обичайния начин за сортиране на информацията.

>>> Оставете емоциите да идват и да си отиват, без да се опитвате да им влияете

Защо потискаме емоциите си

Отново според Фройд потискането на емоциите се основава на избори, направени в детска възраст и основани на това какво е „приемливо“ и „неприемливо“ за личността, що се отнася до спомените и чувствата. Разбира се, съществува и друга гледна точка, според която:

Емоционалното поведение може да е заучено:

• Например съществува стереотип, според който англичаните се отличават със своето резервирано и дистанцирано поведение. Дори някои психолози са склонни да признаят подобна тенденция, когато сравняват сънародниците си с народите, живеещи на юг. Всичко това говори, че поведението може да бъде и заучено, за да отговаря на стандартите на обществото.

Емоционалното поведение може да е плод на средата:

• Ако никога не сте виждали как родителите ви дават израз на тъгата или страха си, то и вие - повтаряйки възприетото поведение, ще криете емоциите, които ви се струват неприемливи.

Травма от детството

Това е най-честата причина детето да се превърне в емоционално потиснат възрастен, като дори не е нужно преживяната травма да е голяма. Това, което може да ни изглежда несериозно като възрастни, може да е било силно травмиращо преживяване за нашия мозък в ранна възраст. Майка, която ни игнорира с дни, ако сме се разплакали в неприемлив момент например, може да нанесе голяма вреда върху психиката, а това да доведе до тенденция в зрелостта да потискаме тъгата или разочарованието.

>>> Какви грешки допускаме в старанието си да контролираме емоциите си

Как потискането на емоциите засяга живота ни

Въпреки че потиснатите емоции не са пречка да съществуваме ефективно, те възпрепятстват сбъдването на най-съкровените ни желания и засягат всяка област на живота ни:

Възможно е непрестанно да се борим със създаването на отношения

Може да ни обвиняват, че сме „студени“ или самите ние да проектираме в околните обвинения, че "са твърде емоционални". Възможно е дори да не успеем да изпитаме истинска интимност, тъй като не сме готови да почувстваме гамата от усещания, които тя носи със себе си.

Кариерата ни може да страда

Потискането на емоциите може да стане причина да реагираме прекалено за незначителни неща. А последното може да означава, че получаваме репутация на човек, с когото не се работи никак лесно. Може също да означава, че избягваме необходимия конструктивен конфликт, неспособни сме да защитим правилната позиция и да изразим ясно доводите и чувствата си. И ако работата ни стане стресираща или друга област от живота ни напрегне прекалено, то потиснатите емоции може да ни направят реактивни, нервни и неспособни да се справяме, поради което да изгубим работната си позиция и доходите си.

Потискането на емоции е вредно за здравето ни

Не са редки случаите, в които потискането на емоциите води до тревожност, пикове на безпокойство и депресивни епизоди, а всяко от тези състояния влияе силно на физическото ни здраве. Те водят до напрягане на мускулатурата, безсъние, повишени нива на кортизол, отпадналост, понижен имунитет, а нерядко и до развиване на зависимости и хранителни разстройства, като емоционално хранене, анорексия, зависимост към алкохол и наркотични вещества.

Какво можем да предприемем

Понякога достигането до потиснатата емоция е буквално съкрушително. Най-добре е да потърсите специализирана помощ, тъй като терапевтът може да създаде безопасна среда за изследване на вашите чувства и спомени от миналото. Консултантите са обучени да се справят с емоционалните проблеми, възникващи вследствие на това състояние, и познават етапите, през които е нужно да се премине, за да се освободи клиентът им от тежестта, която носи.