Какво представляват потиснатите емоции

Всички понякога крием емоциите си. Ако сме разстроени заради конфликт с партньора си сутринта, правим всичко възможно да не избухнем в сълзи по време на работа. Но да ги крием от самите себе си е нещо различно и доста по-сериозно

Прикрити и потиснати емоции

Полезно е да се разбере разликата между това да прикриваме емоционалното си състояние, въздържайки се от неприемливи за момента емоционални изблици и да изтласкаме емоционалното състояние на друго ниво. Второто означава, че сме имали неприятни емоции, с които не се справяме (най-вече свързани с преживяванията в детска възраст) и ги скриваме в подсъзнанието си, до мига, когато напълно забравим, че съществуват. Разбира се възможни са „проблясъци“. Миризма или звук, предизвикващи неприятно усещане, и неясно чувство за объркване понякога дори гняв.

Популярно е да се мисли, че прикриването на емоциите и потискането им са едно и също, най-вероятно в следствие на свързаността им. Тя се изразява, в това, че ако в детска възраст голямо количество емоции са били потиснати, то в зрелостта човек е склонен да прикрива състоянията си целенасочено. Същият човек, който е скрил всичките си чувства относно майка си, изоставила го като дете, вероятно ще избягва от гнева за неотдавнашния си развод.

Важно е да се отбележи, че потиснатите в зрелостта емоции не са "по-добри" от потиснатите в ранна възраст. Запазването на емоциите под контрол в социалните ситуации има смисъл, но непрекъснатото избягване на чувствата ни никога не е добра идея и е нещо, което трябва да обмислим сериозно.

Потиснатите емоции и връзката им с потиснатите спомени

Потиснатите емоции са свързани с понятието за потиснати спомени, крайъгълен камък на психоаналитичната теория, предложена от самия Фройд. Тя предполага, че докато сме малки „забравяме“ за застрашаващите стабилността ни преживявания (а заедно с тях и чувствата, които предизвикват), за да защитим личността си. По тази начин потискането работи като незрял защитен механизъм. Разбира се няма как да се докаже, нашият несъзнателен избор да „скриваме спомени от себе си“. Възможно е мозъкът просто да губи способността си да извлича спомените, защото безпокойството от ситуацията възпрепятства обичайния начин за сортиране на информацията.
Дори да оставим теорията леко в страни, се наблюдава висока вероятност за трудности при назоваването на усещанията и емоциите в зрелостта, основно при хора, имащи тежки преживявания в миналото, които биха могли да се изплъзват от паметта им.

Защо се появява потискането на емоциите

Отново според Зигмунд Фройд подобно решение се основава на избори, направени в детска възраст и основани на „приемливо“ и „неприемливо“ за личността, относно спомените и чувствата. Но има и друг начин за разглеждане.

Емоционалното поведение може да е плод на средата или заучено такова. Ако никога не сте виждали по лицето на родителите си израз на тъга или страх, тогава ще сте склонни да следвате това поведение, което е било моделирано във вас, следователно и да криете емоциите, неотговарящи на изградената картина.

Може да е заучено поведение. Стереотипно е, че англичаните са емоционално студени, но дори психолозите от острова са склонни да признаят подобна тенденция, когато сравняват сънародниците си с народите, живеещи на юг. Всичко това говори, че може да бъде видяно като поведение, което се учи и тренира.

Травма от детството е най-честата причина за израстването на емоционално потиснат възрастен, като дори не е нужно да е „голяма травма“. Това, което може да ни изглежда несериозно като възрастен, може да е било голямо травмиращо преживяване за нашия мозък в ранна възраст. Майка, която ни игнорира от дни, ако сме се разплакали в неприемлив момент например, би нанесла голяма вреда и вероятно ще доведе до тенденция в зрелостта да потискаме тъгата.

Защо да има значение, че съм потиснал емоциите си?

Да, въпреки състоянието си може да съществуваме ефективно. Но потиснатите емоции ще задържат достигането на истински желаното в различните области на разстеж. Те ще ни накарат постоянно да пропускаме това, което наистина искаме от живота си.

Възможно е непрестанно да се борим със създаването на отношения

Може да ни обвиняват, че сме „студени“ или самите ние да проектираме в околните обвинения, че "са твърде емоционални". Възможно е дори да не успеем да изпитаме истинска интимност, тъй като не сме готови да почувстваме гамата от усещания, които носи.

Кариерата ни може да страда

Потискането на емоциите води до нагласа, в която реагираме прекалено силно на малки неща, и означава, че получаваме репутация на човек, с който не се работи никак лесно. Или може да означава, че избягваме необходимия конструктивен конфликт, неспособни да защитим правилната позиция и да изразим ясно доводите и чувствата си. И ако работата ни стане стресираща или друга област от живота ни напрегне прекалено, то потиснатите емоции може да ни направят податливи нервни и неспособни да се справяме, благодарение на което ще загубим работната си позиция, а може би и доходите си.

Потискането на емоции е вредно за здравето ни

Не са редки случаите, в които водят до тревожност, пикове на безпокойство и депресивни епизоди, а всяко от тези състояния влияе силно на физическото ни здраве. Те водят до напрягане на мускулатурата, безсъние, повишени нива на кортизол, отпадналост, понижен имунитет и още много други отражения на телесното ни състояние. Дори да пропуснем някое от гореспоменатите състояния потискането на емоции може да доведе до пристрастяващо поведение, емоционално хранене, зависимост към алкохол и дори наркотични вещества.

Какво можем да сторим

Понякога достигането до потиснатата емоция е буквално съкрушително Най-добре е да потърсите специализирана помощ, защото терапевтът може да създаде безопасна среда за изследване на вашите чувства и спомени от миналото. Консултантите са обучени да се справят с емоционалните проблеми, възникващи в следствие на това състояние и познават етапите, през които е нужно да се премине, за да се освободи клиентът им от тежестта, която носи.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: Psychology Today
Снимка: cegep-rimouski.qc.ca; additudemag.com; health.harvard.edu