7 стъпки за освобождаване от гнева

Гневът е валутата на нашето време. Интернет е неговата „свободна търговска структура“, където процъфтява и сякаш го подхранваме. Почти всичко в мрежата насърчава прояви на властова позиция и силни емоционални приливи, като анонимността и разликата в класите поощрява повече и повече избухването на гневни емоции в потребителите. Яростта продава, превръща се в инструмент за изливане на тонове човешко недоволство и вместо да „освободи напрежението“, закотвя страха и тревожността в хората, които всъщност се опитват да я тушират.

Така всяка малка пречка започва да се гледа на увеличителен режим и човек сякаш се упражнява да се гневи, като изпълва живота с житейски тръни и бодли, вместо да обича. Така личната неудовлетвореност се оказва на първа линия сред основните мотиви на емоциите, а страданието докарва до ерозия физическото ни и духовно здраве, погубвайки всяка надежда за щастие.

Мелачката на гневната култура би ни смляла до съставни части, ако я оставим да ни влияе безконтролно.
Но ние няма да оставим гнева да вършее безконтролно из собствената ни личност, нали!?

Според психолозите, за да се освободим от силния и разтърсващ гняв, трябва да преминем през седем етапа. Ето кои са те:

Ярост

Внезапното причерняване, което обхваща съзнанието ни и ни кара да потънем в напрежението, е силен стимулант. То носи няколко умствени състояния, които пристрастяват мозъка към силната емоция, карайки го да залита все по-често в нежеланата посока.

Заслужаваме внимание, а някой ни игнорира? -Ярост.
Дразнят ни, докато просто искаме малко мир и спокойствие? - Ярост.

Дори когато гневът е оправдан (като например заради безбройните действителни несправедливости, които се ширят по света), подобна реакция е твърде силно токсична, за да бъде оставена да се развива. Ние трябва да се освободим от чувството, за да си позволим по-ефективни, полезни и приятни начини на съществуване. 

Отмъщение

Когато гневът ни бъде отключен, желанието да се причини неприятна емоция на тези, които са ни докарали такава, е изключително силно. Чувството за несправедливост носи след себе си желание да накажем престъпника. Реваншизмът може да приеме различни форми — физическа (борба), емоционална (обида), осезаема (лишаване или забавяне на стоки или услуги) или психологическа (всичко взето заедно). Точният вид не е толкова важен, колкото фактът, че правим нещо вредно, за да накажем някаква нередност.

Възмущение

Наказанието никога не е достатъчно за подхранване на яростта. Човек просто не може да пропусне етапа, в който се чуди „Как смеят да постъпват така?“.
Когато приятел предаде нашето доверие, негодуванието изгаря чувството за близки отношения, а това води до отслабване на възможностите за разрешаване на неприятната ситуация. Недоволството залива подсъзнанието с мисълта „Мразя те!“. Това е като дрога за ума, защото дава оправдание на собствените недостатъци и изключва възможностите за саморефлексия и промяна на собствената личност, прехвърляйки цялата отговорност на другиго.

Добрата новина е, че това чувство постепенно изчезва, освен ако не бива подхранвано с постоянен гняв. След известно време човек вижда, че ненавистта, която сам създава, не е полезна за ситуацията и започва да анализира случващото се.

Приемане

Станалото станало. Случи се. Може би е било преднамерено. Може пък да е било неумишлено. Може случилото се да е симптом на по-дълбоки проблеми. Или да е само зрънце от системни конфликти. Какъвто и да е коренът, гневът само лъже, че върши нещо добро, а вместо това налива отрова на някого, с надеждата, че изчезването (или нараняването му), ще решат проблема.

Приемането е онова състояние, в което започват да се формират решенията. Яростта и негодуванието може да са ни докарали дотук, но приемането ни забавя достатъчно, за да видим това, което ни заобикаля, а не само тунела на ограничението, което ни е владяло преди. Какво виждаме — горички на причини и последици, езерца на намерението, пътечки и магистрали на действията.

Приемането пита „Какво да правя?“, вместо да се занимава с вече отминали действия. То вижда какво ни заобикаля, а за разлика от гнева, който отнема сили от тялото и ума ни, приемането търси разумно, саморефлективно действие. Понякога дори стига до това да предлага прошка, давайки решения. То предлага три основни решения — да се учим от опита, да променим обстоятелствата, за да предотвратим повторно възникване на същия проблем, и да израснем. Ако гневът сее нещо полезно в човешката личност, то това трябва да е възможността за индивидуално и социално израстване (чрез точно този свой етап), иначе можем да го определим като паразит.

Реализъм

Това е моментът, в който осъзнаваме, че положението не е чак толкова лошо или че нещата могат да се развият по същия начин навсякъде. И дори, че позицията ни е напълно неправилна. Причините започват да се откриват и вътре в собствената личност. Може да сме се разкрещели на детето, защото не се е справило с някой тест, но всъщност да е защото работният ден е бил твърде тежък и гневът е прелял при подаване на най-слаб стимул.

А това боли. Боли много. Важното е, че можем да спрем тази болка.

Решение

Гневът нерядко е проява на самодоволство. Решението често е приемане на мантрата, че всичко се променя и ние също трябва да се променяме. Това е освобождаващо, защото премахва оковите от статичната позиция на вина и позволява да благодарим на света, отхвърляйки филтъра на гнева.

Освобождаване

Това е едно от най-прекрасните чувства в света, но знаем ли защо?

Гневът е емоция, която ни показва повърхността на проблема (в лице или събитие) и после гледа как се въртим ли въртим в кръга на неприятните емоции, но в крайна сметка трябва да позволим на удоволствието да се отърсим от гнева да ни прегърне.

Фактическото освобождаване е действие срещу несъзнателните заблуди, каращи ни да задържим дълготрайно негативно усещане за света. Това не е непременно приемане, защото в света има неща, които заслужават човешкия гняв като гориво, за да бъдат премахнати за доброто на всички ни.

Но ако не успеем да освободим натрупващия се адреналин, започваме да си мислим, че е нужно да се гневим, за да направим промяна, и не желаем истински да се отървем от яростта, като така удължаваме тунела на ограничените възприятия за света. Страстният (силно емоционален) отговор на стимул може да е огромен мотиватор, но в крайна сметка трябва да се смекчи от реалността.

Всеки може да се ядоса — това е лесно, но яростта трябва да идва в точния момент, в добре премерена степен, за правилна цел и по-правилния начин — това е във възможностите на всички ни, въпреки че не е лесно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: aconsciousrethink.com