Начало Психология Поведенческа психология Комуникация Ето как се фалшифицира спомен на свидетел

Ето как се фалшифицира спомен на свидетел

Ето как се фалшифицира спомен на свидетел - изображение

Елизабет Лофтъс е американски психолог, работещ в Лос Анжелис, който задълбочено се занимава с възможността човешките спомени да бъдат фалшифицирани. Основният фокус на работата й е върху това да научи повече за влиянието, което оказва (неправилната) водеща информация, както за визуалните изображения, така и при разпит на свидетели при инцидент.

Изводите на Лофтъс са, че паметта е доста гъвкава, що се отнася до наблюдавани събития. Ако човек е изложен на нова информация в интервала между събитието и мига на разказване (припомняне), се оказва, че тя може силно да се повлияе от това. Иначе казано, според нея оригиналният спомен може да бъде подменен, променен или допълнен.

Възможността за ненадеждни промени при свидетелски показания (предизвикани от задаването на подвеждащи въпроси) са доказани чрез едно класическо проучване на Лофтъс и Палмът, проведено през 1974 г.

Целта на изследването им е да изпробва хипотезата, че думите, използвани при свидетелски показания, могат да променят спомена.

Идеята е да се покаже, че водещите в определена посока въпроси могат (несъзнателно) да изкривят свидетелските показания на очевидеца и да имат смущаващ ефект, защото се оказва, че предишните показания са промени.

За да проверят това, Лофтъс и Палмът карат хората да оценят скоростта на моторни превозни средства, използвайки различна форма при поставяне на въпроса. Оценяването на скоростта при движение на обект е нещо, в което хората не са особено добри, ето защо са по-склонни да предполагат.

Първият експеримент - 1974 г.

Четирдесет и пет студенти са събрани, с цел да изгледат 7 записа от пътнотранспортни произшествия, с време между 5 и 30 секунди. Филмите са представени в произволен ред на всяка група, след което участниците са помолени да опишат случилото се, сякаш са очевидци. Зададени са им няколко конкретни въпроса, включително „Колко бързо се движат автомобилите, когато се разбиват/сблъскват/бутат/удрят/контактуват един с друг?

Наблюденията сочат, че оценката на скоростта е била повлияна от глагола, използван при задаване на въпроса. Думата, определяща действието, включва информация за скоростта, засягаща паметта на наблюдавалите инцидента.
Участниците, които са попитани за „разбилите се“ автомобили, смятат, че колите са доста по-бързи, от тези, които са попитани за „ударените“ превозни средства.

Оценената скорост е била повлияна от използвания глагол. Той включва информация за скоростта, която систематично засяга паметта на наблюдавалите инцидента. Участниците, при които е изпозлвана думата „разбиване“ съобщават за 40,8 мили в час, последвани от „сблъскване“ — 39,1 мили, „удар“ с 34 мили. Низходящия ред е очевиден.

Резултатите сочат, че използваната дума дава представа за скоростта, с която пътува колата и това променя възприятията на участниците. С други думи свидетелските показания на очевидците могат да бъдат манипулирани от начина, по който се поставя въпросът след произшествието. Лофтъс и Палмър предлагат две обяснения на този резултат.

Фактори за отклонение на реакцията

Предоставената заблуждаваща информация може просто да повлияе на отговора, който човек дава, но всъщност подменя и спомена за събитието. Т. е., човек, който е чул, че колите се „разбиват“, наистина вярва, че скоростта им е била висока, защото думата повлиява неговия естествен отговор.

Припомнянето също е повлияно

Глаголът променя възприятието на личността за злополуката — някои критични думи карат хората да възприемат усещането, че инцидентът е доста по-сериозен, отколкото всъщност е. Това възприятие се съхранява в паметта след събитието, но е неделимо от спомена за него.

Лофстър и Палмър решават да продължат тестовете си, защото ако второто им предположение е вярно, то е възможно участниците да си спомнят и други подробности, които не са верни.

Експеримент втори

На 150 студента се представя едноминутен клип, който показва кола, пътуваща през провинцията, като тя причинява четири верижни пътнотранспортни произшествия.

След това на студентите са задавани въпроси за филма. Петдесет от участниците са запитани „С каква скорост се движеше колата, когато се удари в другите?“, а на други 50 „С каква скорост се движеше колата, когато се разби?“. Останалите 50 не били питани нищо.

Седмица по-късно студентите отговарят на десет допълнителни въпроса, единият, от които е критичен и той гласи: „Видяхте ли счупено стъкло при инцидента?“, като във филма не е имало счупено стъкло.
Участниците, които са отговаряли на въпроса, съдържащ думата „разбива“, се оказват по-склонни да съобщят, че са видели счупено стъкло на превозното средство.

Това изследване предполага, че паметта може лесно да се изкриви чрез техниката на разпитване и подаване на допълнителна информация след събитието, всичко това се слива с оригиналния спомен, причинявайки неточно възпроизвеждане на запаметените данни.

Добавянето на фалшиви детайли в паметта има особена важност при полицейски разследвания и съдебни процеси.

Критичната оценка на изследването може да се основе на довода, че то има и някои недостатъци. Част от тях се отнасят до това, че му липсва екологична валидност (светски реализъм). Участниците все пак гледат клипове, а не са истински очевидци, а това води до съществена липса в събиране на данни за съставяне на спомена (емоционално въздействие), което води до повишено внимание и обостряне на оценъчните дейности.

Проучване, проведено от Юл и Катшоу през 1986, противоречи на резултатите, получени през 1974. Изследователите открили, че подвеждащата информация не променя паметта на хората, станали свидетели на истински въоръжен грабеж. Това предполага, че заблуждаващите данни имат по-силно влияние в лабораторията, отколкото в обикновения живот и изследването на Лофтъс и Палмът може наистина да няма екологична валидност.

Друг проблем, който се изтъква, е типът на участниците в експеримента. Студентите като цяло са доста тясна извадка от обществото. Важно е, че реално не може да се твърди, че са особено опитни зад волана на автомобила и следователно са по-слабо уверени в способността си да оценят скоростта на движеща се кола. Това може да им е повлияло, когато са били увлечени от смисъла на глагола във въпроса.

За да не остава голословно представянето на изследването, ще споменем, че Лофтъс продължава проучванията си през 90-те години и се занимава усилено с манипулирането на човешката памет, като дори съобщава, че може да създаде фалшиви спомени.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: simplypsychology.org
Снимка: geelongadvertiser.com.au

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияНовиниЛюбопитноЛайфстайлСнимкиАнкетиЗдравни съветиФизиологияАлт. медицинаХранене при...БотаникаСпортЛечения